Re: Дори не знам как да озаглавя тази история / Контакти / Любов

Здравейте приятели,

За първи път пиша тук ...Мисля, че и за първи път влизам точно в този клуб. Но искам да споделя нещо , което много ме измъчва и не само това просто не мога да си го обесня.
Ще се опитам да бъда кратка и да не отегчавам с разказа си.
Преди години се влюбих безумно в един мъж. Той беше всичко, за което бях мечтала. Така се оказа обаче , че в него момент той имаше връзка. Виждахме се до момента в , който не започна ужасно много да ме боли от това ,че го деля , че деля и времето, в което сме заедно. Авантюрата ни продължи само няколко месеца и в крайна сметка той я прекрати с едно съобщение, което мисля , че докато съм жива ще си спомням дума по дума. Много плаках и много ме болеше, но нали човек пораства с болките ,които носи в сърцето си....
Така мина година аз се посъвзех, но все си спомнях, мислех за времето , в което сме били заедно.
Година по-късно той започна много да ме търси и месеци след това отново бяхме заедно. Той беше прекратил връзката си и вече беше възможно да бъдем заедно по начина , по който исках винаги. Бях много щастлива , че сме заедно. Сто пъти се увеличи радостта ми ,когато забременях и очачквах дете от него. Не беше нежелано или случайно , а желано и от двамата.
Когато се стигна до темата за брак той категорично отказа и каза не. Предтекста беше прозаичен и известен, че брака не е гаранция за нищо между двама души. Не че не беше прав, беше но аз исках да бъда в бяло .Това беше детската ми мечта. Мечта от която се отказах. Плаках много ама много...но не се отказах нито от чувствата ис към него , нито от това ,което щеше да ни свързва завинаги -нашето дете.
Родих преди няколко месеца едно красиво и хубаво дете. В знак на обич кръстих детето си не на своите родители, които също с мен преживяваха моите болки , а на неговата майка. Тя никога не ме попита като жена как се чувствам от това че не сме семейни , как понасят това моите родители и тн, а е жена от другото поколение , в което тези неща са важни. Никога не ме попита и това кога ще се запознае с моите родители. Месец преди да се роди детето ние срещнахме родителите си , за да избегнем нелепата ситуация да се запознаят или разминат в коридора на родилното.
От няколко месеца съм в къщи . Възстанових се бързо от раждането и в мен отново се появи желанието да бъдем заедно и да бъдем интимни. Но вече месеци това не се случва. Той просто се обръща на другата страна и заспива. Веднъж започнахме темата не по повод нас , попринцип и той ми каза, че когато един мъж е много уморен няма желание за секс...
Животът ми е бил доста напрегнат професионално, но желанието ми за близост никога не е намалявало или по-скоро не е повлиявало на секса.
Започнаха да се въртят в главата ми хиляди мисли, защо това се случва ...Не се промених от времето преди бременността. Поглеждам се в огледалото и съм същата млада ,хубава и жизнена.
Каква може да бъде причита!? Не мога да започна този разговор с него някак се срамувам от това да го попитам защо не ме желаеш...или по-скоро се страхувам, че това което ще ми каже ще бъде просто оправдание , но не и истинската причина.
Какво е вашео мнение ? Как бихте постъпили на мое място? Кога се случва такова нещо между един мъж и една жена?
Винаги съм била желана от приятелите си и секса никога не е бил проблемна тема в моя живот, но ето че ми се случи и на мен.
Той поп принцип е студен и е бил студен в изразяването на чувствата си,но това, което преживявам сега просто никога не е било...Страхувам се да го кажа, но ще го кажа .Най-вълнуваща беше връзката ми с него когато бях ДРУГАТА и , когато крадях от щастието на друго момиче, за което истински съжелявах дори тогава. Съзнавах ,че правя нещо нередно, нещо, което не искам да се случи на мен. Тогава сексът беше вълшебен....и през ум не ми е минавало, че той ще свърши така.