Елегия II




Сега ще Ви забравя - и завинаги.

Завинаги ще Ви спася във себе си.

Ще Ви спася във себе си... Не в спомена.

Не в жалката, печална деформация

на спомена - с която отмъщаваме,

прощаваме, променяме,

изгубваме...

Ще Ви забравя с удоволствие. Бъдете Вий

над паметта ми, както там във времето

под голите дървета, под закрилата

на дъждовете... Помня Ви във въздуха.

По-силна и от въздуха бъдете Вий.

Неразрушима, лъчезарно хубава.

Отникъде не идвайте - за никъде

не ме водете Вий... По-мощна винаги

от мене - от тъгата ми - и мъката.

Бъдете постоянна и безмилостна.

С очите си тогавашни -

с ръцете си

държдовни - с ръцете си тогавашни.

С нозете си по-гъвкави от прилива.

Над паметта ми винаги бъдете Вий.

Над моето умиране във делника...

Неразрушима, лъчезарно хубава.

С ръцете си, с нозете си, с очите си.

И с рамене - унесени във спомени

за бившите криле...






Христо Фотев
/поклонете се/

хубаво

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много го обичам!

пише завладяващо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина чудесен текст. Фотев е уцелил в десетката формулата на "забравянето". Теоретично. Ще забравиш, защото ще спреш да си задаваш въпроси, да се опитваш да намериш отговори, да анализираш, да тълкуваш... а в крайна сметка не разбираш нищо. Да запомниш само факти, без да се опитваш да ги обясняваш. Само усещане.

На практика обаче... какво означава да забравиш? Светът е толкова малък, а моментите в живота ни не са безкрайно уникални. Един миг, един предмет, дори само звук, аромат или дума, са в състояние да те върнат пак там в началото на пътя, когато си решил, че вече ще забравиш. И отново ставаш удавник на собствените си грешни мисли, които сляпо почти си си повярвал, че можеш да изтриеш.

Няма забравени спомени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите