Тема
|
Къде е границата?!
|
|
Автор |
(Д)Eфekтнa (непознат) |
Публикувано | 03.05.09 22:08 |
|
Ще се опитам да съм максимално кратка...
От доста време ми липсват силни и емоционални отношения...нямам предвид мъже конкретно, секс или връзки, а тръпка и емоция в пълния смисъл на думата.
От година познавам мъж, който всячески и всекидневно се опитва да ме впечатли. И ето, че в последно време се улавям във вихъра си...чувствам, че поддавам на изкушенията, които ми предлага той. Мисля непрекъснато за него, обаждам му се, пиша му смс-и...правя всичко възможно, за да съм с него максимално дълго време, съответно той реагира радушно и ми връща цялото отношение в двойни дози. Неща, които преди са ме притеснявали у него..сега няма и помен от тях, превърнала съм ги в негови положителни страни.
Замислих се обаче, дали всичко това не е отражение на това, което ми е липсвало толкова дълго време. В крайна сметка от този човек аз мога да получа всичко, от което имам нужда.
Предполагам едни от вас ще ме посъветват да живея за мига - но мога ли, след като накрая някой може да бъде наранен, някой прекрасен, който си е отдал сърцето. Други ще кажат, че щом се замислям, значи не е истинско...
Къде според вас е границата...как да разбера това моето любов ли е или егоизъм, който неосъзнавам, с цел да задоволя потребностите си.
Знам, че ако се оставя на течението...скоро ще разбера какво се случва с мен, но ми се иска да разбера преди това, защото мъжа е просто прекрасен..не мога да си позволя да го ранявам.
Май отново не успях да съм кратка! :-)))
Предварително благодаря за всички добронамерени мнения и препоръки!
|
|
|
Според мен, ти най-добре би почувствала какво е. На мен ми изглежда по-скоро като поява на чувства от твоя страна, отколкото като егоизъм.
|
|
|
започваш да се влюбваш в характера му,външността явно не те е впечатлила първоначално особено,но колкото повече го опознаваш,толкова повече това няма значение за теб.
|
|
|
Земи си легни с него и ще разбереш
|
|
|
Мисля че не е zдравословно и е някаква игра на емоции.
По_добре сложи ясна граница между приятелство и по_дълбоки отношения и си иzясни на себе си какви представи имаш zа отношенията ви и zа представата ти zа приятел и таzи zа партньор.
Аz не съм стигала до такава дилема пред себе си, но мога да кажае точно поради таzи яснота на отношенията ми с хората, важа zа сравнително студена жена (ако мога така да го напиша, много крайно ми се струва )
by himbeer
|
|
|
Първо - як ник . Второ - да егоист си, но тъй като човек може са това да бъде, по добре го приеми и мисли нататък. Трето, замисли се какво имаш предвид по истинско. Истнки емоции или истинска връзка. Двете може да искаш да ги туриш в един гьол, но те не са. Изглежда от думите ти, че емоциите ти са истински - ми радвай им се. Щото както всичко - и това е до време. Ако за теб емоция = любов - на прав път си . Ако не - само не прави грешката да ги смесваш... А относно пичът, не мисли за него. Остави го той да мисли за себе си. Ако не може, негов си проблем... Иначе нали знаеш какво става с 2 дини под една мищница...
|
|
|
този я е подминал, цяла година да впечатлява - грешно възпитан е милия
В крайна сметка всичко това ще приключи много скоро след като се съберете заедно. Животът е маратон, не спринт.
Успешният вариант е този, когато си впечатлена от него такъв какъвто Е - без да се старае за тебе.
|
|
|
Ти пък отрече направо естествения подбор :)... Та нали това е заложено у мъжият - да се мъчи да впечатлява :). Както е заложено и у женската да иска да бъде впечатлена :). Виждал ли си как се охажват гълъбите? Мъжкият започва да си надува гушата и да се перчи пред женската, докато тя се прави на недостъпна и сякаш иска да му избяга :). Но това още повече го мотивира и той обикаля около нея докато тя не се предаде... Успешният вариант за нисшата част на мозъкът ни, и висшата такава (ако е налкична), доста се различава...
|
|
|
Труден ти е казусът. Твоето не е любов в тривиалния смисъл - т.е. липсва елемента на страстта, неудържимото привличане. Някаква пресметливост на чуствата съзирам, броиш ги, къткаш ги, но и им се радваш. Не казвам, че не даваш максимума от себе си, по-скоро това, което даваш някак си не го даваш от цялото си сърце, таи се и прозира някакво съмнение зад думите ти.
