|
Тема
|
 Къде сме днес?!
|
|
| Автор |
Cruel_lntention (изгубен) |
| Публикувано | 02.03.09 23:23 |
|
|
Пия си уискито и си мисля, че всичките вълшбни светове вече ги няма, остана само тотална посредственост и вечно тичане на някъде....Остарявам ли или околната среда тотално се промени, я некой на 20 да ме светне, как върви живота и любовта....
Every now and then I fall apart
|
|
|
|
|
Аз съм малко извратен за 20-тина годишен ама горе-долу така го виждам и аз... Само дето пиенето не ми въри напоследък
See, to live is to suffer but to survive. Well that's to find meaning in the suffering.
|
|
|
|
|
не съм на 20, но ще ти отговоря. Живота върви някак, а любовта направо крета
|
|
|
|
|
Пия си витамините с вкус на газиран портокал и си мисля, че всичко е въпрос на въображение
Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички
|
|
|
|
|
Е в това е проблема, ми се струва на мен, няма време за сериозен алкохолизъм, а какви времена бяха.......
Ако на 20 не си извратен, кога бре?! На 35 като се окажеш с две деца и куп отговорности ли?!
Every now and then I fall apart
|
|
|
|
|
Е, защо стана така?!
Every now and then I fall apart
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ха-ха, витамините са сутринта, сега е времето на стария прител Джак!
Говори ми, разкави ми за последната си романтична вечер.....
Every now and then I fall apart
|
|
|
|
|
Стига бе, не Руслан.....не мога...., моляте смени го с друго....
Every now and then I fall apart
|
|
|
|
|
той пее ' горе на черешата '.
нали пита ' къде сме днес ' - там ' горе на черешата'
|
|
|
|
|
Ха-ха, то и аз се качих на първия клон, та ме налегнаха тежки размисли....
А по темата, нещо да ми хортуваш или смяташ, че алкохола е виновен за еретичните мисли....
Every now and then I fall apart
|
|
|
|
|
Сутринта е относително понятие
Романтика - бла бла бла.... Ти разкажи за твоята последна, че май май имаш нужда да си припомниш
Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички
|
|
|
|
|
Имам, едвам си я спомням, това ми е проблема, напоследък даже и любовни терзания ми липсват....
Сутринта е съвсем точно понятие, времето в което се събуждаш...хе-хе, май имам нужда от почичвка.... та речи ми, освен "бла, бла, бла", има ли друго?!
Every now and then I fall apart
|
|
|
|
|
Еее, че защо са ти "терзания"?! Има толкова готини неща на този свят.... просто помисли за нещо, което винаги си искал да направиш и just do it! А ако не се сещаш тогава направи нещо, което винаги си се страхувал да направиш Най-интересното е, че съм напълно сериозна. Вкарай емоция, която никой не е казал, че трябва да бъде "любов"
Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички
|
|
|
|
|
В смисъл извратен съм защото не съм извратен а съм на 20 и нещо... Следиш ли мисълта
See, to live is to suffer but to survive. Well that's to find meaning in the suffering.
|
|
|
|
|
Ха-ха, пробвам се, демек не се отдаваш на редовен разврат и чалгата не ти понася, това ли ми споделяш!? Брат, сега ти е времето, пробвай от всичко, да не станеш на 40 години, некой пуритан заклеймяващ всичко, което не е опитал или не е могъл да бъде....
Every now and then I fall apart
|
|
|
|
|
Е, при мен положението е сложно, защото емоциите ги сменям от едната крайност в другата, но напоследък си тананикам..... вечер, сутрин трудно. Защо? Защото се занимавам с това, което ме кара да се чувствам "на черешата" => имам мотивация и еуфория... "знам диагнозата и си взимам дозата" Та може би ти си просто в период на абстиненция
Иначе София, че и България......че и Света са си е.али майката много отдавна.... ама пък съвършени неща няма и да кажем, че променяме нещата с една милиардна от идеята към по-добро... и това е нещо - от нищото.
Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички
|
|
|
|
|
Брех, може и така да е....
Колко по-лесно щеше да е света да е претакован.....
Нямам сили вече, толкова са ми омръзналаи хората като цяло, трябва да се "лекувам", таковам ли го как, обаче....
П.П. Хич не съм сигурен, че нещо се променя към по-добро, но пък върви на някъде, което не е лошо като цяло....
П.П.П. Брех, а бе ти ме накара да замисля, алоооу, нарочно ли го направи или случайно, признавай доброволно!?
Every now and then I fall apart
|
|
|
|
|
Хах, върви в спирала примерно. А "хората" това е проекцията на "себе си",бтв - нещо друго ти е омръзнало или си се фиксирал в една среда, която няма вече какво да ти предложи.
Еми нарочно....май, обаче щом питаш значи мислиш, че е случайно.
Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички
|
|
|
|
|
Твърде сериозно, не съм подготвен за подобен разговор, попрекалил съм с алкохола за да се замислям.... Хмм, но промяната не е лошо нещо, мерси, може би ми помогна, кой знае, утрото ще покаже...
Ха-ха-ха, "Еми нарочно....май, обаче щом питаш значи мислиш, че е случайно.", това ми хареса, симпатяга си да знаеш......
Обаче това, че ме впечатли и ме накра да се замислям, не означава, че те освобовдавам от въпроса: Какво освен "бла, бла, бла", ти се случи напоследък?!
П.П. Всъщност ти май ми отговори, индиректно. Отеглям се, ще ме прощаваш, колкото и да ми е приятно силите си ми на изчерпване, лека нощ.
Every now and then I fall apart
|
|
|
|
|
Абе...не съм на 20,обаче ти пък мен ме замисли,докато си пия кафето рано сутринта.Замисляйки се... май нищо не върви.Мога да обичам, обичала съм, била съм обичана...Сега обаче май си карам по инерция и остави друго,ама ми е по-гот тъй...
|
|
|
|
|
Пия си сутрешното кафе, което е цяла бака и няма какво да го мисля, защото отдавна го установих и вече ми е през ... кой какво мисли за вълшебните светове
Вълшебните светове си остават мой, защото или не искат да ги споделят с мен, или ме мислят за луда, че си мисля, че съществуват
Едни се опитваха да ме превъзпитават, други се опитваха да ми отварят очите, трети ми обясняваха, че съм сляпа, че не виждам техният уродлив свят, който бил "реалният", а моят измисленият, защото съществувал само в приказките, а не знаят, че те, приказките, са измислени, за да ни покажат мъдростта на света и да ни възпитат и подготвят за него.
Мога до утре да ти обяснявам, за човешката простотия, защото и тя е безкрайна, като вселената Но всъщност не е важно дали света е пълен със стъкълца, а дали сред тях се намират още диаманти
П.П.
Изводите са, че повечето хора, като им кацне птичето на рамото и те го гонят, защото щяло да им наака дрехата. И птичето, защото не иска да бъде обстреляно като гъска, си отлита и се скрива там някъде е света, който не съществувал
|
|
|
|
|
Виждам, че ти май си си там, където си била винаги
"... срещу злото имам защита, нямам срещу любов..."
|
|
|
|
|
остаряваш и околната среда се е скапала тоже
живота е сив и дъждовен и върви на круизконтрол в зона 30, но за сметка на това любовта е като блъскашти се колички на лунапарк
Love is a time machine
|
|
|
|
|
През това време аз бях в един вълшебен свят, ето този:
Отдавна съм прехвърлила 20, но за мен животът и любовта си вървят. Те са наоколо, просто трябва да ги забележиш и да им се усмихнеш.
По-лесно е, отколкото изглежда
|
|
|
|
|
Само така ти се струва Освен ако нямаш в предвид, че съм във вихъра на страстен танца
|
|
|
|
|
Инерцията не предхожда ли спирането?!
