|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
|
|
|
Нали знаеш какво казват хората!? Едно е да познаваш пътя, друго е да го извървиш!
П.П. Не съм сигурен, че искам всичко да управлявам макар че имам нужда, някакси ми се губи мистерията в живота.... В този ред на мисли: Да управялваш всико около себе си и в себе си, значи ли да живееш както ти искаш?!
Огонь батаpея, огонь батальен
| |
|
|
|
"Едно е да познаваш пътя, друго е да го извървиш". Не мисля, че може да познаваш неизвървян път. Вълшебните светове не са отбелязани на пътните карти .
Да можеш да управляваш нещата в себе си не значи, че е необходимо да го правиш постоянно, напротив. Израстването винаги е болезнено, и в този смисъл негативните емоции са полезни. Но в разумни граници, след което или зацикляш и ставаш наранен досадник, или ги трансформираш и ги влагаш в нещо полезно.
А за мистерията - ми тя си е един вълшебен свят, който си е тук, колкото и да си управляваш . Да мислиш, че можеш да управляваш нещата извън себе си, е наивно. Но не спирам да опитвам да живея както искам, понякога въпреки нещата наоколо.
П.П. Брей, чак се удивих от себе си къв управител съм била
| |
|
|
|
Брей, чак се удивих от себе си къв управител съм била
Ха-ха, като кажеш на глас нещо, което си мислиш, някакси различно прозвучава от реалността в която вярваш, че живееш!
...след което или зацикляш и ставаш наранен досадник, или ги трансформираш и ги влагаш в нещо полезно.
Хмм, интересна мисъл, първта част я разбирам, но "трансформираш" и "нещо полезно" ми убягват!
Огонь батаpея, огонь батальен
| |
|
|
|
Какво се случва, когато едно цвете цъфне в дълбоката гора, където никой не го оценява, никой не усеща ароматът му, никой не минава покрай него, никой не го нарича "прекрасно". никой не вкусва от неговата красота, от неговата радост, където няма с кой да сподели радостта - какво става с това цвете? Умира ли то? Страда ли? Паникьосва ли се? Самоубива ли се? Не ! То продължава да си цъфти, просто продължава да си цъфти. За него няма разлика дали някой минава край него или не, това е без значение. То продължава да пръска своя аромат. Когато съм сам и тогава ще продължавам да съм така любящ както и когато съм с вас.Не сте вие тези, които създавате любовта ми. Ако вие създавахте любовта ми, тогава е естествено и любовта ми да я няма. Не вие изкарвате любовта ми навън, аз ви обсипвам с нея - това е даряваща любов, това е душевна любов.
| |
|
|
|
Бас ловя, че цитираш източен мъдрец, вероятно пробващ се да тълкува библейски текстове.... (не говоря за конкретния цитат)
Да продължим с твоя пример с флората, ще продължи ли цветенцето да цъфти ако няма слънце, почва въздух..?!
Огонь батаpея, огонь батальен
| |
|
|
|
Разяснявам веднага :
Когато някой ме е наранил, гледам да не се вайкам прекалено дълго. Хвърлям се да бачкам например. И се изненадвам колко енергия изкарвам от себе си, и ми олеква... Абе хората са го измислили преди мен - трудотерапия . И после, като дойде време да харча... съвсем забравям кой и за какво ме е наранил.
| |
|
|
|
Губиш баса
Ти да не си в затвора?
| |
|
|
|
Трудо и шопинг терапия....
Хубаво, ама като се погледнеш отстрани не ти ли става криво някак си, че бачкаш за да забравиш, един вид манипулираш себе си!?
Огонь батаpея, огонь батальен
| |
|
|
|
Тюх, обаче трябва да съм близо... Значи е самозван гуру, попаднал под влиянието на човека от горното ми предположение...
Мхм, всеки вторник ни пускат да си общуваме с външния свят!
Идеята на нескопосанати ми метафора е, че цветеото няма да цъфти ако не е в подходяща среда.......
Огонь батаpея, огонь батальен
| |
|
|
|
Напротив, това е моят начин и се потупвам по рамото, ако успея . Какво лошо има да се ъпгрейднеш професионално и финансово например, вместо да се самосъжаляваш и да се оплакваш колко несправедлив е живота.
И като си помислиш само колко други неща може да правиш, вместо да бачкаш (беше просто пример)... Ти за какво би използвал енергията?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[