Да живееш според принципите си или да изживееш вЪзможно повече?
Заслужават ли си принципите нашето робство и какво е угризението на сЪвестта, когато ги престЪпи човек-чиста проба предразсЪдЪци? И ако всяка промяна е предшествана от криза, как да прозрем, че дадена криза е за добро, а не просто дЪното? Трябва ли да "бЪдеш" пЪрво /примерно хепи/, за да метаморфозираш или трябва пЪрво да метаморфозираш, за да "бЪдеш"?
Не го ли дУхат винаги идеалистите и защо? Не е ли грешка да се стремиш винаги да виждаш доброто и в лошото? Все едно любител на животни да отиде в джунглата и да поиска да погали лЪва, а той да го изяде? КЪде е границата между добротата и наивността и има ли изобщо такава?
Моля без "всяко зло за добро", "изгори, за дА светиш" и "всеки край е ново начало". Благодаря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

важното е да направиш това, което искаш, не да следваш някакви предразсъдъци.......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ako не моеш да галиш качествено

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от мapдyk на 01.08.07 09:28.

Зависи за какви принципи говорим, тези които са ни наложено отвън или... макар, като се замисля то всички по някакъв начин се сформират от заобикалящата ни среда, натрупаният опит, преживяното, начина ни на живот и т.н. Та всичките тия глупости означават едно, да не живеем според принципите на другите. А общо взето като цяло човек, си променя и принципите с годините, е някои остават за цял живот. Съвеста, която ни гризе, когато престъпим принципите си, не са предразсъдъци. Хм, де да знам, аз твърдо установени и ясно написани принципи нямам и слава богу, или може би принципите ми са толкова дълбоко залегнали в мен, че са се размили и станали част от мен от това какъв човек съм. Например, никога не бих изневерил, това заради принцип ли го не бих го направил или заради това какъв човек съм и как приемам нещата. Не мога да излъжа човека до себе си, просто ми е противна тази мисъл (не че някога не може да ми се случи и на мен) това принцип ли е или... И все в този дух са ми въпросите, на които аз не мога да отговоря, ти ако ми отговориш е възможно горенаписаното от мен да се промени малко, но общо взето това.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Живей според принципите си, само ако принципите ти са като 3-те закона на роботиката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имаме заложен чудесен сигнализатор за положителните и отрицателните поведения. Ако нещо те кара да се чувстваш добре значи е положително за теб, ако се чувстваш зле, то ти е отрицателно. Слушай емоцийте си. Те поне не те лъжат !

Leben und leben lassen !

Човек никога не знае, дали точно нарушаването на общоприетите принципи, няма да го изведат до върха на щастието и до това което е търсил от живота. Какво значение имат тогава принципите? Ама приятелите кво щели да кажат, ама родителите как щели да реагират. Бля-бля-бля. Принципите въобще не си заслужвата, защото това което ти си мислиш, че са принципи, за 100 други човека, може въобще да не са принципи. Въобще прави това което те кара да се чувстваш добре, няма по-важно от това. Принципите са окови, които човек сам си слага, защото го е страх в повечето случаи да поеме живота си в свои ръце. Повечето хора се крият, зад т.н. реалност, когато т.н. реалност всъщност е страх и криене от живота.

Чуждото не искаме, но и своето не даваме!

Ам чи май не си прочел, моят пост, та баш там казвам и поставям въпроса, за кои принципи става дума, за тези на другите или за нашите собствени. Друг е въпроса, че дори нашите собствени принципи са формирани...

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Няма отговор на този въпрос. Принципите, които мислиш за свои, както сам си написал, е твърде възможно да са формирани за свои. Всеки има отговор сам за себе си. Универсален отговор няма.

Чуждото не искаме, но и своето не даваме!

Да така е, по този въпрос поне изцяло сме на едно мнение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите