и дано да ми стане по-леко.
Не знам как да го опиша, защото осъзнавам, че е малко странно, малко смешно, налко несериозно, но очевидно имам проблем.
Имам постоянен партньор, обвързана съм, имам си свой живот, който така или иначе съм изградила до този етап по собствена воля.
Запознах се с мъж, далече е от мен, не сме се виждали никога на живо, поне не лице в лице, само че имаме камери /това чудо на техниката, да го обичам ли, да го мразя ли/
Сама се набутах м/у шамарите, както се казва. Писахме си, вечери наред прекарвахме заедно, имахме си някакъв свой свят, в който се чувствах много добре. Не след дълго започнах да се осъзнавам как заспивам с мисълта за него, не го сънувах много често, но пък сутрин отново отваряйки очи за него мислех. Беше като катализатор за всичките ми скрити недоволства, мечти, желания, мисли. Имахме възможност да се видим, макар в мъчителна ситуация - само като познати без нимкакви тайни желания, бях склонна да се затворя в себе си и да преглътна всичко, само и само да се видим и даже вярвах, че това ще е проверка на чувствата ми. Той отказа да стане по този начин, обясни, че ще е мъчително и неловко за него. Бех много близко до него, но не се срещнахме по негово желание.
Не искам да описвам в подробности какво се случи и как се развиха нещата, но резултата беше, че една сутрин той сложи край на всичко, някак неестествено и изненадващо рязко, без обяснения. Поплаках, мислех, че това ще премине. Мислех, че животът ми ще продължи по старому, в крайна сметка какво толкова - влюбваш се и стискаш зъби в очакване да ти премине.
Това така и не се случва обаче, което ме кара да съм много нещастна, дълбоко в себе си.
Сякаш започнах да го превъзмогвам, но.
Вече започнах да го сънувам, даже сънувам, че ме е хванал за ръка и в съня си със страх се опитвам да се отдръпна, един вид давам му шанс да си тръгне, но той ме държи настоятелно и сякаш ми казва "така трябва да бъде", събуждам се разплакана и се надявам това да е знак, че нищо на този свят не е случайно, че може би и аз си имам съдба, която ще е по-благосклонна към чувствата ми.
Чакам. Чакам нещо да се случи и някой ден да се свърже с мен и да каже, че всичко ще е както беше, че ще ми даде шанс.
Че няма да слушам нашата музика като някоя мазохистка, която си причинява болка.
Замислям се дали това е влюбеност, дали е лудост, дали е самонавиване. Чакам и си страдам тихо.
Не съм вярвала, че може да ми се случи, но ето че стана.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а?
Стегни се.
Преввъзмогни го. Такова е било желанието на господина. Тия неща стават по взаимно съгласие.

Опитай се лека полека да застанеш встрани от този случай.

Досега най-безутешно съм страдала по неизживените неща. Отнети или недостигнати... От време навреме и аз съм в тоя джаз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, проблемът ти е сложен и едва ли се базира на запознанството ти с този конкретен мъж.

Сама каза, че от началото си прекарвала страшно много време с това. Това поне за мен говори, че ти и мъжът ти нямате обща комуникация, интереси и т.н.Ти не си влюбена в този човек, а в идеята , че и на теб ти се полагат емоции, които са дълбоко затихнали в теб.
Та има мноо варианти да излезеш от всичко това, но само ти ще си преценип какви са те.

За да се стигне до там, проблемите са по-сериозни, най-вероятно си се чувствала самотна, въпреки че имаш партньор... това говори за проблеми при комуникацията с него, както и с други ЖИВИ хора, а не такива във виртуалното пространство (което иначе си е едно много хубаво място за запознанства). Хубаво е да имате с мъжа си както общи, така и не много общи приятели и свободни отношения с тях, така че човек да не се чувства самотен и ограничен... чувството за самота и емоционална неудовлетвореност е това което предразполага към "влюбане". Това е както като гладуваш много, заболява те стомаха, изяждаш адски много храна, и после става още по зле...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

kаджики
от района на Ариа близо до Кагошима или си просто риба???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти пишеш от сърце.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от impulce на 20.03.08 18:47.

Мъжът и Жената са много различни в емоциите си, защото са различни в сексуалността си. Не бързай да оспорваш.
Дори всичко да прелива красиво и леко между двамата, дори да изглежда еднакво силно, нежно, страстно в началото - уви, след консумацията (било то и виртуално-чикиджиска) всеки един от двамата се метаморфозира, заема щрих и очертание.

