Здравейте,
ще се радвам на съвет-накратко нещата стоят така.почти 6 годишна връзка, минали сме през много неща.Разочаровал ме е , аз него също, разделяли сме се и сме се събирали и т.н.накрая след много перипети постигнахме някакво разбирателство и спокойствие. С течение на времето започнах да се замислям,че този синхрон т.е.спокойствие между нас се дължи на факта че аз вече не съм същата, не влагам емоция , не ме интересува просто тихо и кротко съжителство. Осъзнах обче, че ми е твърде рано за това, че чувствата , които изпитвам са по скоро загриженост, чувство за отговорност към него, обич но не такава каквато трябва да е а като към роднина но не и любов. Много дълго мислих и анализирах стигнах до твърдото решение, че трябва да се разделим, проблема е, че незнам как да го направя знам, че е неминуемо да го нараня но се страхувам от неговата реакция.От друга страна не мога да продължавам вечно така всъщност напоследък едва издържам.Тази инерция ме побърква..не е честно и към мен и към него а не събирам смелост..

както се обича мъж, е по-добре да разговаряш с него и да му кажеш точно как се чувстваш. За всичко е добре да се разговаря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че ти да не мислиш,че вечно ще сте влюбени?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тя спомена, че го обича като роднина... Ти би ли наранила някой роднина?
Чувствата след 6 години ги има и са много силни, но ако я няма онази любов... По скоро дразнят. Никой не иска да съжителства с роднини

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знам какво ти е... Макар и само 2,5 години, но в един момент и на мен започна да ми е все едно. Започнах все повече и повече да искам да съм сам... Една вечер се скарахме нещо и тя отиде в другата стая да спи. Отидох 10-тина минути по-късно и спокойно й обясних, че ще е по-добре да се разделим... Плака и се съгласи... На сутринта пак плака и каза, че не иска да се разделяме - не се разделихме. 3 дни по-късно ми съобщи по телефона, че е по-добре да се разделим

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ок,а тогава ми кажи съпруга/съпругата след време не са ли роднини по някъкъв начин?Аз имам връзка от три години и половина вече,живеем си заедно.Обичаме се,но не е както в началото и много се радвам,че не е като в началото.Всеки човек сам избира какво иска и какво чака.Коя любов му е удобна...Да говори с него,разбира се,но след като не го обича като мъж да реже до кръв.

По изтрещяла от мене нямааааааа!!!!

разбира се, че в крайна сметка се стига до там но сам на 26 и чувствам, че ми е рано да се примирявам със съжителство и уважение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много е важно вътрешно как се чувстваш. Не може да се обича така както в началото - всичко еволюира, но пък ако усещаш, че съвсем нямаш чувства... Не върви.
Много е важно и каква е възрастта... Аз съм на 21 и не мисля, че ми е момента да се чувствам като на 35-40 и да правя деца и да живея семеен живот без силна любов... Просто не беше тя жената, която да ме накара да го желая. Иначе ще му дойде времето и ще намеря човека, който знам, че ще ме подкрепя и ще е с мен и тогава определено ще остана с него, ако ме иска

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

напълно нормално. мисля, че се притесняваш да му кажеш, защото вече си отлагала. вината ти към него, че откакто знаеш какво ти е решението и че искаш раздяла, не си го казала веднага. т.е. сега ако не му кажеш, с времето ще затъваш в съмнения, а накрая ако все пак се осмелиш, ще го нараниш определено повече.
съвсем нормално е, просто казваш, разбирате се и толкова. стига с тия нерви

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите