Има една песен "Love is stronger than pride", винаги ме е карала да се замислям вярно ли е това. Вие как мислите? Ще простите ли грешката, ще преглътнете ли в името на любовта?
Предварително мога да предположа, че повечето жени тук ще го направят, но мъжете...

...what have we found? The same old fears...

Ne se proshtava samo v imeto na lubovta, a kakvo e gordostta bi li mi obiasnil.

Има грешка, има и прошка...По лесно мога да простя на някого, но на себе си...от всички грешки най сурово се наказва глупостта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от iagodka_ на 03.05.06 20:42.

Ами зависи, мила. Зависи на какво казваш "грешка". Хората се "събират" с такива, каквито са те самите и това не може да бъде грешка.
Тези дни един ми каза да дам описание или дефиниция на любов. Не можах. Сигурно и сега няма да мога. Но когато сме влюбени, човекът за нас е специален, различен. И когато в един прекрасен момент разберем, че това изобщо не е така, че само действията му са били различни - подход спрямо теб, а всъщност е същият като останалата маса мъже/жени - тогава разбираме, че това е грешка - влюбването точно в този човек.
Това не е за прощаване, тогава можеш само да си направиш оценка, дали все пак няма някой малко по-специален за теб, някой, който всъщност е като теб и на когото дължиш извинение.

"с теб не знам защо но ми е се тая дали ще се караме ..биеме или чукаме" - цитат

Зависи дали обичам... Ако обичам, бих простила, да. При мъжете не зная как е... Но веднъж стигне ли се дотам - някой да прощава нещо на другия във връзката, нещата вече не са същите... Може и жената по-късно (ако "виновникът" е той) сама да инициира раздяла.

...quiero seguir buscandote
quiero seguir pensandote...

Ягодке, моля ти се смени тая снимка бе...! Едвам си събирам мозъка. Какви мнения очакваш от мъжете в състояние на делириум?

Истината е някъде по средата!

ok сменям я:



п.п. а къде е по средата на истината

Предполагам, че на мацката от снимката би простил на драго сърце нали Трупащ печал?

...what have we found? The same old fears...

Благодаря за мнението, Мисисипи. Става на въпрос именно за това как една твоя грешка срива целия ти свят, губиш приятеля, губиш обичания от теб човек, заменяш истинското за фалшификата. Безспорна глупост, но нали всички грешим!!! Аз прощавам, когато са ме наранили, но прошка не получавам. Лошото е, че чувството за вина те държи в капан и не те пуска да продължиш напред, и да търсиш...

...what have we found? The same old fears...

А какво очакваш от него - да ти прости и така да те освободи от чувството за вина? Или да ти прости и да бъде отново с теб?

...quiero seguir buscandote
quiero seguir pensandote...