ситуация - мъж и жена се познават някъде от около 6 години, от около 4 години между тях съществува голяма интелектуална и приятелска близост, общуване, взаимна подкрепа, закрила по-скоро от страна на мъжа спрямо жената, може би поради голямата разлика във възрастта; последните две години приятелството става все по-нежно, физическата близост се изразява в преградка, целувка, докосване, което понякога наелектризира и двамата, но не секс; тъй като тези двама души общуват активно са водени разговори и на тази тема, по думите на жената тя е привързана към него, но не е влюбена, според мъжа той също не е влюбен, защото на неговата възраст това било трудно да стане, но я харесва страшно много, в същото време пак според него дори да има нещо такова като влюбване, не би бил толкова безотговорен да вкарва и двамата в такава приказака, защото обективно не може да бъде до жената до края на живота й; той иска да се люби се нея, но тя не е сигурна и не го желае, защото за нея е важен не сексът сам по себе си и желанието може да възникне само ако има споделени чувства и щом ги няма, няма смисъл; според него тя е страшно рационален човек и винаги изивява нещата, като ги анализира, винаги отговаря на въпросите й, като добавя, виж за какви емоционални неща, как говорим; той приема това да се почуства отхвърлен, когато в живота й се появи друг човек и тя се влюби, но не се отказва да се стреми към нея, въпреки че тя се опитва да го накара да спре да го прави, защото не иска да го наранява; какво следва оттук нататък, кой къде е в тази ситауция и как да не се наруши ничие достойнство в случая, при положение, че това са отношения, които нямат бъдеще, освен в чисто приятелския израз на общуване?
благодаря предварително за мненията и съветите:)

това са отношения, които нямат бъдеще, освен в чисто приятелския израз на общуване-
Сам си си отговорил.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако тя е влюбена в друг, нямаш друг избор освен или приятели или нищо. Доскоро бях в подобна ситуация (даже писах тук, преди това ми беше правило №1, да не развалям хубавите приятелски отношения със секс). При мен нещата се развиха прекрасно, още сме заедно и не съжалявам. Но още има риск, ако недай боже се разделим, да съсипем едно голямо приятелство, за това най-много бих съжалявала. Продължавам да държа много на приятелството с хората около мен и мисля, че не си заслужава да губиш приятелство по такъв повод. Ако е решила да бъде с друг така или иначе няма да е с теб. Остава да прецениш дали си заслужава да я загубиш и като приятел.Човек като е наясно със себе си е по-лесно да приеме, каквото и да е и да го преживее.Успех

Не ми стана много ясно ти кой си в ситуацията - Тя или Той, ама нещо от собствен опит - два пъти се чувствах силно влюбена и бягах от човека с когото бяхме в подобни отношения. И двата пъти като се връщах той го приемаше спокойно. Личеше му че е огорчен, но изглежда е ценял връзката ни повече от гордостта си. Разделихме се заради данъка "обществено мнение", но знам че винаги мога да разчитам на него. В повечето случаи нещата зависят от неговото благородство и нейния авантюризъм. А дали "има бъдеще" - никой не знае на кого какво ще се случи и заслужава ли си да пренебрегваме настоящето... Нали живеем сега и тук.

1. Не е лошо да ни кажеш на колко години са Тя и Той? Щото израза защото обективно не може да бъде до жената до края на живота й; е доста относителен....... На приятелка на 32 и почина мъжа на 35. Катастрофа. Човек никога не знае.
2. Тя влюбена ли е в него или не? Ама честно!! Или всъщност дълбоко в себе си се страхува от тая разлика и не смее да се отпусне... Един вид рационалното надделява.
3. Той явно е много влюбен, но и със силно чувство за отговорност..... Дай боже всекиму... Ама тук това чувство (за отговорност) май идва в повече....

Най-лесното от всичко тук е да не се наруши ничие достойнство. И най-трудното всеки да излезе от ситуацията без разбито сърце.....

А между другото в подобни анализи вече загубихме 6 г. в които можехме да сме щастливи. Или как?

I kolko po-tochno e zatormoziavashtata goliama razlika v godinite. chudo golemo. ili se haresvat ili ne

Приятелю, мога да ти пиша много по въпроса, но няма смисъл. Мога и да съм много кратък.
Имаш ли сърце за разбиване?
Или забрави порива си, или се приготви за сблъсък с тварния влак.

ти си оживял от ден-ден?
Оптимистът в теб проговори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разликата е 27 години - доста са наистина:) Тя е страшно мила и нежна понякога, никога не забравя нещата и моемнтите, които са важни за другия, заразява с усмивката си, но в същото време може да не се обажда с дни и когато се обади на думите ,разтревожих се за теб, къде изчезна, не казва нищо друго, освен, че ето сега е тук. Понякога тя е тази, която иска да се гушне и не се отделя, особено, когато е тъжна и напрегната или много радостна от нещо и в същото време друг може да се дръпне като опарена и да се свие в себе си, да се дистанцира, без да е ясно защо и гласът и може да бъде толкова суров...и всичко това е естествено при нея, прекалено открит и прям човек е, за да играе, усеща се, така че не знам, убедителна е, когато казва, че не е влюбена и аз не знам вече...за разбитите сърца, имаш пълно право, но в случая нейното е по-важно, защото животът е пред нея...

Феникс, не съм толкова тъжен колкото изглеждам. По скоро съм олицетворение на оптимизма. Какво да направя,просто много неща в живота са тъжни.