С приятеля ми съм от около почти две години. Времето с него мина неусетно и в по-голямата си част страшно приятно. Независимо от това, аз все още не мога да свикна с лошите страни на характера му. Прекарваме свободното си време заедно до колкото е възможно. Вече би трябвало да съм свикнала с него, но за съжаление изключително избухливия му характер винаги ме наранява. Много често избухва и е много груб с мен. Обижда или мен или говори нецензурни неща за това което обсъждаме, когато се дразни. Аз съм доста чувствителна в това отношение и почти винаги се разстройвам и плача. И след всеки такъв случай, си обещавам че повече няма да допусна да плача заради такова нещо. След като се успокои, обикновено ми се извинява, макар и не съвсем признавайки вината си, но нервите ми и сълзите ми вече са отшли по дяволите и полза от извиненията му няма. Случва се да ми крещи така доста често. На всеки 4-5 дена. Говорили сме много пъти и съм му казвала, че не мога така и ако не е съгласен с нещо да ми го обясни нормално, защото като реагира грубо ме кара да се чувствам нещастна. Той все казва - да, добре. Колко много ме обичал т.н. Аз също го обичам. През времето в което не се караме нещата са почти перфектни, но тази негова нервност и раздразнителност ме подтиска много. Виждам, че няма да се промени. Почти на 30 години е, не е някой изперкал пубертет. Но вече все повече се убеждавам, че може би ще е по-добре да се разделим. Опитвала съм няколко пъти, но все ми става мъчно и той почва да прави разни мили неща и все се сдобряваме, но вече съм страшно уморена и се чудя какво да правя. Знам, че това си е между нас и аз най-добре сама мога да взима решение, но бих искала да чуя и нечие чуждо мнение. Според вас нормално ли е и трябва ли да се примиря с това, след като през останалото време мсичко е ОК или просто трябва да се разделя с него?

Как да ти кажа.... Всеки има различен праг на търпимост и сам решава, докога ще се подлага на това. Прагът на търпимостта няма нищо общо с чуствителността обаче.

Ти явно си деликатна и чуствителна, а той е груба натура. Грубите хора според мен експлоатират именно деликатните натури. Ако беше „по-твърда”, той нямаше да може да навлиза толкова навътре и самото действие, нямаше да му носи такова удовлетворение. Той няма да се промени, докато има такава жертва, но ти ще се промениш, ако продължава така. Не че ще станеш по-твърда, защото това се формира много по-рано, а ще ставаш малко по малко по-нечуствителна, докато стигнеш до безчуственост и апатия.

Така.... Това беше по-традиционното разбиране. А по-нетрадиционното, което е и мое за момента е, че вашите отношения са типични отношения между енергиен вампир и неговият донор. Има много материали по въпроса и в нета. Ако се заинтересуваш, прочети и ще разпознаеш и двамата там.
Аз само знам, че той няма да те остави, докато го захранваш и ако искаш да се разделите, може да се случи единствено чрез твоето бягство от там.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

раздели се с него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

две години е много време-да не би нещо да е ескалирало напоследък, че сега чак се замисляш за тази му черта?
аз лично не мога да търпя такива хора, най-малкото защото ме карат да се чувствам неудобно като сме на публично място-вместо да се забавлявам аз се притеснявам да не би да го ядоса нещо и да избухне... и все си имам едно наум за такъв тип хора че с времето ще опре и до физическа саморазправа

eми лошото е, че с времето и нарастване на възрастта, отговорностите, потапяне в сивото ежедневие тия му изстъпления ще зачестят, вместо да изчезнат и понеже ще стане навик, няма и да се извинява вече. сълзите ти ще го дразнят, защото той за да вика и без това се е чувствал изнервен и... най-вероятно ще се получи кофти картинка.
не казвам, че е лош или виновен, а още по-малко пък енергиен вампир и др такива.... но е ясно, че двамата сте много различни като темперамент и всъщност някоя друга може би би се забавлявала или н еби обръщала внимание на такова поведение, обаче щом теб те наранява и чак се разреваваш....не си е работа. предполагам и за двама ви ще стане дразнещо.

това да късате.... не знам защо питаш - важното е ти какво искаш. затова бих ти предложила да разкажеш за хубавите моменти заедно, какво харесваш в него и тнт., защото това също е важно. не можеш съвсем едностранчиво да гледаш на нещата. тъй като повечето хора, които са наистина невротични дават такива сигнали не само в моментите, в които избухват, а и през другото време се усеща някакво напрежение или пък са прекалено хрисими - нещо не е наред. та само ти можеш да кажеш дали се е случвало нещо ненормално като например като казваш, че ще го оставиш да ти каже, че не може да живее без теб и ако не останеш с него ще скочи от някъде, защото живота му няма смисъл. ето това би било откачено и ясен сигнал, че нещо не е наред. иначе аз си мисля, че просто сте различни.

и все пак моят съвет не е свързан с това сега дали да го оставиш или не, но е да не се омъжваш в бъдеще за него. кофти ще е за едно дете да живее в емоционален балон под налягане.



Цветя, дървета, горски птички
приятели със мен са всички

Напълно съм съгласна - представи си , че вече имате дете / деца/, например след 5 години. Ще треперите да не го ядосате. Ще се чудиш как да бъдеш буфер между него и децата. Да не говорим как ще се чувстваш, когато те унижава пред тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Търсачка - "агресия", "домашно насилие", "жертва".
И си дай два дни да почетеш.
Вкратце - няма да се промени.
Винаги ти ще си виновна и ти ще си го предизвикала. И почти нещастен ще пръска слюнка "Защо ме караш да го правя?!"
И после винаги ще е адски мил и обещаващ.
Преди да си започнала да обясняваш как сама си си виновна, тръгни в друга посока.
Любовта не оправдава. И Отело обичал, ама - на, гледай какво станало:)

Мъжът, събудил те за блус, секс и обич, се гравира в душата ти.

Здравей!Все едно слушам за себе си и аз бях същия,постоянно се държах така особенно с жена ми.Случи се обаче скоро да срещна една жена,която още когато я видях на първата ни среща усетих ,че това е жената която цял живот съм търсел.Въпреки ,че не сме заедно винаги ,усетих кякъв простак ще изглеждам в очите и ако ме види така да се държа.Дадох си дума заради нея повече,никога да не псувам,викам крещя обиждам,независимо къде се намирам.Вече повече от два месеца се държа спокойно и този мой ужасен навик вече го няма.Преодолях го заради голямата обич която изпитвам към тази жена.Това е което исках да ти кажа,че заради една мила хубава ,нежна и умна жена ме накара за се променя!