Здравейте.
Ако някой може да ми даде съвет ще му бъда много благодарен.
Аз съм на 22 год и се влюбих в една колежка.Тя е на 40 и е щастливо омъженаНе ме разбирайте погрешно-не искам нищо от нея само че така силно боли.В нашия колектив има и едно момче което постоянно се шегува
и тя много го харесва.Двамата винаги се майтапят един друг и все той й е в устатаНо когата нещата опрат да работата и за това кое как да стане или дали може да стане всички включително и работодателите ми се обръщат към мен а колегата през цялото време се прави на шут и всички му се смеят.Вие какво мислите-дали тя го везприема просто като човек с който може да се посмее или го взима насериозно

Барбарела , която е на 43 години ти дава следния съвет - жена 40 + годишна, независимо дали е семейна или не - може да се смее с теб, да флиртува с теб , да прави секс с теб за разнообразие , но няма да те приеме насериозно. Затова я разлюбвай .

Не ми стана ясно- не искаш нищо от нея , пък та боли. Защо та боли, защото си влюбен ли или защото не искаш нищо. То всъщност и да искаш , какво би й дал освен секс ?

Съдбата помага на смелите , страхливите ги отказва.

обичай просто обичай недей иска годините нямат значение няма значение че тя харесва някой друг няма значение че не харесва някой друг просто я обичай тя е човек преди всичко човек човек с неин вътрешен прекрасен свят с много копнежи и мечти бъди себе си недей да мислиш много много позволи си да обичаш какво значение имат нормите и кой какво мисли какво значение имат хората какво значени има какво си научил или не си какво значени има бъди щастлив и обичай без претенции просто опитай се да дадеш това което има в теб за да направиш денят й по-светъл... просто обичай без да искаш нещо за себе си ти вече имаш самата обич

Редактирано от Fiery Crash на 15.05.08 04:40.

извинявай, ама за теб препинателни знаци - точка и запетайка съществуват ли ?

не че е нужно човек да е грамотен за да може да обича, ама все пак за да те разбере отсрещния трябва поне до 4-и клас да си стигнал.

и сега да те апострофирам . идеализмът не е лошо нещо, стига да е в умерени граници. също никак не е лошо човек от по-раничко да се научи има ли смисъл аджаба, това което прави / и в смисъл да обича някого несподелено , че и невъзможно в случая/ или няма смисъл. оплакващите се колко време са загубили в несподелено обичане и защо съм бил/а толкова заслепен са повече от гладните в Африка.

Съдбата помага на смелите , страхливите ги отказва.

Извинявай, но ти на това любов ли му викаш?!Аз бих го нарекла увлечение , влюбване, привличане, но не и любов !

Барби просто иска да те предпази от болката.
Звучиш като преминал /или все още не?/ през това.
Обичай. Ще боли.
Когато му дойде времето - ще премине.
Когато му дойде времето, ще свиеш зад ъгъла и ще видиш другата.
Може и да си кажеш, че си загубил време. И не си е струвало.
А може би не.
Още не е време.
Ще боли.

Мъжът, научил те на блус, секс и обич, се гравира в душата ти.

Съвет не мога да дам, но бих искала да знам какво намираш в нея. Какво толкова повече от онова, което може да се открие у младите момичета?

Сигурна ли си че времето изгубено в обичане може да бъде изгубено ?! Не съм убеден... само времето в страдание е изгубено! Ако човек обича, и се чувства щаслив, каква точно е загубата ?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зависи за какво обичане става дума.

Когато човек обича несподелено, е по-скоро страдание , а не обич. Хората сме същества , които искат като дават и да получават иначе им куца вътрешното равновесие . Не искай обичта между хората, да е такава каквато е обичта им към Господ или обичта на майка към децата й. Алтруизмът не е лошо нещо, ако е с мярка. Поначало всяко нещо не е лошо, ако е с мярка , така че да не се наруава равновесието. Колко пъти да пиша за равновесието.

Я кажи каква мотивация би те държала да обичаш жена, която не те приема насериозно и не те обича и си наясно, че само флиртува с теб за разнообразие. Колко време ще се чувтсваш щастлив така . Няма ли да насочиш обичта съм към друга жена . Поне аз не искам да обичам така и не го правя.

Съдбата помага на смелите , страхливите ги отказва.

Барби, пак съдиш по себе си . Както винаги не си права обаче. Познавам жена, която е на 41 и се разведе точно зарад един мъж.
Нема увриш , нищо че си на 43.