Every now and then I fall apart
|
|
|
|
|
Беше ползотворен разговор, събудих се с други мисли, благодаря ти!
Every now and then I fall apart
|
|
|
|
|
Всъщност въпроса ми беше за стъкълцата, сякаш нещо е счупено. Пък кое е по-скъпоценно е въпрос на гледна точка....
Every now and then I fall apart
|
|
|
|
|
Ха-ха-ха-ха, нещо такова......
Every now and then I fall apart
|
|
|
|
|
Всичко е толкова по-лесно, когато не го мислиш!
За да ти демонстрирам криволичещото мислене, ти споделям, че тази снимка може да бъде интерпретирана, като "безкрайна самота"
П.П. Пази се от този дирек със знамето, изглежда ми нестабилен!
Every now and then I fall apart
|
|
|
|
|
Ми... не винаги.Понякога при набрана инерция спирането се отразява много зле на каруцата,мдааа.
|
|
|
|
|
Всички сме стъкълца, докато не се превърнем в диаманти в очите на хората, които ни обичат.
Любимите хора за всеки човек се побират в една шепа, за това казах, че стъкълца много, но диаманти, малко (само една шепа)
Та кое ти е счупеното на твоето стъкълце? (Не забравяй, че дефекта за едни очи, е ефект за други, така че всяко пропукване не е фатално, а те прави индивидуален )
|
|
|
|
|
Съгласна съм, че от снимката лъха самота. И няма как да е иначе - през март на морето няма много "мислещи" хора . Но този свят си е там и си е все така вълшебен за тези, които могат да го оценят. И приятелят Джак създава по-позитивно настроение там, нищо, че няма тълпи
|
|
|
|
|
Хората под 30 се изживяват като пенсионери а онези над 30 се правят на младоци. Какво ненормално виждаш тук ?
Day after day, love turns grey
Like the skin of a dying man
|
|
|
|
|
Пак не ме разбра!
Стъкълцата не са по местата си, пръснати са......
Огонь батаpея, огонь батальен
|
|
|
|
|
Или пък точно защото няма тълпи....
Негативните и позитивните емоции имат еднакъв заряд.....все душевна храна, макар и едната вредна за здравето.
Иначе красиви места има навсякъде, въпроса е ми защо все по-рядко ги виждаме?!
Огонь батаpея, огонь батальен
|
|
|
|
|
А ти разбра ли ме? Що все аз трябва да разбирам
Стъкалцата ли са пръснати обаче или диамантите???
|
|
|
|
|
Ха-ха-ха! Побутвам те натам накъдето искам да върви темата, но ти упорито се дърпаш....
Стъкълца и диаманти има само в съзнанието ти, за едно дете всичко са стъкалца.....Всъщност схванах какво може би искаш да кажеш....Та на въпроса: стъкалца ли са или диаманти?!
Огонь батаpея, огонь батальен
|
|
|
|
|
"Негативните и позитивните емоции имат еднакъв заряд.....все душевна храна, макар и едната вредна за здравето."
Това е отговорът на въпроса ти . Емоциите, позитивни или негативни, са просто енергия. Научиш ли се да я канализираш и управляваш, можеш да я ползваш за каквото решиш.
|
|
|
|
|
Нали знаеш какво казват хората!? Едно е да познаваш пътя, друго е да го извървиш!
П.П. Не съм сигурен, че искам всичко да управлявам макар че имам нужда, някакси ми се губи мистерията в живота.... В този ред на мисли: Да управялваш всико около себе си и в себе си, значи ли да живееш както ти искаш?!
Огонь батаpея, огонь батальен
|
|
|
|
|
"Едно е да познаваш пътя, друго е да го извървиш". Не мисля, че може да познаваш неизвървян път. Вълшебните светове не са отбелязани на пътните карти .
Да можеш да управляваш нещата в себе си не значи, че е необходимо да го правиш постоянно, напротив. Израстването винаги е болезнено, и в този смисъл негативните емоции са полезни. Но в разумни граници, след което или зацикляш и ставаш наранен досадник, или ги трансформираш и ги влагаш в нещо полезно.
