Бе за какво дете говориш, в т. нар. / Контакти / Любов

Вчера сутринта се вдигам на пътуване за източните части на страната. В същност пътуването си е чисто делово-среща с едни джентълмени на сполуката. Крайната цел е един средноголям град на север от Балкана, но преди това предстои известно обикаляне из района. Тръгвам с двама от джентълмените, обикаляхме цял следобед билото на Балкана да ми покажат къде имат парцели, за да видим дали са подходящи за монтиране на ветрогенератори, дали има някакви административни пречки и т. н. По време на пътуването станах слушател на цяла поредица истории за преживелиците на момчетата из Белгия, Холандия и Франция, в т. ч. и в някои местни затвори. Да, точно за такива момчета говоря. Не грешите. По време на пътуването ме осведомиха, че вечерта ще има вечеря в техен ресторант, след което ще се купонясва в тяхната дискотека. От това, което разбрах по пътя ми стана ясно, че момчетата притежаваха в градът всичко, което бяха пожелали.

Съвсем свойски ми разказаха как са "опазили градът от тимаджиите и циганите", как и с кого са се разправяли, съответно-как са се измъкнали. Веселото е, че в края на пътуването бях в състояние да попълня белите петна в информационния масив на ченгетата в района ако имах такова намерение, ако имах такова желание и ако изобщо на някой му пукаше за истории с десетгодишна давност.

Тъй като познавам момчетата от няколко години знаех, че са от "бранша", но не допусках, че са чак толкова "от бранша". Подобните джентълмени, с които бях се сблъсквал до момента бяха вече минали изцяло на костюми с вратовръзки и не обичаха да си спомнят за годините на първоначалното натрупване на капитала. Разбирате, че в ситуацията, в която се намирах исках след приключване на работата да се изнеса максимално бързо по посока София. Попречиха ми две причини. Първата беше, че бях изморен и не ми се прибираше в късните часове. Втората беше, че "домакините" щяха сериозно да се засегнат предвид сериозната програма, която бяха планирали. В същност съм привикнал с подобни "програми", доколкото вече имах подобни запои с някои от хората на покойния бай Миле. "Програмите" завършваха с натаралянкването на домакините и гостите, и всички се разотивахме мирно и тихо.

Дискотеката не беше лоша-явно някой сериозно беше правил опит да направи едно копие на старата "Ялта" на провинциална почва. Имаше около 150-200 човека основно момичета), питието беше като хората (вероятно щото беше за масата на "шефовете") , даже музиката ставаше (чалгата почти отсъстваше). Изпили сме 4-5 уискита (действието се развиваше в около 2 сутринта а бяхме пристигнали към 12) и капо ди тути капи реши да ме шашне. В интерес на истината-успя.

Попита ме искам ли компания за вечерта. Не го чух добре в първия момент (беше доста шумно) и попитах "какво". Тогава джентълмена широко разпери ръце и ми изрева в ухото да си избера някое момиче. Това вече го чух. Бях започнал да се напивам, но без особени проблеми можех да различа няколко "нощни пеперудки" около бара. Предполагам, че и сервитьорките бяха "на двойна заплата". "Големия шеф" обаче побърза да разсее съмненията ми-говореше за момичетата в заведението, а не за контингента. Просто ме подкани отново да си избера някоя.

Тука вече просто нямаше как да приема на сериозно думите-поне половината от момичетата в дискотеката бяха ученички. В този момент просто не можех да се сдържа да не му натрия носът. Без да се замислям посочих едно момиче, което танцуваше с приятели на десетина метра от нас. Беше девети клас, защото няколко пъти чрез ди-джей се поздравяваха като "купонджиите от девети А клас". Беше красива, добре облечена в прекия и преносния смисъл на думата и Господ не можеше да ме убеди, че може да е "бранша". Вече предвкусвах как "Шефът" ще обърне всичко на майтап. За моя изненада обаче "Шефът" амо ме потупа по рамото и изчезна по посока на групата. Започнах да се чувствам некомфортно, когато видях, че я отдели настрани и започна да говори с нея. Изненадата ми премина в тих ужас, когато се върна с победоносна усмивка след малко и ме "светна", че всичко било ОК, само трябвало да я вземем на тръгване. Вече трябваше да бия отбой и смутолевих нещо от сорта, че съм пил и " не ща да разочаровам девойчето". (Едва ли е била разочарована, че я оставихме на мира) Както и да е, приеха обяснението ми.

Не искам да се пиша за ангел без крила-освен всички други задръжки от чисто морален характер не знаех дали в хотелския ми апартамент не са наблъскали камери (резервацията ми беше направена от "момчетата" предварително) и в един гаден момент след година (примерно) да ме шантажират със снимки, за чието съществуване не подозирам.

Върнах се преди два часа, като през цялото време ме гложди мисълта, че нещо в държавата или в морала, или в двете, не е наред. След случилото се съм убеден, че което и момиче да бях посочил, "Шефът" щеше да я поднесе на тепсия. А това не бяха проститутки. Бяха момичета, повечето-ученички, и самата история сега, един ден по-късно ми звучи абсурдно. Иска ми се да вярвам, че властта на "Шефът" в този окръжен център е изключение и, че по другите градове е различно. Кой знае защо обаче не съм убеден, че е така, и че във всеки един окръжен център си има по един "Шеф", който може да направи каквото си поиска. А ако там едно произволно момиче доброволно ще легне с някой по заповед не ни очаква нищо, ама абсолютно нищо добро...