|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Просто така, харесва ми!:)
|
|
| Автор |
Zaibne (princesa leq) |
| Публикувано | 27.09.07 20:42 |
|
|
Тихо е, тихо е, тихо е
и стоя, и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде...
Тишина, самота и звезди...
Тежка е, тежка разлъката
в тия безводни далечни гори,
обичта, жаждата, мъката
ме гори, ме гори, ме гори...
| |
|
Тема
|
Re: Просто така, харесва ми!:)
[re: Zaibne]
|
|
| Автор |
nyctea (у......) |
| Публикувано | 27.09.07 21:11 |
|
|
много е нежно
виж това.......
Студени капки се стичат по косите ми
отдалечаваш се в нощта,
стъпките ти бавно затихват...
Чувам ли те? Въображаем ли си?
Тялото ти потъна в мъгла...
А аз на ъгъла отново ще те чакам
В студа ръцете си ще топля сама...
Там ли си? Въображаем ли си?
Някога не беше нужно да те моля,
топлината ти да търся...вали...
Студени капки в канавките се стичат
Боли ли ме? Въображаем ли си?
Дали когато се завърнеш,
дали когато слънце в теб изгрее
дали на ъгъла ще ме намериш?
Обичам ли те? Въображаема съм!
| |
|
Тема
|
 Re: За Жените и Любовта:))
[re: Zaibne]
|
|
| Автор |
nyctea (у......) |
| Публикувано | 27.09.07 21:15 |
|
|
а виж това,всичко,което написах е от Вяра Киркова......харесва ми как пише.............
Тя се погледна в огледалото...
Знаеше обикновено, че от другата страна ще я гледа ...
....слънцето .... нейното слънце, нейното щастливо сърце, горящо в душата й със силата на стотици слънца...
Този път обаче го нямаше... От огледалото я гледаше бледа луна с посърнали, уморени очи.... и Луната мразеше да плаче; мразеше да плаче, само защото го нямаше този, който обичаше слънцето.... Мразеше да плаче, когато усещаше, че този път пръстите му не бяха погалили душата й.... Мразеше, когато той беше несигурен, по-слаб от нея..... Мразеше, когато колкото и да се мъчеше не можеше да изпита любовта.... любовта към него....
Все пак тя беше жена, нормално бе да е по-слаба и неуверена.... или поне така си мислеше.... Все пак да ти се налага да си винаги силна и вярваща.... това беше тоооолкова изморително... А и мъжете винаги бягаха, когато не можеше да скрие слабостта си... Беше се изморила да търпи всичко това.... всички тях....
Слънцето се нуждаеше от почивка.... дълга почивка...
Без него тя беше слаба и трябваше да се скрие... Трябваше да се скрие, докато нейното огнено сърчице не беше готово да изгрее отново, да озари душата и очите й със слънчевия си блясък....
Защото .... Луната се менеше постоянно..... Луната имаше нужда от друг.... Луната искаше.... да се забавлява....
| |
|
Тема
|
Re: За Жените и Любовта:))
[re: nyctea]
|
|
| Автор |
Zaibne (princesa leq) |
| Публикувано | 27.09.07 21:19 |
|
|
Това много ми хареса, наистина е написано хубаво
Преднто също не е лошо, но не е много мой стил..аз си падам по по-кратички неща що се отнася до поезия...харесва ми играта на думи
| |
|
|
|
Отвратително време! Вали.
На небето изписана тъжна гримаса...
Нещо вътре в душата боли.
Нещо вътре в душата ми плаче.
Сътворих те от обич,от сън, от звезди.
Сътворих те от пролетна песен.
Ти дойде...и отиваш си ти...
Аз оставам със своята есен
| |
|
Тема
|
Re: За Жените и Любовта:))
[re: nyctea]
|
|
| Автор |
Zaibne (princesa leq) |
| Публикувано | 27.09.07 21:25 |
|
|
Целувам те
дълго и кратко,
и сладко,
игриво и диво,
със устни
и призрак,
изпаднал във криза,
разкъсал съм риза,
целувам те цяла
по сянка,
по тяло,
по мисли,
по въздух,
под въздух
под кости,
и дух и дъха ти,
целувам, целувам, цалувам,
почти те ухапвам,
разяждам,
разкъсвам,
не мога
да мисля,
къде съм
не зная,
коя си -
не помня,
не помня
и кой съм,
но твой съм
от нокти до косми,
от кожа до космос,
до дъно незримо,
под него
дълбоко
където
избухва искра
самоличност
която
е моя,
аз твой съм,
аз твой съм, сега...
