Аве, къв е тоя клъб дето попаднах у негу?!?

Добре!Щастлива си

Добре! Щастлива си, а можех
и аз да съм щастлив сега,
защото още се тревожа
щастлива ли си все така.

Честит е твоя мъж- от болка,
от мъка бих се разболял,
о! колко бих го мразил, колко,
ако любов не бе ти дал.

Видях детето ти за кратко
и ме прободе гняв свиреп,
но щом ми се усмихна сладко,
целунах го заради теб.

Целунах го с въздишка скрита
и в него татко му познах,
а то ме гледаше с очите,
в които все тъй влюбен бях.

Прощавай! Щом си тъй щастлива,
тук няма да пророня глас,
но да остана с теб не бива,
твой Мери, пак ще стана аз.

Аз мислех, гордостта и дните
са угасили в мен страстта,
но пак сърцето ми в гърдите
запърха както в младостта.

А помня как тогава тръпно
от твоя поглед бях в захлас,
но днес туй би било престъпно-
не трепна нито нерв у нас.

Видях те да се взираш в мене,
но туй съвсем не ме смути,
спокойствието ми студено
единствено съгледа ти.

Не бива споменът в сърцето
оная страст да разгори,
о!Де е приказната Лета?
Стихни сърце, или умри!

POST MORTEM

гадното стечение на шибаните обстоятелства-така ми звучи одата на разбитите мечти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите