|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
Тема
|
Re: А-ха.
[re: jamie]
|
|
Автор |
Изaбeлa (влюбена жена) |
Публикувано | 27.06.09 19:03 |
|
И аз това им обяснявам на девойките, че трябва да махнат двойните аршини и да почнат да гледат другият как иска да бъде обичан, а не само да повтарят, "не ме обичай така", ама кой ми те слуша И после егоцентрик бил онзи дет не ги обичал както те искали, а те не са, че обичат така както те си знаят без да им пука, какво иска другия.
И все неразбрани се чувстват на всичкото отгоре
| |
|
Бъркаш понятията. Ако се водиш от егото си, ще преебеш цялата работа;-))) С его ще вървиш към себе си, не към другия;-)
Нетрайни са емоциите. Но и без тях не може. Баш осъзнаване и разум си трябват, за да ги превърнеш в любов.
Разумът да ти обяснявам ли кво включва или се сещаш сама?
(според мен)Редактирано от Жepoнимo на 27.06.09 19:05.
| |
Тема
|
Re: Любов по часовник
[re: Жepoнимo]
|
|
Автор |
Изaбeлa (влюбена жена) |
Публикувано | 27.06.09 19:15 |
|
Много бъркаш понятията и от там идва и невъзможността да разбираш.
Егото е разума на човек, а чувството е натрупване на емоции.
Разума и осъзнаването на емоцията я карат да стане спомен, а натрупването на спомени предизвиква чувство, което е трайно поради закотвянето си в миналото (както знаем, то е непроменяемо, а от там и трайно).
Егото (разума) може да "преебе" цялата работа, ако не интерпретира правилно емоциите, за това се изисква емоционална интелигентност (познаване и наричане с истинските имена различните емоции). Ако дадена проява на любов, той нарече ревност, както вие демонстрирахте вече в темата ... ще преебе тотално любовта, защото ще натрупа негативни, а не положителни емоции от едни обаждания на 2 часа.
| |
Тема
|
Re: Любов по часовник
[re: Жepoнимo]
|
|
Автор |
Изaбeлa (влюбена жена) |
Публикувано | 27.06.09 19:20 |
|
Не "преебава" любовта този който я изпитва и дарява, а този който я получава.
Няма Его в даряването, защото се дарява от сърце в любовта. Има Его в получаването, защото точно разума и осмислянето са тези, които ако са криви, ще развалят картината.
| |
|
Ама това пак си го прочела из дебелите ти книги, за това аз спирам да се включвам в диалога. Оня дето е сложил его и разум под общ знаменател, е набутал още една камара простотии там. Включително АЗ- а. Или бъркам? Възприятието ти за понятието "его" включва всички тези простотии, без да си виновна, ти просто така си го възприела. Разум в чистия смисъл на думата е нещо съвсем просто.
Ти току що отрече че в любовта има негативни емоции. Е, има ги. Тук се включва прословутия аз със всичките му начукани с времето страхове най- вече и задейства инстинктите за самосъхранение. Край на любовта.
Обичащия ще мъчи, ще страда, ще се прегази, ще замълчи, ще вие на лунна светлина/лирика, кво да прайш, в такова настоение съм, гледай смисъла/ , всичко това са отрицателни емоции за него. И само любовта може да изстреля в обективната действиетелност от цялата тая отрицателноемоционалноразмазваща тяга нещо съзидателно. Това е гениално просто.
(според мен)Редактирано от Жepoнимo на 27.06.09 19:27.
| |
|
Не миличка. Твоята любов можеш да си я преебеш само ти.
От сърце от сърце, обаче влизаме в оня спор за инерцията и усилията. Ще го диплим ли и него?