Целувам те
сякаш отнемам,
крадя те,
творя те,
убивам,
отпивам,
наивно
и подло,
и свръхекстремално,
фатално
в отмала
целувам те цяла,
целувам
те цяла,
лигавя,
молитвено славя,
и в пламъци
къпя
в които
топя се
по устни
изтичам
по теб разтопен.
| |
|
Тема
|
Re: Просто така, харесва ми!:)
[re: fantomche]
|
|
| Автор |
Zaibne (princesa leq) |
| Публикувано | 27.09.07 21:27 |
|
|
Малко по-весело
Мъж между устните ми...
Бавно и мокро...
Нежно и грубо...
Вкусно...
Захапвам..
Меко и влажно
Облизвам,
Дишам,
Дълбоко...
Поглеждам
И стена...
Спирала
От ласки,
Пареща бездна.
Докосвам
И с пръсти -
Умираш.
Засмуквам
Надолу,
По тебе се движа,
Пърхам,
Целувам те нежно и
Лижа,
Изпивам те...
Нееееее,
Рано е още.
Още малко стенещо
Щастие...
Още миг кадифе
И тръпнещ сатен...
.....Взрив!
Глътка живот.
| |
|
Тема
|
Re: Да даваш Любов...
[re: Zaibne]
|
|
| Автор |
nyctea (у......) |
| Публикувано | 27.09.07 21:28 |
|
|
а виж това,пак е от същата поетеса
Замисляли ли сте се колко е трудно напоследък да бъдеш човек? И колко малко от така наречените хора могат да дадат, и дават, нещо от себе си… Всеки очаква да вземе, но колко познавате, които са казвали „Искам да давам, дори и да не ми отвърнат със същото…”.
Помня как на няколко пъти дори бях порицавана, заради една моя толкова искрена реакция – да се извиня…
Сега е срамно да си верен – на себе си или на другите; сега е срамно да показваш чувствата си, привързаността, любовта си; сега е срамно да си възпитан, да си искрен или просто да искаш да бъдеш максимално коректен, спрямо хората, които те заобикалят…
И всеки живее сам, за себе си, затворен в своя собствен затвор от страхове и предразсъдъци.. И всеки е толкова самотен… Погледнете в очите на хората около вас – в автобуса, в училище, на работа, у дома… Самотата сякаш извира от тях... Всеки копнее за капчица любов, но и се страхува от нея, сякаш тя ще го нарани толкова силно, че той никога няма да може да преодолее липсата й… болката… И отново се затваря и отново предпочита да бъде самотен… Дали сам, или за предпочитане с поредния човек, с когото секса е „окей”, но не се чувства толкова обвързан… Странно е как някои може да нарича този затвор - „свобода”...
Не мога да лъжа, че и аз, като всички останали, изпитвам, и съм изпитвала, този страх и познавам ледените му пипала, както и чувството, когато обгърнат сърцето ти.. „О, да… Хубаво е... Студено… Тихо…. Нищо не чувствам”… Мисля, че чак сега осъзнавам какво е имал предвид Андерсен с неговата Снежна кралица и милия Кай, с, обгърнатото му в лед, сърце… Честно казано, предпочитам да съм като ГердаJ
Защото винаги съм се питала за какво (ще) живея, ако не давам любов? Какъв е смисъла да прекарам някакви години на тази планета без да съм й дала нищичко от себе си…? Да съществувам като паразит – да дишам въздуха й, да замърсявам природата й, да взема каквото мога от себеподобните си, без дори да се замисля как ще се почувстват и как ще им се отразят постъпките ми..
Ние, българите, пък и хората като цяло, се нуждаем от обич - болезнено, доколкото виждам… И не знам защо не казваме по-често на децата си, на сестрите и братятата си, на родителите си, на приятелите, на любимите, колко много ги обичаме… Обичта лекува, освобождава сърцето, прави ни щастливи и не е толкова страшна… Никак дажеJ
Затова подарете усмивка, подарете прегръдка и (по)казвайте по-честичко на близките си, че ги обичате… Колкото и да бързате, колкото и да сте заети.. Намерете мъничко времеJ Изискват се секунди… Дори и да не ви отвърнат със същото… А ако ви отвърнат, значи сте ги научили на нещо хубаво… Да дават любовJ
Не им позволявайте да забравят какво е…
Разтопете сърцата имJ Като Герда от приказката…
| |
|
|
|
Уауууу!
Е това е то-нищо излишно.
| |
|
Тема
|
Re: За Жените и Любовта:))
[re: Zaibne]
|
|
| Автор |
nyctea (у......) |
| Публикувано | 27.09.07 21:30 |
|
|
сладко е,харесва ми
Ще посея
Семената на
Любовта,
Там където
Гмурецът
Предпочете
Да умре…
В тръстиката
Край езерото…
Толкова е тихо…
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
