Въпросът ми е по-скоро към дамите. Изпадала ли е някоя от вас в подобна ситуация?
На 30 години съм. Миналата година се запознах с един симпатичен младеж на 23 години (сега е на 24). Когато го срещнах беше много тъжен - планираше да прекъсне за втори път образованието си (медицина) поради невъзможност да се издържа. Родителите му са разделени, майка му е безработна, а баща му не се интересува от него. Историята му ме натъжи много - виждах какви неимоверни усилия полага, за да учи тази тежка специалност и да работи едновременно (общ работник в хипермаркет) и какво огромно желание има да продължи, а да не говорим за способностите му. Удиви ме с бързината, с която усвоява огромен обем от информация. След няколко намека от негова страна реших да му помагам всеки месец с известна сума, която да покрие по-голямата част от разходите му, за което е видимо благодарен.
До тук добре.
Единственият проблем беше, че постоянно ми казваше, че е влюбен в мен и иска да бъдем гаджета, на което му отговарях, че преди всичко държа на приятелството ни. Всъщност, моята помощ е не само финансова. Виждаме се често (живеем в една и съща сграда) и почти всеки път ми се налага да го изслушвам и да му давам съвети, да го утешавам, да го окуражавам - нещо, което според него никой друг не прави. Постоянно ми казваше, че ме обича. Не знам как, но бавно, но сигурно хлътнах по него. Моето отношение също се промени, забелязвам как съм станала по-грижовна към него, а се улавям, че мисля за него пред по-голямата част от времето ми.
Преди около десетина дни му вметнах уж на шега, че не знам какви магии ми прави, но често мисля за него, а той ми отговори: "Внимавай, да не ти стане навик". Беше някак си студен. На следващия ден разбрах, че отскоро си има гадже - една 18-годишна симпатична дебеланка, но не ми беше споменавал нищо за нея, а преди ми споделяше всичко за взаимоотношенията си с други момичета. С мен започна да се държи ледено и безцеремонно след като започнах да му показвам, че съм влюбена.
Не крия, че доста страдах през изминалите дни, но реших да се взема в ръце и да огранича помощта си само до финансовата страна, защото знам, че ако го оставя напълно, няма да се справи сам и ще се наложи да престане да учи.
Видяхме се вчера и му казах за намерението си и че вече ще се виждаме само в дните, когато трябва да му дам парите, разбира се, без да му казвам за причината. Плака много, настояваше поне да му кажа защо, но така и не го направих.
Реално, за него не се притеснявам, зависи само от него да учи и да завърши, аз няма да спра да му помагам финансово, но какво да правя със себе си?
Боли ме много, все пак, не бях аз тази, която настояваше за нещо повече от приятелство в продължение на месеци, а когато аз самата поисках това, той се отдръпна.
Какво бихте направили на мое място?

Какво имаш предвид?

Отговарям конкретно на въпроса.
Не съм изпадала в подобна ситуация и се надявам да не изпадна.
Сега виж и коя дума си използвала: "изпадам", а не попадам например.
Аз лично бих проявила добронамерено съчувствие към подобен младеж, например ще го насоча към банка да си изтегли кредит за обучение и като завърши да си го изплаща.
Не мислиш ли (ако историята ти е истинска) че си подложена на един много специфичен вид психологическа атака?

Детска му работа на момъка. Има такива мъже на тия им години - търсят майка си, ама ако може и да им е любовница .

Правилна ти е постъпката - остани само ниво 'служебно' с него и му помагай след като имаш възможност , но без да очакваш да го оцени , защото няма да го оцени.

Що да реакция- плакал бил. И също - що за реакция искал обяснения - какво има да му обясняваш очевадни неща . И що за характер е да не се сеща сам, че след като си му се обяснила в любов, а той е приел хладно това обяснения, понеже си има приятелка. Отношенията между вас просто няма как да останат същите. Ти да не си дебелокожо същество , нито си му майка . Не ги разбирам тия претенции, плач и фасони аз .

Добре си постъпила . Помагай му финансово, но до там само . Остави го да го окуражава, съветва, изслушва , утешава приятелката му . И се погрижи за себе си, да се справиш с болката си и си търси друг субект, на който да даваш любов и отношение. Не си длъжна да си му майка, психоаналитик и съветник .