Това е мое усещане. Възможно е да греша. Ето тези фрази натежаха :дали всичко това не е отражение на това, което ми е липсвало толкова дълго време. В крайна сметка от този човек аз мога да получа всичко, от което имам нужда. Дълго време си била в емоционален дефицит. Мъжът е бил там, около теб някъде, но си нямала сетива за него. После се уморяваш да си безразлична. Приисква ти се да си поиграеш. Удобен е. Знаеш, че можеш да получиш много. Пробваш се. Става. Емоционално ти е. Играете. Знаеш, че играта скоро ще свършва. Игрите винаги свършват.
Съвет. Пусни го. Нека е свободен. Нека намери някоя, която ще го обича не заради себе си, а заради него самия. Това май вече ти го казаха.
Най-лошо е когато се влюбваме от скука.
|
|
|
Има логика в думите ти. И все пак, не съм сто процента съгласна. От скука такива неща не стават. Не е нужно любовта винаги да е съпроводена от безумна страст. Има и други начини да разбереш, че е дошла при теб. Не ти подсказват само пеперудите в стомаха. Те се появяват главно, когато има любов от пръв поглед, а тук става въпрос за опознаването на два характера, за разбирането, че точно този характер ти допада... Нещо, започнало от самото начало като по-дълбоко.
А чувствата ги брои и кътка, понеже така трябва в момента - да се опита да претегли ситуациуята на трезво, няма лошо. Особено, ако има човек до нея.
Така че, тук не е сигурно дали това е само игра...
|
|
|
Неща, които преди са ме притеснявали у него..сега няма и помен от тях, превърнала съм ги в негови положителни страни.
Нацелила си един от най-важните принципи за поддържане на нормално човешко отношение!
Обичта би трябвало да е основен принцип за всички наши отношения в общуването ни, а не само щастливо изключение!
|
|
|
Ти вече си му дала крилата. Дали ще му ги отрежеш сега или по-късно няма значение - той ще е наранен при всички положения. Отрицателните му черти, които инстинктивно си забелязала в началото и си успяла да замаскираш от емоции сега, ще се появят отново по-късно именно като отрицателни черти, които ще те вбесяват до безсъзнание - това ти го гарантирам от опит. Освен, разбира се, ако не е нещо повърхностно, с което можеш да правиш компромис. Дай повече информация.
|
|
|
Ако ти мислиш, че Е любов, значи е любов.
Ако се съмняваш, че Е любов, значи не е.
...And never again will my letters start
sadly, or in the depths of winter...
|
|
|
Човек е егоист по природа, някои в по-голяма степен, други в по-малка, но във всеки го има заложено. Толкова добре си анализирала ситуацията, че според мен знаеш отговора на въпросите си.
Това, че са ти липсвали силни емоции и в един момент са се появили, не е задължително да има общо с човека ти. Има периоди, в които каквото и да правиш се носиш по течението и нищо не се случва, и други, в които приключенията те срещат на всеки ъгъл. Всичко е на приливи и отливи в тоя живот. И предполагам точно това го прави толкова интересен. Не разбирам само защо още недошло началото търсиш неговия край. Някой винаги може да бъде наранен, може да е той, може да си ти...но не пропускай хубавите неща, които биха могли или ти се случват само от страх, той не е добър съветник
|
|
|
Я не се задълбавай- ако ти е гот- живей си живота- какво си се размислила кого ще нараниш?
|
|
|
Ако можеш да кажеш какво харесваш в него, според мен ще си отговориш къде ти е границата.
Човек може много лесно да имитира чувства. Колко е необходимо? Ти си го описала.
Според мен не е възможно дълго време някой да не може да ме впечатли и без никаква причина да взема да се впечатля. Това ми прилича на избор, направен не от тръпка и емоция.
"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"
|
|
|
хващам се за последното ти изречение-но дали след време няма да забравим причината, а ще остане само резултатът?:))
|
|
|
написах нещо и го изтрих, защото самата ти си изписала нещата:))
няма граница-за всеки е различно знаеш.
ако "да"-то в теб е повече от "не"-то си струва да опиташ.
кокото до съмненията и въпросите-тях обикновено си ги има в повечето връзки))
|
|
|
Струва ми се, че това, което чувстваш към този човек, е приемане и привързване. Тъй или иначе като отмине еуфорията от влюбването (а тя винаги отминава), в успешните връзки остават именно приемането на другия с недостатъците му и привързаността към него.
