Разкрих тайните на митичния пл. Журналист! / Контакти / Любов

Вчера барон Тетрис ме прати да направа каско на едно БМВ 7-ца от по-старите с голямата навигация в Алианц! Без това трябваше да взема полякинята от зъболекар и отидох на тоя в Лозенец точно на пл. Журналист, където е кръговото на трамваите!
Служителката, която ме обслужваше беше крайно неадекватна-компютъра й заби около 16 пъти, въведе ми грешно ЕГН и накрая ми заяви, че тая лична карта не била моята, защото на снимката съм приличал на момченце, а сега съм коренно различен. Аз й отговорих:"Е, на момиченце ли искаш да приличам"? Постепенно започна да работи по моя въпрос, а аз бавно и сигурно да се влюбвам в нея. Беше висока около 170см, доста закръглени бедра, червена и изтощена коса, беше облечена в баналното: черна пола и черно сако, черен чорапогащник, на който имаше бримки, червени обувки и бяла риза с деколте, от което се виждаха мазните й цици и бенките по тях. Маникюрът й беше кърваво червен, набиващ се на очи, който отваряше захабените й от перилни препарати ръце и белезите от изгризаните кожички! По некадърността й в работата предположих, че произхода й е от плевенско и е завършила УНСС!
След 15 минутно цъкане по клавиатурата ми вика:
Искаш ли да пиеш едно кафе, че ще стане малко бавничко?
Аз си викам, че ще прати някоя секретарка да ми сервира кафе, докато разглеждам брошурите за лихвените проценти на потребителските кредити, а тая ми вика: "На 100 метра от нас надолу има едно хубаво заведение"

Както и да е-излезнах пред офиса, където се намираше именно площада и спирката на трамваите 2 и 18 и точно тук забелязах нещо уникално. Значи идва 2-ката и ватмана спира, слиза, вади една щанга, завира я в нещо като шахта с ламарина и я завърта. После си се качва обратно на мутрисата и продължава курса. После идва 18-ката и нейния ватман повтаря процедурата, аз стоя и гледам с "ей такива очи" големи, колкото стъклен поднос за лед в Кошарите!
Незнаех какво става, но надушвах, че съм на път да направя велико откритие! Забравих и каско и Алианц, а само стоя и запам половин час трамваите и ватманите. Накрая не издържах и питам една манекенка на около 93 години с изпъкнали вени и коксертроза, носеща около 40 литра минерална вода(аз не мога да вдигна 40 литра), защо всеки път ватманите спират и извършват зловещите движения.
Чу ми въпроса чак от 12-тия път, като за целта трябваше да преграхна от викане(даже тъпото от Алианц излезна да види що викам толкова), но отговорът, който получих просто ме потресе.
Та накратко: 2-ката продължава по кръговото и отива обратно към Орландовци, а 18-ката си пердаши нагоре през горичката към Лозенец, а ватмана с тези движения премества релсата, за да може мутрисата да хване по правилната посока!

Сигурно сега някой болен мозък ще ми каже "и кво от тва" или "що ни занимаваш с глупости"! Само, че това не са глупости, защото откритието ми ще промени живота на цяло поколение висаджии. Вече няма да се налага всяка сутрин да излизаме пред Домби, за да си местим колите, или да режем всяка седмица колчетата на тротоара, а след това от общината пак да ги слагат. Направо ще сложим и там едно такова "съоръжение" и когато сутринта в 8.00 трамвая не може да мине, защото на релсите е паркирана висаджииска S-класа, ватмана си слиза и спокойно си обръща релсите и заобикаля карето около Домби!!!