А за мистерията - ми тя си е един вълшебен свят, който си е тук, колкото и да си управляваш . Да мислиш, че можеш да управляваш нещата извън себе си, е наивно. Но не спирам да опитвам да живея както искам, понякога въпреки нещата наоколо.
П.П. Брей, чак се удивих от себе си къв управител съм била
|
|
|
|
|
Брей, чак се удивих от себе си къв управител съм била
Ха-ха, като кажеш на глас нещо, което си мислиш, някакси различно прозвучава от реалността в която вярваш, че живееш!
...след което или зацикляш и ставаш наранен досадник, или ги трансформираш и ги влагаш в нещо полезно.
Хмм, интересна мисъл, първта част я разбирам, но "трансформираш" и "нещо полезно" ми убягват!
Огонь батаpея, огонь батальен
|
|
|
|
|
Какво се случва, когато едно цвете цъфне в дълбоката гора, където никой не го оценява, никой не усеща ароматът му, никой не минава покрай него, никой не го нарича "прекрасно". никой не вкусва от неговата красота, от неговата радост, където няма с кой да сподели радостта - какво става с това цвете? Умира ли то? Страда ли? Паникьосва ли се? Самоубива ли се? Не ! То продължава да си цъфти, просто продължава да си цъфти. За него няма разлика дали някой минава край него или не, това е без значение. То продължава да пръска своя аромат. Когато съм сам и тогава ще продължавам да съм така любящ както и когато съм с вас.Не сте вие тези, които създавате любовта ми. Ако вие създавахте любовта ми, тогава е естествено и любовта ми да я няма. Не вие изкарвате любовта ми навън, аз ви обсипвам с нея - това е даряваща любов, това е душевна любов.
|
|
|
|
|
Бас ловя, че цитираш източен мъдрец, вероятно пробващ се да тълкува библейски текстове.... (не говоря за конкретния цитат)
Да продължим с твоя пример с флората, ще продължи ли цветенцето да цъфти ако няма слънце, почва въздух..?!
Огонь батаpея, огонь батальен
|
|
|
|
|
Разяснявам веднага :
Когато някой ме е наранил, гледам да не се вайкам прекалено дълго. Хвърлям се да бачкам например. И се изненадвам колко енергия изкарвам от себе си, и ми олеква... Абе хората са го измислили преди мен - трудотерапия . И после, като дойде време да харча... съвсем забравям кой и за какво ме е наранил.
|
|
|
|
|
Губиш баса
Ти да не си в затвора?
|
|
|
|
|
Трудо и шопинг терапия....
Хубаво, ама като се погледнеш отстрани не ти ли става криво някак си, че бачкаш за да забравиш, един вид манипулираш себе си!?
Огонь батаpея, огонь батальен
|
|
|
|
|
Тюх, обаче трябва да съм близо... Значи е самозван гуру, попаднал под влиянието на човека от горното ми предположение...
Мхм, всеки вторник ни пускат да си общуваме с външния свят!
Идеята на нескопосанати ми метафора е, че цветеото няма да цъфти ако не е в подходяща среда.......
Огонь батаpея, огонь батальен
|
|
|
|
|
Напротив, това е моят начин и се потупвам по рамото, ако успея . Какво лошо има да се ъпгрейднеш професионално и финансово например, вместо да се самосъжаляваш и да се оплакваш колко несправедлив е живота.
И като си помислиш само колко други неща може да правиш, вместо да бачкаш (беше просто пример)... Ти за какво би използвал енергията?
|
|
|
|
|
Незнам. Да карам ски, никога не съм го правил, значи ще е вълнуващо и разтоварващо....
Огонь батаpея, огонь батальен
|
|
|
|
|
И ако се погледнеш отстрани ще ти е криво, че си се изманипулирал да караш ски, вместо да се напиеш и да ревеш в дира, че са те прецакали?