Съдбата помага на смелите , страхливите ги отказва.

Темата е много възможна . Това, че ти не си срещал такива жени, не значи че не съществуват .

Съдбата помага на смелите , страхливите ги отказва.

Мисля, че си постъпила доста правилно, като си се дистанцирала от младежа. Евалата за това, че си решила да помогнеш на човек в нужда, малко такива хора останаха.
Единственият съвет, който мога да ти дам е, да продължиш да бъдеш дистанцирана, защото такава неравностойна връзка във всяко отношение, би те оставила много наранена. Младежът все още се учи как да се държи с жените, все още няма изградена представа за това какво иска от живота и какво предпочита. Ти си се изправила на пътя му в позицията на добродетел, но го остави да направи разликата между благодарност и любов. При вас много се размиват майчинско-синовните отношения, със сексуалното привличане, неориентираност и т.н. Остави нещата такива, каквито са, за да не страдаш после. И още веднъж "Евала" за благородната постъпка!

La donna e mobile

Странно ми е, че се е съгласил на финансова помощ от теб. Мъжете, които познавам не биха приели пари от жена и то многократна помощ. Още повече, че ти не си някоя сатра баба, както го казваш, а и той не те възприема като такава, бъди сигурна. Но наистина се дистанцирай от него и се огледай за някой "по-мъж". Тоя ми се вижда много инфантилен и със сигурност играе игри пред теб. На мен, ако ми трябват пари, ще поискам заем от банка или от някой познат със съзнанието, че после ще връщам. Имате ли уговорка да връща и ако не е тайна колко пари му даваш месечно?
Абе с две думи бягай далече от тоя. Той е като паразит - ще ти "изпие" парите и жизнените сокове и после ще бяга далече. Животът за него тепърва започва, а ти ще гледаш само прахта след него. Инвестирай си парите в нещо друго, едва ли ще ти оценят благотворителността. Съветвам те да му намалиш пробно "месечната си вноска" по предлог, че си финасово затруднена и да видиш реакцията му.

Държавата България - невъзможни неща няма!

Всички сме препатили. Всеки е изживял поне по една несподелена любов. Но аз само толкова. Повече от това не съм "ощетявана" от мъжкия пол и чак мъжемразка не съм. Виж че ти си женомразец отдалече ти личи по грубия тон и по това, че веднага се върза да се заяждаш с поредната жена, пишеща в този форум.
А ако този, въпросният, се унижава за 50-100 лв, да го знам в мъжа. Тоя си е чист лигьо-използвач, а тя го е съжалила. Той неслучайно се е насочил към нея. Усетил е, че ще измъкне я пари, я нещо друго. Както има подобен тип жени-използвачки, така има и такива мъже. Уж нямал пари, а чак гадже си е завъртял. Ами нали трябва да влзчи 18-годишната насам-натам и да й плаща сметките. Да не мислиш, че тая малката има пари. А пък може и и тя да му плаща сметките и затова да е с нея. Те съвременните метросексуални мъже не са като мъжете от предното поколение. Пълни главата на жената с глупости, взема й парите, после изведнъж се държи резервирано, после плаче и иска обяснения. Цирк в действие. Не бих казала, че постъпката й е благородна, а по-скоро наивна и глупава. Ако не беше тя, онзи щеше да си е намерил или вече си е намерил някоя друга спонсорка.

Държавата България - невъзможни неща няма!

С теб сме се разбрали да си мериш устата като говориш, в случая какво пишеш . Това тук не ти е клуба на купонджиите .

1. Това че жена е препатила , не я прави автоматично мъжемразка , нито болна от там твоите измислени диагнози .

2. Нормално е всеки да си прави сметката дали определен контакт му е изгоден или не и какво му носи.

3. Нормално е след като мъж има претенции да е по-силния да не чака жена да го издържа.

4. Ти що не споносрираш жена всеки месец по 100 лева ей така щото я обичаш, а тя да живее с друг мъж.

5. Стига с тая неприязън към жените. По-скоро ти на твоите никакви години още се проявяваш като женомразец , дето уж няма причина за това.

Съдбата помага на смелите , страхливите ги отказва.