(според мен)
| |
|
И нещо по- така.. дъвка за мозъка. Живее, живее си някой в безлюбовие тихо, кротко, спокойно и сигурно, пък си го тресне любовта... Другата реалност- всеки търси някой до себе си, ако може да е като него, ама такива животни нема, дори еднояйчните близнаци отгледани в еднаква среда са различни... Друга- когато човек обича се чувства.. завършен? ли е точната дума или удовлетворен?, как мислиш? Друга- цигарата ми се скъса, но това не е по темата;-))) Друга реалност- сексът без любов води до още по голяма самотност сякаш... Друга- ти нямаше да си прочела много от онова което си прочела, ако любовта не беше докоснала авторите му, по един или друг начин, то просто нямаше да бъде написано... Друга- налагани са ти някакви социо правила цял живот, от бебе, докато пораснеш и разбираш че всъщност можеш да си правиш всичко, животът ти показва примери отвсякъде, и все пак ти си цял само когато обичаш.. Та въпросът ми е- защо?:)
(според мен)
| |
Тема
|
Re: Любов по часовник
[re: Жepoнимo]
|
|
Автор |
Изaбeлa (влюбена жена) |
Публикувано | 27.06.09 21:07 |
|
В любовта или в живота ... пак бъркаш понятията.
Когато имаш +++++++ и - - на какво ще е равно това? На два плюса по-малко и това не е част от положителното чувство любов, а част от живота и нашите спомени.
Прословутият Аз=Его=Разум решава коя емоция, кой знак да приеме и ако е "начукан" то ще приеме с минус много от това, което реално е плюс и сам ще отхвърли любовта, която му се дава.
За обичащият няма отрицателна емоция от даването, а от желанието да получи нещо в замяна. Тогава и той включва Егото в играта и почва да раздава + и - на всяка емоция според нивото си на емоционална интелигентност.
| |
Тема
|
Re: Любов по часовник
[re: Жepoнимo]
|
|
Автор |
Изaбeлa (влюбена жена) |
Публикувано | 27.06.09 21:14 |
|
Отричаш без да си помислила.
Аз ти показах едностранен процес, а при споделената любов процеса е двустранен. В такъв случай включваш и сърце и разум. Сърцето за да дава, а разума, за да приема
Защо пак приемаш нещата като спор.
Казвам ти нещата такива, каквито са в общата картина, не те карам да приемаш тази истина за своя истина, а само да я разбереш. Това не е спор.
| |
|
Любовта е нещо съвсем реално. Както и всичко останало. От страх ли от какво, просто не се познава така добре. Ако ти учеше машиностроене да кажем- щеше да си наясно с детайлите и щеше да боравиш с голяма лекота с понятията. Също щеше да знаеш на кои минуси какви плюсове противостоят и каква е повредата, когато такава се случи, че ако си добра- и да я отстраниш. Това с плюсовте и минусите навява статично положение. Все едно погледнато към определен момент състояние. И взето за от тук до края на света. Което просто няма как да е така.
Е, та с любовта е същото. Ама както казах вече- страхове.
Прословутият ти аз ше тегли майната на всеки който го накърни. Пак мисъл, ама не много любовна. Да не говорим, че азът също се променя по своя инициатива, за защита или за отгръщане на завесата. Избори, избори.. толкова съзнателни, че няма накъде:))) Разумът е чисто и просто мисълта и действието в едно цяло. Само с мисли нищо не се пръква. Действие без мисъл- въздържам се от комент. Ще роди най- много някоя емоция.
Последното също не е вярно. По пътя на даването не искаме, но често търпим натъртвания, леки или тежки душевни травми. Давам- дай ми е игра на разума, там моеш да натискаш лостчетата и бибитките на разума, няма проблем, всяка от тях работи. Но кой е щастлив от това? От изпросеното, от заработеното с манипулацийки? Е, сигурно има и такива.. все пак- живот.:)))
Минуси от любов аз не знам. Я раздухай:)) Да накажеш другарчето ли с възпитателна цел, да го поставиш в условия на липси ли за да търси компенсации ли, или кво е това?:))) Това са игри на егото , не е любов. Раздели малко понятията, инак скоро няма да се разберем:))
(според мен)
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
|
|