П.П. Беше удар под кръста, не се цупи . Темата ти е много хубава
Редактирано от Vulpes на 17.03.09 18:20.
|
|
|
|
|
Определено губиш баса
цветеото няма да цъфти ако не е в подходяща среда
Ти да не си бебе? или подрастващ, който зависи от родителите или околните?
Все си мислех, че си възрастен, на който му липсва тръпката под лъжичката
|
|
|
|
|
Изабелке,
когато поствашп цитати давай източника. в противен случай ставаш плагиат
|
|
|
|
|
Аха, значи ти като казваш на някого "Обичам те" после му изясняваш, че цитираш Адам и Ева, така ли?
На теб известно ли ти е колко неща, които ние си мислим, че са били казани от известни нам личности са били "изплагиатствани" от техни предци, секретарки, сестри и т.н.? Или ти чаршафи не четеш и надали тази информация е достигнала до теб
Тук говорим на тема Любов и ако почнем да цитираме, кой е казал нашите думи преди нас ... като да изредиш умрелите във войните по света поименно. Ти можеш ли?
|
|
|
|
|
Да го кажем така и този клуб е среда, работното място е среда, приятелите са среда, семейството е среда.....Не че всички тези неща не подлежат на промяна, но те никога няма да зависят единствено и само от теб, независимо на каква възраст си.....
П.П. Иначе съм възрастен, но само на години!
Огонь батаpея, огонь батальен
|
|
|
|
|
Неее, ще съм се разсеял, разбира се и с работа става, стига да ти е приятно това, което вършиш, а не да го вършиш само за да забравиш. Така си е пак е вид бягство, но поне после си азваш, днес правих нещо ново.......Хмм, а бе май всичко е самозалъгване? Дали за това казват, че човек е ходеща вселена, защото си създава свят и си го носи нявсякъде с него!?
Не съм се напивал от години, бях подпиийнал онзи ден, но бих се определил като нетрезвен, а не пиян, може би и това ми лиспва, иначе никои не ме е прецакал, дори напротив, може би и това е проблема. Иначе, да, аз обичам да мрънкам, някакси ме успокоява......
П.П. Не е удар под кръста, няма за какво да се притесняваш.....
Огонь батаpея, огонь батальен
|
|
|
|
|
Какво, на 55 години си, но се чувстваш на 35, а изглеждаш на 25?
Прави ми впечатление, че така е модерно напоследък да се говори, та затова питам
Я съм от Резервата, баце. Не си ми на нивото
|
|
|
|
|
Ха-ха-ха! Дай боже всекиму!
OLD ENOUGH, сервират ми алкохол без да ми искат лична карта...
Огонь батаpея, огонь батальен
|
|
|
|
|
"Иначе красиви места има навсякъде, въпроса е ми защо все по-рядко ги виждаме?!"
Самозалъгваме се? А кое е истина? Няма обективна действителност. Ти си имаш твоята, аз си имам моята, всеки сам си прави неговата действителност. Защо наричаш лъжа това, в определен момент да се чувстваш добре? Защото истината е, че трябва да се чувстваш зле? И чия истина е това? Ако е твоята - имаш свободата да я промениш. Ако е на някой друг - какво ти дреме за чуждата истина?
|
|
|
|
|
Нали затова си общуваме обменяме си субективни действителности и обсъждаме своите и чуждите истини. Разбира се, че ни дреме за чуждите истини, нали сме социални животни, нали имаш приятели, гаджете, любовници, съпрузи, братя, сестри, родители, роднини, въобще заобикалящ те свят за които малко или много се вълнуваш, доколко техните истини ти влият е вече друг въпрос, важното е че ти дреме....Всъщност ако не ни дремеше дори този диалог губи своя смисъл....
Казвам, че не мога да се чувствам добре, ако знам, че е лъжа, а не чия истина да слушаш за да се чувстваш добре.
