Re: Влюбих се в колега / Контакти / Любов

Здравейте. Знам звучи банално, но ето че и на мен ми се случи. всичко стана преди 3 месеца, когато на вратата се почука и влезе една колежка да ни представи новия ни колега. Още щом надникна в стаята погледна му веднага се спря на мен и почти не откъсна очи. Здрависахме се, запознахме се. И аз се загледах в очите му, а те сякаш ми казваха нещо. За първи път ми се случва такова нещо. Да харесам някого от пръв поглед. Всичко стана точно деня след Великден. Тогава изкарах един много неприятен празник, изпокарахме се с гаджето и 2 дни след това той ми заяви, че иска да се разделим. Аз опитах да запазя връзката, но напразно след седмица се разделихме окончателно. На същия ден след като се запознахме с колегата аз излизах от стола и отваряйки вратата за малко да се сблъскам с него. Мислех че вече ме е забравил, защото в работата работим около 100 човека и той трябва да се е запознал поне с 50 човека и по-трудно ще запомни всички наведнъж, но той ме е запомнил и ми каза "здрасти". И така ден след ден от време на време се срещахме и се поздравявахме. Работата ни не е пряко свързана и почти не се налага да се срещаме. Единствено по коридорите. Аз нищо не знаех за него. Само дочух, че е по-малък, но не знаех колко. И ето че дойде рожденния ми ден. Рано сутринта бившето гадже ме изненада с бюкет пред работата. Тогава мина колегата, но мисля че не ме видя. После отидох да го почерпя и той ми пожела толкова хубави неща и даже се учудих като ми каза "Да си все така красива". Не очаквах. И така пак минаваха дни и седмици и не се срещахме. После шефката ни прати на един семинар аз, той и още една колежка. Там той като дойде и така някак се приближи и ме подхвана за здравей. После седнахме на една маса и се заговорихме. Обаче беше доста шумно и по едно време той ме попита дали може да седне до мен. И така се настани до мен, почти се опря и продължихме да си говорим и да се гледаме и усмихваме. Тогава разбрах, че е 2 години по-малък, а той си мислеше че сме набори. После един ден шефката го прати при мен да ме пита нещо да му обясна за един адрес. Той клекна пред мен както си стоях на бюрото, а после като му показах на картата къде се намира се надвеси над мен. И така продължавахме с усмивки и погледи. На два пъти се засякохме като си тръгвахме.И се разговорихме повече. Единия път така се заплеснах, че щях да си пропусна спирката. И казвам "щях да си пропусна спирката" и той вика "Нищо тъкмо можеше да ми дойдеш на гости" и така казахме си чао. После дойде именния ми ден и пак отидох да го почерпя. Пак чудесни пожелания "Да си здрава и винаги така хубава и най-вече щастлива" Усмивки, здрависване. Каза ми "Сетих се за именния ти ден, но нямах телефонче да ти звънна" И аз вместо да му го дам то изведнъж стана някак той взе да ми пожелава и забравих. И така тази седмица няколко пъти се засичахме и си говорихме много. Днес отидох при него и викам "Айде да си ходим" и той вика че има още 10 минути и аз севърнах в стаята да почакам. А той е помислил че тръгвам и видях от прозореца че си тръгва и бърза, сигурно да ме настигне, но уви се разминахме. Аз не успях да го настигна. Та такива са моите дълги терзания. Не знам какво да правя. Виждам, че има някакви симпатии към мен, но не смея нищо да направя, нито той. Не знам отдавна не се бях влюбвала и сега просто направо не съм на себе си. Благодаря, че изчетохте историята ми и се надявам да ми дадете някакви съвети. Знам много ще кажат, че не е работа на работното място, но нашата работа не е свързана толкова. Просто не знам какво да правя, объркана съм. Виждам и неговите симпатии и усмивки. Та той дори призна, че съм хубава и то 2 пъти. Ако не му бях направила впечатление едва ли щеше да го каже. И той ми се вижда някак срамежлив и точно това ми хареса в него. Не знам дали аз да направя някаква крачка и каква или да чакам той да направи нещо. Благодаря ви, че ме изтърпяхте. Хубав ден.