|
|
|
Тема
|
 Какво остава от любовта?
|
|
| Автор |
Лили Bиxpoнpaв (гавърверсия) |
| Публикувано | 30.09.09 18:12 |
|
|
Мислих снощи върху този въпрос, след като пих водки с бившето си гадже. Нещо хич не го изтраях. Всичко, което съм обичала да говори, както и начинът му на поведение, ме дразнеше. А докато бях влюбена, просто бях във възторг от всичко това, което вчера не понесох.
Освен това не ми се вижда хубав изобщо. А само преди три години беше най-красивият мъж на света. Никой холивудски актьор не беше по-хубав от него. Не, не се е променил. Пак си изглежда така.
Като си спомня само, че след като се разделихме, толкова ми липсваше, че си пусках записа на гласа му от телефонния ми секретар.
Как отлита любовта, направо не е истина.
Не се превръща в омраза. Просто безразличие и отегчение.
мъжете предпочитат блондинки, жените-диаманти
| |
|
|
|
само ти изтърка п*тката, ммм?
Veni, vidi, vici
| |
|
|
|
Всичко което той има, за теб е било "другата половина" от материала за създаване на един общ свят. Сега, този "ваш" свят е заменен от твоят си свят в който ти си целият материал или от друг общ свят и това с което въпросният бивш разполага е ненужен материал, а от там и е напълно безсмислено и отекчително да ти го предлага, защото ти си безразлична към идеята за "мъртвият ваш свят".
Всеки човек залага на сигурното (инстинкт за самосъхранение) и за това, колкото и да е красив, надежден и т.н. даден човек, ако не ни дава сигурност, си остава един от талпата.
Когато се въдвори хармонията, чувствата ще дойдат...
| |
|
|
|
Това е ужасно тъпо, че се получава така. Тъпо в смисъл на тъжно, хахахха. Но може би времето си казва думата - хора, които си си мислил, че ще помниш вечно се заличават или почват да те дразнят, а някои други те изненадват приятно. Не мисля, че това, което си написала е правило. Но със сигурност е много често срещано. Може би тогава си виждала зад думите и жестовете му нещо от теб, емоцията ти го е правила такъв, какъвто не е бил тогава, затова сега си е същият, а за теб различен. Ти си различната :) Дори сега се замислих - на някои хора ей така им придаваме важност и приписваме качества, не знам дали това е любов. Но когато някой наистина е. И направи нещо, наистина. Тогава това трудно може да се промени с годините. Дори става по-силно. Поне се надявам, щото иначе сме страшно прецакани.
kick me, hike me, don't you wrong or right me
| |
|
|
|
Ами то не е сапун, за да се изтърка.
Освен това бившето ми гадже е е от най-активните сексуално. Виж, липсват ми свирките, които ми правеше.
мъжете предпочитат блондинки, жените-диаманти
| |
|
|
|
Навярно питаш за след влюбване?
Когато сме влюбени сме склонни да забравяме за реалността и да обличаме всичко в идеалния образ който живее в нас върху случаен човек дори.
В момент в който си готова и имаш нуждата и желанието да се влюбиш просто ти трябва обект върху който да проектираш този твой образ. После идва рутината и това отъждествяване на обекта със твоите идеализми се разпада лека полека. Когато това напълно приключи, виждаш ГОЛАТА ИСТИНА. Той си е един обикновен човечец, а ти си го превърнала в принц.
И ако можеш да се радваш на момента в който си влюбена без очаквания и изисквания (да избегнеш рутината), твоето състояние на влюбеност ще се поудължи, както повечето хора искат и копнеят.
Според мен не е важно точно какъв мъж или жена са твой партньор, а по-скоро какъв човек стои до теб. И тогава и без влюбеност и с голата истина ще ти е комфортно и този човек ще "расте" в твоите очи всеки ден.
Важното е да сме човеци преди всичко, нали?
| |
|
| 
|
|