"Иначе красиви места има навсякъде, въпроса е ми защо все по-рядко ги виждаме?!" - това е някакво мое вътрешно чувство до колко то кореспондира със заобикалящия ме "суров" свят откривам тук докато си общуваме, с колегети докато си пием кафето или бачкаме, с приятелите на по чаша бира и т.н.
Е, добре кажи не се ли самозалъгваш?!
Огонь батаpея, огонь батальен
|
|
|
|
|
Не, не приемам за абсолютна истина твърдението ти, че светът е "суров". Мога да приема, че ти и други хора го възприемате така, но не и че Е такъв.
Знаеш ли къде е разликата в разбиранията ни?
Аз смятам, че всеки си има своята истина и е нормално да държи на нея. Затова защитавам моята истина, но със съзнанието, че е валидна само за мен, и не отричам твоята като валидна за теб.
Докато според теб аз се самозалъгвам, като не приемам твоята истина за универсална и общовалидна, включително валидна и за мен.
Кое те кара да мислиш, че знаеш точно какъв е животът?
|
|
|
|
|
Е-хеее, май сме на различни вълни....Всъщност в момента аз не защитавам никаква позиция, дори не съм заел такава, нито пък критикувам твоята позиция, не разбирам защо оставаш с такова впечатление.
Сложил съм "суров" в кавички не случайно!
Кое те кара да мислиш, че знаеш точно какъв е животът?
Ако знаех какъв е, щях ли да пиша теми, които от прагматичен страничен наблюдател биха определени като инфантилни или носталгично пенсионерски!?
П.П. Трябва да тръгвам, ще доразвивам поста си друг път..!
Огонь батаpея, огонь батальен
|
|
|
|
|
-Да продължим с твоя пример с флората, ще продължи ли цветенцето да цъфти ако няма слънце, почва въздух..?!
-Ти да не си в затвора?(ти нямаш ли въздух, храна, вода, не виждаш ли слънце?)
-Идеята на нескопосанати ми метафора е, че цветеото няма да цъфти ако не е в подходяща среда.
-Ти да не си бебе? или подрастващ, който зависи от родителите или околните?(ти сам се грижиш за себе си и си доставяш нужните средства за съществуване, а не зависиш от някой друг да ти ги доставя.)
-Да го кажем така и този клуб е среда, работното място е среда, приятелите са среда, семейството е среда.....Не че всички тези неща не подлежат на промяна, но те никога няма да зависят единствено и само от теб, независимо на каква възраст си.....
Човек не може да реши какво да му се случи в този живот и избора, който всеки човек има, не е в това, да променя средата си. Избора е в това, как ще погледнеш на тази сведа, като на нещо лошо или като на възможност? Как ще се впишем ние самите в нея, като жертви или като творци?
Ако в една и съща среда, човек само промени поведението си и начина по който гледа на нея и ... ето ти една различна среда в която нещата почват да стават по различен начин.
Ако се будиш с мисълта, че този ден вече е изживян, разбира се, че ще си отекчен и всичко ще ти се вижда до болка познато, но ако се будиш с мисълта, че днес ще откриеш нещо ново, ще накараш още един човек да се усмихне, че ще направиш малък жест за някой твой приятел, познат, а защо не и случаен минувач който не може да се справи с картата на града. Тогава и само тогава ти ще си цветето не в гората, а в града, където ще разцъфтиш, само защото ще осъзнаеш, че има за кого да разпръскваш аромата си (обичта си).
И всичко това е защото даващият изпитва много по-голямо щастие от получаващият. За това, ако седим и се правим на жертви, които очакват да им се даде, да им се случи нещо, да намерят нещо ... сами се обричаме на нещастие, за което нито средата, нито околните, нито Господ ни е виновен, а сме си виновни сами
П.П.
Недей моля те да ми казваш, че цитирам когото и да било, защото ако написаното ти се струват цитат, значи ти не си ги разбрал и ти не си ги усетил, а не аз
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Успокой са ве..........
Говори ми ... умирам за глупости....
|
|
|
|
|
нема пък
|
|
[
(петата стихия)