Вярно, че влюбването е прекрасно нещо и обикновено страстта ни води при избора на човека до нас, но често в заслепението си пропускаме да забележим недостатъци на другия, които след време се оказват неприемливи и съсипват иначе пламенна връзка.
И все пак - емоциите ни често са необясними и ирационални. Само ти можеш да си отговориш на въпроса какво търсиш, какво очакваш от живота и какво би ти донесло удовлетворение.
|
|
Тема
|
Re: Къде е границата?!
[re: (Д)Eфekтнa]
|
|
Автор |
Myth (ми аз ако знаех) |
Публикувано | 20.05.09 13:08 |
|
То винаги НАКРАЯ има наранени, дай поради тая причина изобщо никога да не подхващаме нищо. И защо трябва да се чувстваш виновна? Всики има глава на раменете си и взима решенията си сам и трябва да носи отговорноста за тези решения. Както и да е... питаш любов ли е или егоизъм, хм че какво е любовта ако не висша форма на егоизъм. Ти сега какво питаш не мога да разбера дали да го взимаш човек или не или... Ми това само ти можеш да си решиш, нали за това ти е тя глава на раменете Аз казвам ми взимай го човека, ама какво казвамаз не е важно, не е важно и какво ти казват всички в който и да е форум, важно е какво чувстваш и мислиш ТИ.
каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)Редактирано от Myth на 20.05.09 18:33.
|
|
Тема
|
Re: Къде е границата?!
[re: (Д)Eфekтнa]
|
|
Автор |
Myth (ми аз ако знаех) |
Публикувано | 20.05.09 13:09 |
|
Забравих да кажа, границата всеки сам си я поставя.
каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)
|
|
|
тва твойто е нов вид онлайн селски лексикон ли кво ли?
и защо питаш нас? попитай себе си!!!! Дали било любов??? Че ний от де да знаем... питай сърцето си, пък и къде била границата. Коя граница? Сръбската е на запад ако си в София. Ако си в Хърватско се пада на изток.
|
|
Тема
|
Re: Границата
[re: specular]
|
|
Автор |
Losty (Honour&dignity) |
Публикувано | 26.05.09 09:21 |
|
ебати глупостите.
Тва с гълъбите беше преди 20 години.Сега гълъбиците се чукат с всички гълъби и когато минат поне през половината гълъбарник, тогава почват да търсят мъжки от породата банкнотоперест добродушнокрасив балък.
Мнооого рядък вид гълъби,но още ги има за нечие щастие.
и не знам за нисшата и висшата част на мозъка ,но за средната част знам, че е много важна
11.
|
|
|
То остава и да не се замисляш - това е живота, а не романтичен филм..и честно казано не знам кой нормален няма да се замили преди да реши дали някой е за него или не.
От това, което прочетох си влюбена.
|
|
Тема
|
Re: Много е просто.
[re: Coнaтa]
|
|
Автор |
Zaibne (princesa leq) |
Публикувано | 26.05.09 15:23 |
|
Не съм съгласна.
Съгласна съм с това, че от много мислене файда няма, но спред мен всеки си задава въпроса : "той ли е, тя ли е"...всеки изпитва понякога съмнения..и това се дължи на вътрешен страх...и на още куп причини, това дали ще е любов или не зависи единствено от човека и от конкретната му нагласа.
|
|
Тема
|
Re: Къде е границата?!
[re: Zaibne]
|
|
Автор |
Aнreл () |
Публикувано | 26.05.09 17:09 |
|
ти кво? Мислиш и после Смяташ че си влюбена. По-скоро си сметко-мислеща отколкото влюбена!!!
|
|
Тема
|
Re: Къде е границата?!
[re: Aнreл]
|
|
Автор |
Zaibne (princesa leq) |
Публикувано | 27.05.09 16:57 |
|
Говоря за евентуално съжителство с някой, а не за първоначалните трепети
|
|
|
Ти си влюбена в него, не може да има съмнение. От начина. по който говориш за него си личи. Само когато сме влюбени виждаме другия като прекрасен. Освен това, казваш, че можеш да получиш от него всичко, от което имаш нужда. Не ме карай повече да те анализирам, това е любов,не го мисли повече. Ако твърде много се питаш, ще изгубиш момента и ще си останеш с въпросите.
|
|