|
Историята е на малко повече от три години. Случайна среща и после мейли, айсикю...пак среща, пак мейли, кю ... приятелство, дълбоко и искрено (според мен) и ... любов, неизбежна, но обречена, обречена, но неизбежна (според мен). Писала съм за това - бележка от фронта (вероятно да не стоя в неведение къде е изчезнал?), купих си нов компютър, почнах работа, "катастрофирахме, виж" (следват снимки на смачкани коли...), записах се да уча, в 12 през нощта - "чакай, искам да видиш моята работа" ... "любов моя, желая ти цялото щастие на земята", "здравей, любов моя, обичам те, благодаря ти за поздравлението" ... Такаааа.... три години ... През всичките тези години психически се подготвях за неизбежното "финализиране" на тези отношения, то любов, любов, но живота си иска своето, не може да го прекараме пред монитора ... Да не навлизам в подробности (ок, да кажем, че усещах, че вече има нужда от реална връзка, от момиче до себе си, направи опит да поднови стара такава...), този ден дойде. Казвам "няма да лъжа, естествено, че част от мен страда, онази част, която те обича като жена, но аз те обичам повече от това, така че не мога да не се радвам на твоето щастие". И сега почна една бъркотия... "Аз съм щастлив с теб", "аз ще напусна това момиче зарази теб" ... Аз: "чакай, чакай, аз не съм реална, аз съм на 3000 км далеч от теб, да не си посмял да правиш такива неща"! Той: "ти ако ме напуснеш аз ще умра!" , аз пак: "аз не мога да те напусна никога, това означава да напусна душата си"... Той: "моля те, любов моя, ела тук, ела само за три дни, последно желание, аз и ти заедно за последен път, и двамата имаме нужда от това!" Ама нали завършваш сега, работиш, много си зает... "Аз ще си взема три дни почивка, моля те, ела!! Този месец, трябва да те видя този месец!!! Опитай да дойдеш този месец, ще ме направиш най-щастливия мъж на земята!" ... Три седмици водихме "преговори" дали е редно да ходя или не - аз "не, не е редно, не мога вече, по-рано трябваше да направим последната среща, не е честно сега, спрямо момичето, с което си, не знам каква ти е връзката и какво търсиш, но ако имаш сериозни намерения не можем да се видим, съхрани душата й, ако искаш да имаш усмивка и слънце в живота си", той: "моля те, ела, искам те повече от всякога, толква много те обичам, връзката ми изобщо не е сериозна, нито от моя, нито от нейна страна, моля те, ела". "ОК, ще дойда, но да знаеш, че имаш право да си промениш мнението във всеки един момент, само кажи - дори да е ден преди заминаването, връщам билета, дори когато пристигна - може да решиш, че не желаеш да ме виждаш, че нямаш време, няма проблем, нищо няма да се промени..." Той: "обичам те, любов моя, ти си толкова специална за мен, много искам да дойдеш". ... Съжалявам, не съм от желязо .... Личния ми живот е пълна катастрофа, всеки е бил нараняван, но аз съм наранявана от всеки, когото съм дръзвала да обичам... Но това беше повече от просто любов, този човек беше част от душата ми, другото име на душата ми... Отдиох... на 3000 км... за три дни .... Дойде първата вечер... Видимо беше изморен... "взех си три дни почивка", "донесох лаптопа, ако искаш да си проверяваш мейлите", "айпод да гледаме филми" .. Хвърли се на леглото "Тялото ми е твое, прави с него каквото искаш" ... Бяхме сковани малко и двамата ... Толкова много емоции, а сега изведнъж сме заедно "на живо"... и аз бях изморена, пътуването натам е тежко .... разговора вървеше по-трудно, отколкото би трябвало... Аз съм много срамежлива... На социално ниво, де, "онези неща", тялото му, с което да правя каквото искам, там всичко си беше наред, на биологично ниво задръжки нямам ... Аз: "Не мога да повярвам, че съм тук и че ти си тук", Той: "Толкова отдавна мечтая за това" ...Гледахме филм... Облече си анцуг, бях с впечатлението, че е с намерение да остане... Станах да си махна лещите и когато се върнах се беше облякъл да си ходи... Малко се изненадах, но тогава не го приех за фатално... Нали ще дойде утре... "Ще дойда утре след обяд, ще донеса нещо за ядене, какво си мислиш, да изкараш три дни само на чипс и бисквитки ли?" Аз: "Чао, ще ми липсваш", Той: "Чао, и ти на мен"... утре дойде и премина, аз чакам, никой не идва .... в осем вечерта пращам СМС "здравей, надявам се всичко да е наред, желая ти приятна вечер"... Отговор няма... Набирам телефона... отговор няма... вярно, че и сигнала беше някак прекъсван... След малко набрах още веднъж, този път сигнала беше ясен и той отговори... Аз: "Здравей, какво става?" Той: "Здравей, всичко е ОК, един приятел има проблем и ме помоли за услуга, няма да дойда тази вечер, ще дойда утре" ... Бездна ....