|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 За живота на другите...
|
|
| Автор |
The Fallen Angel (Raindrop) |
| Публикувано | 09.08.07 23:29 |
|
|
Толкова истории съм прочел тук... Толкова съвети съм дал - кои правилни, кои грешни... И винаги е било лесно, винаги съм се чудил, защо хората изпадат в подобни ситуации... Ето, че вече знам, че не е толкова лесно!
Знам какво да направя... Знам кое е НАЙ-правилното, но нещо дълбоко в мен ме дърпа назад към познатото... И грешното!
Защо света не е една приказка или още по-добре - песен! Една песен в която да се пее за любовта - споделена или не. Вместо това живота е едно място обитавано от навици и страхове - душата ми е такова място! Един голям страх от неизвестното... Не, че ще се проваля а по-скоро, че няма да успея! Но да успея в какво? И да не се проваля в какво? Да плюя на кой или какво? И защо?
Седя на терасата... В ляво е шума на големият град - претъпкан със съдби, любов... и омраза. В дясно се шири планината, изпълнена със съдби, омраза... и любов. А зад мен - зад мен е Тя! Толкова различна от мен, колкото и аз от нея. Беше хубаво, но противоположностите не се привличат, поне по това любовта се различава от науката.
Седя и гледам към града, към гората и назад... Надеждата ще умре последна, всъщност тя май умря преди време. Сега остана страха... Не е малко и това да си призная, малцина го осъзнават а още по-малко го преборват докато не е станало прекалено късно... И все пак свърши. Кога, къде и защо - може да се поспори, но е факт... Може би ще се впусна в една последна битка, в отчаян щурм към сърцето й, но сме толкова различни - тя от мен и аз от нея!
Your poison letter, your telegram
Just go to show you don’t give a damn
| |
|
|
|
Времето ще покаже - засега не взимай решения, а наблюдавай. Така или иначе ще има връщане назад, а после пътят не знаеш какъв ще е.
Погледни подписа на Мит по-долу
I know I'm selfish, I'm unkindРедактирано от lullaby на 10.08.07 01:04.
| |
|
|
|
каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)
| |
|
|
|
Само това е от значение- в какво искаш ти да успееш, на какво и на кой искаш да плюеш, твоят живот, твоята любов, твоята ситуация- не на другите, дори не и нейната- а само и единствено твоите.
живота е едно място обитавано от навици и страхове - душата ми е такова място- животЪ , дарагой е такЪв какЪвто ТИ го виждаш- просто смени перспективата, смени настройката на душата си-ако досега ТЯ е придавала смисЪл на ежедневието ти е крайно време сам да си придаваш смисЪл-твоят, какЪвто ти го искаш-не тя, те- а ти.
Защо хубавите неща имат край-защото са свЪршили още когато са започнали и АКО това е Вашият сЪвместен край-просто се подготви за следващият в мига в който започне. Неизбежно е. Трайността е нетрайна и няма вЕчни сЪстояния-единственото сигурно нещо е промяната.
Сега остана страха- от какво? От неизвестното? Принципно те разбирам перфектно-аз сЪщо мразя неизвестността и затова винаги гледам да го играя на сейф, но в сЪщото време знам, че пропускам много ценни моменти, само и само за да изпитвам това измамно усещане за сигурност- бЪди мЪж и не разсЪждавай по женски.
Може би ще се впусна в една последна битка, в отчаян щурм към сърцето й, но сме толкова различни - тя от мен и аз от нея!
-и ще сгрешиш- какво ще постигнеш след като си приел факта, че нещо помежду Вас се е счупило някЪде по трасето-освен отсрочка-какво друго? Никога не показвай на жена, че си отчаян-покажи й, че дЪржиш на нея, кажи й че я обичаш-дай й избор, но НИКОГА не бЪди отчаян-така сЪрца не се печелят, така се буди сЪжаление, а за какво ти е нечие такова, освен ако нямаш никаква друга вЪзможност или поне ти не виждаш такава, а ти имаш вЪзможности и нека тя го разбере и най-вече ти самият. Освен това-сам знаеш нищо не е свЪршило преди да решиш, че е свЪршило, а разделите понякога са задЪлжителна част от пейзажа, така че не бЪрзай сЪс заключенията?
| |
|
|
|
лесно е да прецениеш една ситуация безпристрастно, когато си само слушател, читател и прочие-но ВИНАГИ е трудно, когато се отнася до теб самият-поне на мен винаги ми е било проблем-да се абстрахирам от емоциите, от очаквания, стремежи и какво ли не още, за да погледна собствената си ситуация отстрани-надявам се да успееш да го направиш- просто си представи, че четеш поредната тЪжна история в клубчето-какво би написал - ако беше прочел това? Напиши си го утре и просто го направи.
| |
|
|
|
Надеждата ще умре последна, всъщност тя май умря преди време. Сега остана страха
Не бой ся Цъвтеж,стъпвай на перваза и скачай
| |
|
|
|
оооооо......грешиш,точно противоположности се привличат
иначе нямаше да е толкова хубаво
| |
|
|
|
Нима?
Представи си следното:
Ти обичаш рок, тя поп.
Ти обичаш силна музика - тя не.
Ти обичаш хубави филми със смисъл - тя не.
Ти обичаш риба и свинско - тя не.
ти обичаш по цял ден да не правиш нищо - тя не.
ти обичаш да четеш книги - тя не.
ти обичаш игрите - тя не.
Обичаш да ти е чисто и подредено поне на моменти...
Тя обича много секс - ти не
Ти си романтичен - тя не.
Нямате общи хобита, теми за разговор и т.н.
С какво по-точно се привличаме отвъд първичното?
На този въпрос ми се ще да намеря отговор... Защо се обичаме, като определено нямаме много общо... Дали това е да си семеен? Малко общи приказки за това как е минал деня, един филм с вечерята и после в леглото.
Съобразяваш се за всяко нещо, не можеш да правиш нещата които ти харесва да правиш... А колко хубаво би било да правим заедно нещата които ни харесват, но такива няма! Тя се е опитвала да играе игри с мен... Аз съм се старал да уча - не се получава... Може би това е проклятието да си свързан с човек, който е близо до гениалността
От друга страна много ясно си давам сметка какво ме привлича в нея - това, което в много малко други жени бих успял да намеря... Времето ще покаже - довечера сме на запивка с приятели а утре в дъжда съм на аквапарк
Your poison letter, your telegram
Just go to show you don’t give a damn
| |
|
|
|
Стига си се цупил
Your poison letter, your telegram
Just go to show you don’t give a damn
| |
|
|
|
Феникс... Далеч съм от отчаянието. Бих казал, че това ми е чуждо чувство... Не мога да съм отчаян, когато виждам толкова много пътища
Под щурм имах на предвид да се опитам отново да запаля искрата помежду ни, не че моето сърце гори а нейното да е изгаснало...
Your poison letter, your telegram
Just go to show you don’t give a damn
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
