Ще се опитам да съм максимално кратка...
От доста време ми липсват силни и емоционални отношения...нямам предвид мъже конкретно, секс или връзки, а тръпка и емоция в пълния смисъл на думата.
От година познавам мъж, който всячески и всекидневно се опитва да ме впечатли. И ето, че в последно време се улавям във вихъра си...чувствам, че поддавам на изкушенията, които ми предлага той. Мисля непрекъснато за него, обаждам му се, пиша му смс-и...правя всичко възможно, за да съм с него максимално дълго време, съответно той реагира радушно и ми връща цялото отношение в двойни дози. Неща, които преди са ме притеснявали у него..сега няма и помен от тях, превърнала съм ги в негови положителни страни.
Замислих се обаче, дали всичко това не е отражение на това, което ми е липсвало толкова дълго време. В крайна сметка от този човек аз мога да получа всичко, от което имам нужда.
Предполагам едни от вас ще ме посъветват да живея за мига - но мога ли, след като накрая някой може да бъде наранен, някой прекрасен, който си е отдал сърцето. Други ще кажат, че щом се замислям, значи не е истинско...

Къде според вас е границата...как да разбера това моето любов ли е или егоизъм, който неосъзнавам, с цел да задоволя потребностите си.
Знам, че ако се оставя на течението...скоро ще разбера какво се случва с мен, но ми се иска да разбера преди това, защото мъжа е просто прекрасен..не мога да си позволя да го ранявам.

Май отново не успях да съм кратка! :-)))

Предварително благодаря за всички добронамерени мнения и препоръки!

Според мен, ти най-добре би почувствала какво е. На мен ми изглежда по-скоро като поява на чувства от твоя страна, отколкото като егоизъм.

започваш да се влюбваш в характера му,външността явно не те е впечатлила първоначално особено,но колкото повече го опознаваш,толкова повече това няма значение за теб.

Земи си легни с него и ще разбереш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля че не е zдравословно и е някаква игра на емоции.

По_добре сложи ясна граница между приятелство и по_дълбоки отношения и си иzясни на себе си какви представи имаш zа отношенията ви и zа представата ти zа приятел и таzи zа партньор.

Аz не съм стигала до такава дилема пред себе си, но мога да кажае точно поради таzи яснота на отношенията ми с хората, важа zа сравнително студена жена (ако мога така да го напиша, много крайно ми се струва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо - як ник

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

този я е подминал, цяла година да впечатлява - грешно възпитан е милия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти пък отрече направо естествения подбор :)... Та нали това е заложено у мъжият - да се мъчи да впечатлява :). Както е заложено и у женската да иска да бъде впечатлена :). Виждал ли си как се охажват гълъбите? Мъжкият започва да си надува гушата и да се перчи пред женската, докато тя се прави на недостъпна и сякаш иска да му избяга :). Но това още повече го мотивира и той обикаля около нея докато тя не се предаде... Успешният вариант за нисшата част на мозъкът ни, и висшата такава (ако е налкична), доста се различава...

Труден ти е казусът. Твоето не е любов в тривиалния смисъл - т.е. липсва елемента на страстта, неудържимото привличане. Някаква пресметливост на чуствата съзирам, броиш ги, къткаш ги, но и им се радваш. Не казвам, че не даваш максимума от себе си, по-скоро това, което даваш някак си не го даваш от цялото си сърце, таи се и прозира някакво съмнение зад думите ти.
Това е мое усещане. Възможно е да греша. Ето тези фрази натежаха :дали всичко това не е отражение на това, което ми е липсвало толкова дълго време. В крайна сметка от този човек аз мога да получа всичко, от което имам нужда. Дълго време си била в емоционален дефицит. Мъжът е бил там, около теб някъде, но си нямала сетива за него. После се уморяваш да си безразлична. Приисква ти се да си поиграеш. Удобен е. Знаеш, че можеш да получиш много. Пробваш се. Става. Емоционално ти е. Играете. Знаеш, че играта скоро ще свършва. Игрите винаги свършват.

Съвет. Пусни го. Нека е свободен. Нека намери някоя, която ще го обича не заради себе си, а заради него самия. Това май вече ти го казаха.

Най-лошо е когато се влюбваме от скука.

Има логика в думите ти. И все пак, не съм сто процента съгласна. От скука такива неща не стават. Не е нужно любовта винаги да е съпроводена от безумна страст. Има и други начини да разбереш, че е дошла при теб. Не ти подсказват само пеперудите в стомаха. Те се появяват главно, когато има любов от пръв поглед, а тук става въпрос за опознаването на два характера, за разбирането, че точно този характер ти допада... Нещо, започнало от самото начало като по-дълбоко.
А чувствата ги брои и кътка, понеже така трябва в момента - да се опита да претегли ситуациуята на трезво, няма лошо. Особено, ако има човек до нея.
Така че, тук не е сигурно дали това е само игра...