Мъжът е както винаги 1 космат насран задник, Жената...нещо ефирно и леко - хартийка, да кажем. Еми естествено при съприкосновението да възникне механична реакция. Той си тръгва горд и почистен. Тя остава оцапана и вмирисана.

Ти ако си задник, ще имаш ли отношение към онова, в което се триеш?

...знаеш ли,на всеки се случва това което си описала,но искам да ти напомня че от...само изказани думи...до тяхното потвърждение...разликата е огромна...,запознствата по този начин крият много "подводни рифове"...и той самия ти го е доказал....
не тъгувай,а продължавай напред,все пак в тази ситуация ти си излязла по смела...,просто не мисли за това....зная че ще се справиш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А дали не си издигнала на някакъв пиедестал този господин. Нещо като идеализиране на нереален образ. Сама казваш, че е катализирал всичките ти скрити недоволства, мечти и желания. Може би си имала нужда от някакъв отдушник за тези неща и той е бил насреща.
В нета разбираме за хората само от това, което те казват за себе си. В реалния живот може да е много по-различен. Интернет общуването дава много грешна представа за човека отсреща. Дори не знаеш дали си сменя редовно чорапите и си мие всеки ден зъбите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо, много ви благодаря за отговорите. Абсолютно всички ми се струват искрени, човешки и изказващи истина.
След като се оказах в тази ситуация, заминахме с компания, с мъжа ми бяхме наясно, че се подлагам на това изживяване донякъде нарочно, да подскачам при вида на всеки силует, който можеше да ми се изпречи на пътя.
Тогава проведохме и може би най-страшният за едно семейство разговор, може би и най-искреният, който можехме да сътворим. За мен бе изключително полезен, за мъжа ми може би труден, но и за него бе носител на информация, която както забелязвам използва сега. Феърплей.
Ранната връзка, която продължи години и се превърна в брак и семейство ме лиши от много емоции. Някой ще каже, че съм спечелила само, друг ще отрече, но сега се осъзнах като много нещастна от това, което съм създала от себе си. Живот по течението, с някакви тласъци, които да ме съживяват, но те не могат да бъдат вечни.
Когато дойде момента изглежда трябва картите да се поставят на масата, каквото и да коства това на хората.
Човек се случва да се влюби, както каза мъжа ми, и на него му се е случвало, но му е минавало, отдръпвал се е , преживявал го е. Аз също съм го правила, но този път усетих нещо различно. Явно е било виртуалността, която кара хората да живеят повече с желанията и копнежите си, без това да включва реалността. Молех се да го видя реално, за да осъзная колко е обикновен, колко е нормален, колко е земен и грешен. Говорили сме си, как ако нямаше интернет нямаше да се видим никога, нямаше да се срещнем дори така, а той споредли, че съдбата е щяла да подреди нещата така, че е можело да е реалност.
Има различни хора в нета, повечето са наясно, че това е само един флирт, който се консумира от разстояние и толкова. Те не говорят за съдба, те не те търсят всеки път, когато си онлайн, те не искат да те видят и да те докоснат. Някои са толкова консуматорски настроени, че не се съобразяват дали е удобно, дали това няма да ти създаде проблем вкъщи, на тях няма да им пука когато те видят дали ще си сама, няма да имат срам и чувство за вина. Той не е такъв.
Страдам за това, че той не пожела да се възползва от възможността да се видим, че не ми каза "Ти не си жената, ти си само тук и никъде другаде, ти си грозна, ти си шега".Тогава щях да знам, че е това, че е точка и щях да си тръгна по пътя. Той каза, че нямало да му е добре, щял да изпита болка от това да ме вижда без да може да покаже какво усеща, нямало да може да погледне мъжа ми в очите. Ние нямаше да сме ведна стая, но под един покрив, в неговия дом, наематели. Наематели като всички други. Какво щеше да ни е различното?
В безпътица съм. Съмнявам се, че всяко решение, което взема сега може да е грешното и чакам...Добре, ще наведа глава отново, ще преглъщам и някоя сутрин ще се събудя решена да живея отново, без да мисля за него, ще е горчива жилка в устата ми, ще се опитам да го намразя, абе ще включа всички защитни механизми на психиката си, за да оцелея. Но това живот ли ще е?
Или ще го запазя като хубав спомен, който ще ме стопля понякога и ще ми стига мисълта, че съществува?

[image]http://www.drehi.com/getpic.php?ImageID=905[/image]