когато почнете да се разминавате с човека с който живеете,когато ви се казва че сте обичан, но в същото време се признава че само една гола обич не е достатъчна,когато другия не е започнал на чисто,когато връзката започва да тежи....
искам съвет,най лесното е да сложиш край,но нали носиш и отговорност за другия....как да постъпя?

Не казваш най-важното: дали ти обичаш? Подозирам, че не, щом искаш прекъсване на връзката, но какви са твоите лични причини за това?

да,така е - раздвоен съм и написах защо....уморен съм да мисля като за двама,да се грижа за двама...да бачкам за двама....нали някой трябва да е до мен...до моето рамо....все пак,не зависимо че съм мъж...и на мен понякога ми е трудно....нещо лошо ли има в това....мамка му

Естествено че някой трябва да те подкрепя, кой казва че като си мъж и няма нужда от това?
Но не разбирам тогава в какво се изразява обичта към теб, която ти заявяват?
В думи?

точно...само думи..почти без покритие...каквото мога правя и давам от себе си...а вярвай това въобще не е малко....но вече се замислям има ли смисъл....
знаеш ли.... сещам се за един лаф "по добре ужасен край,от колкото ужас без край"....баси слънчевата сутрин....

само думи казваш? И това е така още отначалото? Вероятно не си го забелязвал тогава, улисан в стремежите си да правиш разни общи неща, и едва сега (след колко време все пак?) го забелязваш?

Разбираш ли, аз не съм любопитна. Това са въпроси на които сам трябва да си отговариш, просто ти помагам да си ги зададеш?

Защото не разбирам за каква твоя отговорност става дума, ако си правил всичко "за двама", а си получавал единствено декларация за обич?
Битовите проблеми също не са за пренебрегване в такова решение: финансови, роднински, имате ли деца и пр., всички те влияят на решението.

да...улисан...,зная че не си любопитна....не разбираш за отговорнността...учудваш ме...визирам това че не можеш да оставиш другия просто ей така.....
не,нямаме деца....тя иска...но вече нямам желание....наистина съм объркан....баси....що не пална колата и да си развея главата някъде....сам,без телефони,интернет...приятели...без никой...

Прочетох разговоа ти и да знаеш, че бях в твоето положение... Давах всичко от себе си а в замяна получавах претенции за още. Винаги бях опората, но нито веднъж нямаше аз самия къде да се опра... След време любовта отстъпи място на реалността и чувствата ми бяха победени от егоизма ми да получа време и за себе си и това беше началото на края... Просто тя видя, че от мен повече нищо не може да изсмуче и нещата съвсем охладняха докато се стигн до раздяла.
Това ме наведе на много размисли - дали някога ме е обичала и т.н. но мисля, че взех най-правилното решение, защото не съжалявам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отговорността ти към другия си има граници... Помисли за отговорността към самия себе си и дали искаш да прекараш остатъка от живота си по този начин!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Направи го, замети се нанякъде, час или два или ден... Понякога има полза. Макар че е по-вероятно да си донесеш проблема обратно, но поне ще ти олекне за малко.

Няма лесен начин, нали това питаш. Няма и безболезнен начин. Жена ти/приятелката ти, ще е наранена. Щом досега не разбира твоите проблеми, нама да разбере и защо я оставяш. Хората сме така устроени- да прекарваме всичко през своята си камбанария и да не държим сметка за чуждата.За егоизма говоря.Възможно е ти да чусваш вина, това няма кой да ти го каже острани, само ти си знаеш с какви надежди и защо си почнал тази връзка.