|
иска ми се да споделя ....
имах връзка с един човек около 8-9 месеца ... всичко започна докато бях в развод и явно имах нуждата от нечие вимание и подкрепа, а той наистина ми даваша всичко това в огромно количаство и супер безрезервно. Знасеше, че това, през което преминавам дълбоко ме трови otwytre, но ние не го обсъждахме и нещата си преминава някак плавно. От самото начало знаех, че въпросният човек не е най-подходящият за сериозна връзка. Проблемът - безумно несериозен и лишен от амбиции млад мъж, който не е свикнал да носи отговорност за себе си, камо ли за някой друг. Всичко между нас приемах като вид забавление и запълване на времето ... знам, не беше честно от моя страна да го използвам. Но както в повечето слуаи става, добрите ни намерения не се случват според планираното. Малко по малко си загубвах ума по него ... той мен .... без коментар .... започна да ми говори за "обичам те завинаги" още в самото начало на връзката ни. Аз обаче изключително много пестях чувства към него и не исках да му показвам и казвам, че го обичам, защото живея от самото начало с мисълта, че отношенията ни са временно явление и скоро трябва да приключат. Защо исках да приключат ли .... убиваше мисълта, че той е нечовешки безотговорен и се чувствах един вид двигателната сила в нашата връзка... от материална гледна точка най-вече :( Не мислете, че съм меркантилна и си търся някой да ме издържа, напротив, аз се справям доста добре сама, но смятам, че мъжът до мен трябва да е поне толкова амбициозен, колкото мен и да има нужното себеуважение, нещо, което на моя човек, му липсваше. С времето много ситуации помежду ни ми доказваха, че съм напълно права в преценката си за него и това започна да ме отблъсква ... все повече и повече, докато един ден преди няколко месеца не реших, че е най-добре да сложа край на връзката ни. Разбира се, много пъти преди това с него обсъждах всички свои притеснения и се опитах да му покажа, че е важно да прави най-доброто за себе си и това не бива да е продиктувано от моите претенции ... според мен всеки човек трябва да иска най-доброто за себе си и това да се бориш, за да го постигнеш е наистина стойностно. Но той не разбира така живота .... за него схемата на съществуване е буквално ден за ден ....Никога не планира нищо, не може да поема и да изпълнява обещанията си ... дори за малките неща. Много ме разочарова и реших, че просто няма смисъл от всичко това. Казах му, че искам да се разделим, обясних му отново всичко, заради което съм взела това решение, но той не можеше да ме разбере ... опита се да ме убеди и увери, че това е само временно положение и че всичко ще си дойде по местата, а аз само трябва да проявя още малко търпение ... Много ме болеше ... осъзнавах, че независимо какъв е, аз го обичам истински и много искам да му повярвам на обещанията ... Дадох му шанс ... Мина месец и ново разочарование .... пак кофти постъпки, пак го удари през просото и не виждах никаква мотивация да се стегне и да направи нещо съществено .... скарахме се глупост и аз твърдо решена му казах, че това повече не мога да си го причинявам и слагам край на сагата ни. Не знам как ме убеди, не знам как успя за един час разговор да ме накара отново да му повярвам, но аз отново му дадох шанс.
Основен проблем в отношенията ни стана непрестанното му цупене за всяко нещо и претенциите му към мен .... казваше ми, че толкова много ме обичал, че искал да сме нон-стоп заедно, но на мен това ми приличаше на "искам да те обсебя и да си само за мен ..."
Всеки изминал ден все се намираше тъп повод за скарване, цупене ... писна ми от него, но всеки път като му кажа, че така не се получава, той вадеше от десет кладенеца вода, за да ме убеди, че нещата ще се променят в най-скоро време ... и аз а се връзвах всеки път ...
Много странни отношения имахме обаче, умираме един за друг, обичаме се безумно, но не се получаваше хармонията в отношенията ни... реших, че тези опити от типа "разделяме се, но си оставаме приятели", няма да променят нищо, а същевременно се самоизмъчвахме взаимно ....
Миналата седмица поредното скарване .... казах си, че този път трябва да съм силна и да се справя с решението си .... казах му, че всичко приключва безвъзвратно и затворих всяка възможна комуникация с него. Обажда ми се, праща ми смс-и, пуска ми тъжни песни по кюто .... не му отговарям, а вътре в мен душата ми се къса от мъка и ми липсва всяка секунда от както сме се разделили.
Ще кажете, че съм мазохист в най-висша форма, няма да го отрека .... норманите хора не си го причиняват .... но просто много го обичам .... обичам го на инат .... каквото и значи това.
Искам ми се да намеря начин да го забравя и да не се измъчвам от болката си по него .... проблемът е, че най-добрите ни приятели са ни общи приятели, те ни запознаха и сватоха ... сега никой от нас не иска да си загуби приятелите ... но аз се дистанцирам от всички тях, за да няма повод за срещи и конфронтации .... чувствам се ужасно зле ... имам усещането, че по-сама и по-самотна не съм била никога ... как да се измъкна от всичко това?
|
|
и за секунда не съм се съмнявала, че решението ми е правилно, макар, че така образно не съм си представяла ситуации след 5 години :)
тежко ми е ..... свикнах с него и го обикнах истински с всичките му недостатъци ... той не е лош човек, напротив ... невроятно добър и мил е и ме караше да се наслаждавам на всичко, което правим заедно.... забавлявахме се уникално заедно, усещах любовта му във всяко нещо, което правеше, но .... НО тази безхаберност ме побъркваше и от там идваха всичките ни проблеми и сърденици за щяло и нещяло .... много е трудно да се забрави, някой, който ти е дал уникална любов, но ти взел много нерви ....
|
