|
Хм... странно... за 4 месеца човек може да се научи да пише с главни букви и да забрави какво всъщност е искал? И ето, че сега си спомних , че исках да обичам! Сега отново знам, че беше ужасно и незаслужено, но наистина твърде кратка е паметта що се отнася до усещания. Тогава бях малко по-нещастна, малко по-объркана... малко по-добра към хората, на които държа - не тези, спрямо които чувствам вина, а тези, които ме спасяват всеки ден . Сега съм по-спокойна, преминах през много нови душевни състояния, породени от нещо като Любов, но не точно... Точно тогава, когато вярвах в една друга любов... Странно, шантаво, откачено... ще ми се:)) Но сега си мисля, че с всеки един изминал ден нежността, романтичността, вярата си отиват!!! Сега си мисля, че с всеки изминал ден ставам по-безчувствена и разсеяна към това, което някога... Не ви ли е страх от времето??!!! За мен 4 месеца и вече не мога да се позная... Дали още търся, дали да търся? Да продължавам ли да опорствам?!!... Безсилна съм... Дори поривът към клавиатурата вече не е същият... ВЕЧЕ... Защо толкова бързо отшумяват страстите... защо губим неусетно и безвъзвратно себе си... защо имитираме загриженост, а ни е все едно... нямам предвид вас, нищо, че говоря в мн число... само себе си - Че кой друг е толкова глупав?!
не мога да повярвам, че все още продължавам да изповядвам глупавата идея, че имам нужда да пиша тук и да си водя, както някой го нарече "монолог"...
каква е надеждата ми??!---- КОЙ?? АЗ ТЪРСЯ ТЕБ и не знам дали това "теб" отговаря на така желаното "него" в свят, който едва ли в действителността - нито моята, нито вашата, съществува...
но аз съм упорита, аз продължавам да натрапвам себе си може би с надеждата в някакво съществуващо време да достигнат до някого и този някой да бъде именно някой и именно този... и ако дори не точно този, то все пак той...
всичко ли е измама щом има съмнение?? аз не мога да се ориентирам в свят от цветни хора... искам да знам кой кой е и кой точно е ТОЙ!!! паметта за емоции е твърде кратка и измамна. но спомените, усещанията се губят безмилостно във времето... и ти не мислиш вече за тях и за нея, а за една нова идея, наричаш я с гордост "ЛЮБОВ" и поглеждаш към НЕГО и... се влюбваш??!!! но отново идва съмнението кое е истинско? това истинско ли е?? този път раз-лично ли е, по-лично ли е? ОТЛИЧНО чувство ли е? но това, че ти си погледнала изцяло към него не означава... нищо не означава и е САМО МИГ
искаш най-после истинска болка и истински спомени - ИСТИНСКИ ЖИВОТ, т.е. ЛЮБОВ!!!!!!!! НЯМА я!! и нея, и НЕГО... все го няма... Промяна НЯМА!!! А ЕТО ГО И ВЪПРОСЪТ - ЛЮБОВТА МИГ ЛИ Е? ИСТИНСКА, т.е. САМО ЗА МИГ?????? Защото как да вярваш по-дълго от миг в щастието и обичта? АЗ МИСЛЯ, ЧЕ ДА - ЛЮБОВ БЕЗУСЛОВНО И ОБЕЗАТЕЛНО СЪЩЕСТВУВА...Но е истинска само един миг... А само ако приемем, че време няма, то тогава ще разберем, че един миг е достатъчен за цяла вечност. Затова дори вече да е изчезнал трепета, като видя или си спомня за човек, който съм обичала, ... усещането е за топлина и нежност... и малко носталгия... ДНЕС в този МИГ Обичам Теб силно и само теб и ЗАТОВА ИМЕННО СЕГА ТИ ГО КАЗВАМ - СЕГА, ДОКАТО Е ИСТИНА!!! И нали най-кратките истини са най-красиви и истински??? Нали е така? Нали ще приемеш една виртуална целувка сега и моля те да забравиш... и простиш, че утре аз ще съм друга, утре няма да те обичам... Ние сме смъртни - любовта е вечна, а ние ставаме други и затова я губим, но Аз такава, каквато съм сега обичам Теб такъв, какъвто си бил, си и ще бъдеш ЗАВИНАГИ, но и само този МИГ
Моля те, нека тя ти бъде достатъчна, моля те, нека стигне до теб, моля те... нека те докосна СЕГА, нека те обичам сега... Усети тази любов сега, когато за миг успях да я уловя... аз преди не бих те обичала, нито ще те обичам след! Моля те, усети днес тази любов!!! Аз не мога да те обичам, нека Тя те обича!
|