Бяха минали два от трите дни, бях го видяла само за 3-4 часа и може би щях да го видя за още 1-2... Представях си, че с това виждане ще сложим край на отношенията ни като мъж и жена и ще продължим едно голямо и истинско приятелство... За миг се отвориха всички онези душевни рани, съшити с белите конци на надеждата ... Трите години, "любов моя", "три дни почивка", "само аз и ти заедно"... Нима и това е било лъжа??? Нима е поддържал три години връзка от такова голямо разстояние ей така, просто от скука, бележката, пратена буквално между два снаряда, и това ли е било ей така просто??? Осъзнавах, че тръгването му предишната вечер е било фатално, вероятно му е доскучало... и това е ... Ако беше останал леда щеше да се разчупи, но не би .... просто му е доскучало и си е тръгнал... Душата ми се давеше в кръв... Аз: "Това не е честно!! Аз не заслужавам да бъда лъгана!!! Казах ти, че можеш да си промениш мнението по всяко време и това няма да промени нищо, но защо не ми каза още вчера?!" Той: "Чакай, ти не получи ли СМСите ми?", "Не, не съм получила нищо, това не е честно", "Аз ти пратих три есемеса, чакай, чакай, един мой много близък приятел ме помоли за услуга, не мога да му откажа", Аз: "и аз имам приятели и семейство, но направих невъзможното да дойда тук, ако ме убият майка ми ще разбере последна, защото дори не знае къде съм!" Той: "чакай, аз работя на едно ужасно място, понякога стоя по 17 часа, защото няма кой да ме смени, сега един приятел има проблем и ме помоли да го сменя" ..."ще дойда утре" Аз: "да, трябва да дойдеш утре, защото аз вдруги ден си заминавам, а тук е айпода ти и не знам какво да правя с него, ако не си го вземеш утре"... Той "чакай, сега ще се обадя на друг приятел да дойде да смени мен, ще дойда сега, към девет ще съм при теб..." Аз: "Аз не мога да ти вярвам повече!!" Той "Аз не съм лъжец!!!", Аз "Не казвам, че си лъжец, но излъга мен! ОК, не мога да говоря повече, ще ми свърши кредит лимита", "ОК , аз ще ти звънна" звъни след около 10 минути "Искаш ли да дойда утре, ще остана цялата нощ", Аз: "ела когато искаш, аз повече не мога да ти вярвам, съжалявам" Той: "Обиждаш ме така, аз не съм лъжец!! Не съм те излъгал! Да дойда сега, за да ми кажеш, че ме мразиш и да ми дадеш айпода?" Аз: "Не, не те мразя, аз не мога да те мразя, аз те обичам, това нищо не може да го промени, но не мога да ти вярвам повече! Знам, че съм никой в твоя живот, казвала съм ти, че съм много срамежлива и ми е нужно повече време, но ние нямаме такова, съжалявам, че не съм достатъчно забавна за теб!" Той: "Не, не, не, не е така, не е вярно, снощи беше прекрасно преживяване, и ти си много специална за мен и аз толкова много те харесвам, ти си толкова красива, и те обичам!" ... Дойде в 11 вечерта. АЗ: "Съжалявам, аз губя контрол, когато мисля, че някой ме лъже, имам стари травми" .. той: "И аз съжалявам, да, права си. Знаеш ли какъв е моя проблем, опитвам се да направя всички около мен щастливи, но не мога.." Помислих си "затова ли бяха всички онези красиви думи, за да се почувствам щастлива.." но гласно казах "аз си тръгвам вдруги ден, толкова много те обичам, а никога повече няма да те видя, никога, никога повече, занеш ли какво означава това за мен? Ще пропусна най-важните моменти от живота ти", Той: "Да, знам"... Казва: "Живота тук е труден. Напуснах предишната си работа, работя в една ужасна компания, шефа може да ме повика по всяко време, стоя по 17 часа, много е тежко, но трябва да работя, за да си плащам образованието... Имам семейство, което ме прави луд" .... После се замислих... а защо да ги пропусна??? Какво значи да не се видим никога в епохата на интернет? Пропуснах ли войната, катастрофата, работата, следването..? Защо да пропусна всичко от тук натам? Не затова дойдох за последна среща ... Гласно казах само "ако някога дойдеш във Варна, обади се". Мразя тази усмивка, която означава "да, бе, да, надявай се", каза само: "ОК". После: естествено малко секс, секса никога нищо не го отменя... После филм, после заспахме, хотела беше на много шумна улица, усещах го, че е буден през повечето време... Сутринта към четири явно съм заспала, събуди ме внимателно да ми каже "отивам да си взема душ и трябва да ходя да спя". Изчаках го. Поговорихме за разни неща.... Книги, снимки... можело да говорим значи.... щеше ли да е различно, ако беше понеделник вечерта? Но беше вече сряда сутринта.... Какви са ти плановете от тук нататък.. Казах му - продължавам образованието си, нали знаеш, аз считам, че хората са тук, за да създават нещо красиво, което да остане след тях, освен това, трябва да направя и някои неща в личен план, за мен вече е време... като начало - сменям си работата... и така... А при теб? Той:"ами да завърша и да започна работа по специалността" Аз "А момичето ти?", той: "А, знаеш ли, ние много се карахме, дадохме си седмица почивка да видим какво ще стане. Тя не е като мен, много сме различни". "Е, аз нали ти казах, всичко опира до това да срещнеш човека, който е твоето отражение, лошото е, че това не зависи напълно от теб, а е въпрос на късмет", той: "Така е". Казвам: "Мисля, че ти вече имаш нужда от момиче до себе си", Той: "Ако се чувствам по-добре така защо ми е момиче?", "Ами аз имам такова чувство, не знам може да бъркам, но мисля, че имаш нужда от сериозна връзка" . Нищо не отговори. Разсъмва се, усещам, че времето изтича... А, да, догледахме филма, който бяхме започнали предишната вечер... Казвам: "ОК, аз те обичам (в този момент той обръща глава към мен и ме гледа в очите) и ти желая всичко най-добро!" той: "аз на теб също", аз кимвам "Знам". Той изрежда нещата, които аз съм казала, че желая да постигна в живота си... Аз :"Съжалявам, не трябваше да идвам, ти си прекалено зает", Той: "Не, за момент с теб забравих проблемите" Той: "Ела, за последен път, последния път е най-хубаво"... Секс.... за последен път.... Секса никога нищо не го отменя... Вече си тръгва.... Той: "Сбогом", Прегръщам го. "Ще ми липсваш през целия ми живот, от този момент до края, обичам те" Той: "И аз те обичам". Аз: "желая ти да имаш късмет в нещата, които не зависят от теб и да не спираш да се бориш за нещата, които искаш... и ще имаш прекрасен живот", "Пиши ми понякога" Той: "ОК, когато имам време, обещавам", Аз: "Разбира се, имам предвид и в бъдеще"... Той: "Сбогом", Аз: "Довиждане"... Малко по-късно помолих още веднъж за прошка за ситуацията от вечерта, че имам психотравма, че имам моменти, в които не реагирам адекватно, че правя "връзки" с минали ситуации... Отговора беше дошъл почти веднага "прощавам ти" ... Два дни стоях съвсем сама на брега на Средиземно море... с въпросите си, за които не намерих отговори... Кое беше реално и кое илюзия, до къде беше истината и от къде започна лъжата... Какво са думите, до колко можем да им вярваме, на кои думи да вярваме... Кога един мъж казва "Сбогом" на жената, на която е изпитал нужда и е намерил начин да пише дори от бойното поле? Защо "сбогом", какво значи "сбогом" в епохата на интернет, когато можем да общуваме в реално време дори от другия край на света? Защо, след като толкова неща сме споделили заедно, да не запознаем един ден децата си, та дори и само он-лайн? Защо да не изпием едно кафе след десет или двадесет години, било на брега на Средиземно, било на брега на Черно море??? Защо ми каза "сбогом" човекът, който беше намерил начин да поддържа жива връзка с мен от огромно разстояние в продължение на години, защо се държа така след всички онези думи или може би правилния въпрос е - защо казваше и каза всички онези красиви думи, след като поведението му показа, че ако не са били напълно неискрени, то най-малкото са били леко попреувеличени??? Или може би аз нямам изобщо реален поглед върху ситуацията??? Или какво?? Какво, по дяволите, стана?? Какво се промени, кога се промени, какво го промени, кой го промени, в какво го промени??? Какво промени човека, който ми казваше "ти си моята мечта"? В какво се превръщат мечтите???
|
