Не си ли задавате въпроса дали можеш да обичаш, без да търсиш отговор, споделяне на чувствата. Дали някой е способен дълго време, да кажем година, да продължава да обича даден човек без да очаква отговор от него. И за да стане още по интересно, дали ще е заблуда ако този човек не прекъсва отношения с теб и винаги през месец се обажда просто да те види, но не прави крачката на пред?
Предполагам, че това ви звучи объркано и неясно, но как с няколко думи да попитам?

Явно се интересуваш и питаш за истинската любов, онази които малцина могат да изпитват и да осъществят, но която е единствената имаща значение. Другото не е, само това е ... Задавал съм си въпроса много пъти и отговор съм намерил :)
Отговор можеш да намериш в многожеството мистични философии, или в съвременната психология. Интересно е да се прочете ето тази книжка:

http://apieceofme.wordpress.com/2006/11/27/%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%88-%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%85-%D0%A4%D1%80%D0%BE%D0%BC/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Реално всичко това е възможно!
Но ... не е сигурно дали си струва.

Това, което каза е вярно. Да говорех за истинската любов, тази която просто остава в теб и не можеш да забравиш, която за съжаление при мен е явно несподелена, но какво от това. Само по себе си това че я изпитвам е дар, който не всеки получава. Но дали мога да попитам следното. Въпроса ми е насочен към мъжете, какво искате да кажете с думите " Искам да сам сам"? А след това продължава да се обажда през определен период от време и просто да се видите и да си поговорите за общи неща?

Тук няма значение дали става дума за мъж, или за жена.Не мисли много по въпроса, може да е объркан, може да не те обича и да си чеше просто егото с тебе, може да има и още 1000 причини.
Факт е, че той не иска да е с теб. Чакането няма да ти е от полза.
Преди доста години, бях в идентична ситуация :)

Казваш, че си бил в такава ситуация, а как се справи с това, как забрави?

Ми времето не помогна толкова, колкото здравият разум. След като ми каза "Не ща да съм с теб" , мина сигурно година , преди да поискам друга. И при мен така се появяваше периодично момата, като казваше , че нямало друг като мен, ама нямало да е с мен. Та бях се побъркал от мисли , кво ли ще значат нейните думи. У един момент обчаче реших да започна да се свестявм. Запчнах да се срещам с момичета, е верно не ги исках за цял живот , но поне за една нощ .... та изтече още половин година и мислите ми се подредиха. Стигнах до извода, че не е важно какво говори т, а както показва с действията си. Също така заключих, че щом и се разминават думите и действията, значи или ме прави на балък или е супер неориентирана като личност. Разбира се нито едното, нито другото ме устройваше и реших да си живея живота. Та в момента , в който махнах някакви надежди, дори установих че не я искам толкова заради самата нея, колкото заради някакви мои мисли си чуства за собственост и т.н. Спрях да я обичам, колкото странно да ми се виждаше това, спрях. След това срещнах жената, която много обичам, с койято съм и до днес. Тогава оная офцъ, реши че пак ме искала, защото ме била видяла някъде с нея. Е разбира се не я угря и и споменах, че нямам никакво желание да я виждам и чувам повече. Тя пък от своя страна реши да ми направи "мръсно", като се обвърже (брачно имай в предвид) . Та това ми доказа на 100 %, че тя не знае какво прави.

Ти искаш ли човек, който цял живот да е "иди ми, дойди ми ? " . Знаеш ли колко голям товар е това ? Мислиш ли че това се нарича любов ?

Разбира се не искам това положение, и точно заради това търся отговор. Най неприятното е че когато започна да се срещам с някой и той се обажда. Всеки път е така, тъкмо го забравя и той се обажда, по закона за всемирната гадост все на мен ми се случват такива гадости. При мен положението е че ние за чувства не сме си говорили от както сме се разделили, не е показал нищо, само аз усещам че не сам му безразлична. Скоро се наложи да спим на едно легло и съвсем неочаквано той пожела да консумираме спането, и както се подразбира аз не се съгласих. Но за съжаление сега продължавам да мисля дали е било алкохолно желание и всякакви други простотии. иска ми се да го попитам какво точно иска, но нямам смелост, иска ми просто да ми каже " не те обичам, не искам да съм с теб"

Ми времето не помогна толкова, колкото здравият разум. След като ми каза "Не ща да съм с теб" , мина сигурно година , преди да поискам друга. И при мен така се появяваше периодично момата, като казваше , че нямало друг като мен, ама нямало да е с мен. Та бях се побъркал от мисли , кво ли ще значат нейните думи. У един момент обчаче реших да започна да се свестявм. Запчнах да се срещам с момичета, е верно не ги исках за цял живот , но поне за една нощ .... та изтече още половин година и мислите ми се подредиха. Стигнах до извода, че не е важно какво говори т, а както показва с действията си. Също така заключих, че щом и се разминават думите и действията, значи или ме прави на балък или е супер неориентирана като личност. Разбира се нито едното, нито другото ме устройваше и реших да си живея живота. Та в момента , в който махнах някакви надежди, дори установих че не я искам толкова заради самата нея, колкото заради някакви мои мисли си чуства за собственост и т.н. Спрях да я обичам, колкото странно да ми се виждаше това, спрях. След това срещнах жената, която много обичам, с койято съм и до днес. Тогава оная офцъ, реши че пак ме искала, защото ме била видяла някъде с нея. Е разбира се не я угря и и споменах, че нямам никакво желание да я виждам и чувам повече. Тя пък от своя страна реши да ми направи "мръсно", като се обвърже (брачно имай в предвид) . Та това ми доказа на 100 %, че тя не знае какво прави.

Ти искаш ли човек, който цял живот да е "иди ми, дойди ми ? " . Знаеш ли колко голям товар е това ? Мислиш ли че това се нарича любов ?

Към това мога да добавя и това, че не съм видял още някой да ти каже "евала" за самарянството, защото това, което описва автора на темата, граничи със такова. Както обичам да казвам, единствената разлика между кавалера и будалата е, че кавалера знае кога да спре, а будалата не знае...

Ако спреш за момент да търсиш чуждите грешки, може и да видиш своите...

Редактирано от Poзeнбepr на 04.02.08 19:09.

Ми той няма да ти каже такова нещо, просто защото не му изнася, защо да няма някоя глупачка като теб, която да му прави кеф, когато той реши ? м?
Един човек ако иска да бъде с теб, едва ли може нещо да го спре.ТА за какви думи говориш ? И да чуеш нещо, като не е станало толкова време за кво ти е ? За какво ти е надежда, която ти самата не искаш ?
Когато се отърсиш от тези емоции ще разбереш, че не го обичаш ,а просто имаш фикс идея. Също така ще ти се изясни, че такива хора, не са само в момента, а това им е начин на живот. Не бих пожелал такъв партньор дори на най-отвратителните хора.
Така че не се излагай, а си решавай проблемите, преди да си се вкарала в друг сериал.