Здравейте! Току що се престраших да напиша и аз нещо като тема. На 24 г. съм и още не съм се влюбвал в жена никога. Това нормално ли е според вас? Имал съм достатъчно връзки с жени, бил съм привързан към тях, но не и влюбен. Може би, защото съм идеалист и искам всичко да е перфектно, а то никога не е. И накрая се превърнах в емоционален инвалид. Нямам доверие на никой. Та да се върна на въпроса: това нормално ли е? Има ли и други хора като мен. Имам чувството, че съм дефектен едва ли не.

късметлия !!! ...аз това мога да кажа... нооо защо твърдиш,че си емоционален инвалид не знам ?

Пази се брато дън тъ срещне катеричка.
Аз я срещнах в парка на Елисейския дворец ииииииииии напълно се побърках.
споделих в клубъ, теме зеха за мизе.
абе

Има, има-не си единствен
Но на всеки рано или късно му идва акъла и хвърля прфекционизма и очакванията и приема хората-такива каквито са.
Защо искаш да слагаш калъп на Любовта ? Остави се да те изненадват
А единственият начин да се пребориш с емоционалният недъг и недоверието е да започнеш да даваш- без да очкаваш да получиш. Примири се с човешкото несъвършенство и ще постигнеш хармония в отношенията.
И не се отчайвай-все някога ще намериш перфектната за теб жена и твоята перфектна връзка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...много оптимистично...много... нооо не всеки човек би имал полза от това

Нали затова сме тук някои-да раздаваме оптимизъм на песимистите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...ноо на въпросните писимисти (сред които съм и аз) може и да им трябва оптимизм...но хората от които трябва да го получат са други...т.е. може би един/една .... ;)...така че...не съм сигурен дали изобщо има някъв смисъл

Принципно си прав, но за да стигнат до тези други-един/една някои имат нужда от подкрепа и насока по пътя до тях, която някои няма от къде да получат по ред причини.
Има-много хора, които имат нужда да излеят, да питат, да обсъждат, да споделят, да бъдат "чути", да получат внимание, да им плеснат и някой шамар. Понякога процедурата действа. Най-малкото ,че човек не остава наистина сам, когато се е самоизолирал от реалният свят и е потънал в мътилката на собствените си черни мисли..
Ти може и да не виждаш смисъл, но ако дори 1% от пишещите песимисти получат някаква утеха и надежда-за мен определено има такъв.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря на всички, които писаха. Определено някои мнения бяха весели, други ми вдъхнаха кураж, за което пак да кажа, че съм признателен. $$$ ме пита защо съм емоционален инвалид. Просто вече не обрищам внимание на никоя, игнорирал съм всички положителни чувства и по никакъв начин не давам достъп до себе си. Тук online е по-лесно, не виждам хората и се отпускам повече. Е, стига съм писал. С пожелания за лека вечер: Tigris