|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 И пак за нея-"ЛЮБОВТА"
|
|
| Автор |
kotka3 (Катюша БМ-13) |
| Публикувано | 18.09.09 16:03 |
|
|
Една невъзможна любов си отива...покварена,изстрадана,докрай от болка и колебания осуетена! Извадила на показ най-черните дяволски краски от душите ни...оплюта,недоизживяна и прекършена...
Незная какво остана след нея-пепел,толкова финна като след най-съвършенно подпаления,добре плануван и математически изчислен пожар,след който не остават никакви отломки и следи,освен нея-прахта и неизменната болка в сърцето ми...
Тя бе жертвената клада,подпалена за да гори нечий друг живот,в друго измерение,далеч от повея на душите и сърцата ни...Кладата,която ти запали за да спасиш онази част от света която няма нищо общо с нас и любовта ни! Героично...и прозаично...нищо ново...нищо истинско,поредната лъжовна истина,поредната жертва в името на матрицата,на онази рамка в която ни налагаш да живеем и обрамчи с трънен венец любовта ни...
Унизена хилядократно,охулена и жалка...Една любов,която умира захвърлена в нозете ти след безбройните молби да я пощадиш...уморена...
Тя няма вече да бъде усмихната! Ти харесваш усмивката й,но не остави и капчица истинска радост,заради която да разтяга устните си в тази усмивка...не и даде шанс и я заклейми като бездомна грешница,разрушителка на всичко значимо и красиво в живота ти...значи тя е нежелана,нечакана,непоискана...,тя е уличница с разорлени неомити коси,ровеща в хорския боклук за трохичка хляб,за да бъде спасена поне от глад...но Уви!-няма милост за вечната грешница,няма прошка...има само съзнанието,че тя няма право да живее и е крайно време да приеме бремето на разрушителната си сила и наказанието никога да не вдига глава към слънцето и да не се усмихва!А някои безумци я наричаха красивата,вечната,споделената и всеопрощаваща любов...Глупци!
| |
|
Тема
|
 Re: И пак за нея-"ЛЮБОВТА"
[re: kotka3]
|
|
| Автор |
Bruce. (пич) |
| Публикувано | 18.09.09 16:56 |
|
|
Ми ко да ти кажа - има глупци, има и Брус. Като обичаш от първите, после такива теми пишеш. Пожелавам ти някой като мен!
Live Free or Die Hard.Редактирано от Bruce. на 18.09.09 16:57.
| |
|
|
|
Това есе не е ли за "Литература"? Всъщност, не е , щото е клише до клише.
| |
|
|
|
Аз затова си пазя "Цвят на нощ" на диск.
| |
|
|
|
Все пак любовта е опрощаваща, нали? надявам се. Редактирано от cлoжнa paбoтa на 19.09.09 18:33.
| |
|
|
|
Кат те чете човек- верно сложна работа. С тея представи никак не се учудвам на ника ти.
| |
|
|
|
е, и твоят ник не е лесен... за асимилиране, повечето се кръщават друго ярче, да не давам примери
| |
|
|
|
Точно го прочетох и реших да отговоря и си го изтрила
Положителното от цялото е, че ако си 12ти клас и ще кандидатстваш нещо с литература, това си е нелошо упражнение, поне аз така правих. Само трябва да е по-структурирано и с определена цел да докажеш нещо. Звуча като учителка, блаааа
Иначе, и в книжките и филмите, и навсякъде единственото наистина реално е, че всичко е субективно. Главният герой какъвто и да е - дали ще е смел, дали страхлив, дали зубър, или Джоуи, красив, грозен - все е як, щото това е главния герой и нещата са предадени от неговата гледна точка и за него. Та, войните ги остави... и на мен ми се е случвало да си мисля от съпричастност към всички, че трябва да съм едва ли не болна от всичко или че е тъпо човек да се радва при условие, че в същото време деца стават на парчета от гранати.... или пък че ....забравих Говоря го смешно, а е сериозно, но... а, да - че е нереално да се надяваш на теб да не се случи, на близките ти да не се случи нещо, при условие, че на други се е случвало, случва се и ще продължава и не е реално човек наистина да вярва, че с нещо е по-добър. Обаче какво - глупаво е друго, да се биеш в чужди битка ей така за принципа, и да пропиляваш живота си. Глупаво е, когато се опитваш да помогнеш без да ти е искана помощ все едно си нямаш свои проблеми. И е глупаво човек да влезе в лудница от прекалено мислене и грижа за абсурдните вероятности, които могат да доведат някого до ужасен край. Не е глупаво да вдишаш дълбоко - не с дробовете, а с диафрагмата, да се усмихнеш и да направиш всичко възможно днес да е един хубав ден, а утре по-хубав, поне доколкото зависи от теб. Определено е по-неглупаво от това да отидеш на най-ужасното място на света, само защото и там има хора. Не за друго, ами лоши неща навсякъде и на всички се случват - не е нужно да летиш до Афганистан, за да разбереш, че животът не е цветя и рози. (всъщност какъв е този израз, нали и розите са цветя, аз ли грешно съм го запомнила нз... но се улавям да го използвам, а е доста странно реално погледнато, нали)
И все пак - не трябва да се триеш, защото след време може да се прочетеш какви си ги писала.... и тогава ти ще си дадеш най-точният отговор, от който сега си имала нужда. Не се лишавай от такива моменти тип - "ах, колко съм била проста, мъ сега съм страаашно умна, да не повярва човек, че това съм била аз, толкова под нивото ми.... или пък - ох, каква сладурка съм била, много хубаво е написано, сега не бих се сетила... добре, че го имам да го прочета и да си спомня" и др. подобни.
kick me, hike me, don't you wrong or right me
| |
|
|
|
изобщо не ми беше до литературни анализи, просто исках да кажа, че между дълга - видимия и невидимия (видимия в Афганистан и невидимия у нас, на страдащите у нас) и любовта има разстояние, което понякога боли. И не е въпрос на липса на осмеленост в любовта или пък на въобразен геороизъм (дълга). Това, че някои хора не се интересуват какво се случва по-далеч от носа им, не означава, че с всички е така. Мерси за 12-класната оценка. В същото време исках да кажа колко болезнено е за онези, които пътуват до Афганистан или пък чиито любови пътуват до там цялата тази история, защото помагаш на едни, но наранваш с отсъствието си други. Да, добавянето на цитати от българската литература прави нещата да звучат като ученическо есе.
| |
|
|
|
В крайна сметка всичко е избор. Когато човек обича, приема избора на другия, защото той е такъв... Но определени избори могат да те накарат да спреш да обичаш, като че ли.
Щом не се разбираме с думи, може би с музика?
kick me, hike me, don't you wrong or right me
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
