|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема
|
Пристрастяване към болката
|
|
Автор | Tpyпaщият пeчaл (Нерегистриран) |
Публикувано | 26.02.06 19:23 |
|
Изпитвали ли сте усещането, че се пристрастявате към любовната болка и тъга? След болезнена раздяла. Че войната, между здравия разум и онова гадно чувство (че не можеш без нея), прояждаща те безмилостно от вътре е безсмислена. И въпреки всичко, продължаваш да страдаш, да слушаш музика която ти напомня... да ходиш на места които ти напомнят....да пазиш предмети които ти напомнят...
Да осъзнаваш че можеш да предприемеш мерки да ти е по леко и да не го правиш.
И да знаеш че няма никъкъв шанс всичко да се върне отново. Естествено, че всичко това се притъпява и отминава след време, дори много време. А може би никога!
| |
|
Притъпява се в по-малка,или по-голяма степен,но завинаги си остава.При мен поне е така.Ако някой знае лекарство - нека да ми го каже.
| |
Тема
|
Re: Пристрастяване към болката
[re: Tpyпaщият пeчaл]
|
|
Автор | . (Нерегистриран) |
Публикувано | 26.02.06 19:38 |
|
Никога.
| |
|
Pain and pleasure. Човек изпитва радост в мъката си...
Fortune favours the brave
| |
|
С времето свикваш да живееш с това усещане и ако си достатъчно благоразумен да не му се отдаваш-има шанс да обикнеш отново и да създадеш нови хубави моменти.
Помисли-всичко е само вътрешна нагласа и от теб зависи как да се чувстваш.
| |
Тема
|
Re: Пристрастяване към болката
[re: elii]
|
|
Автор | Fry (Нерегистриран) |
Публикувано | 27.02.06 01:41 |
|
Е не така де... минава не е за винаги - при мен седя годна и се махна... поумнях доста през тази година...
| |
|
Изпитвали ли сте усещането, че се пристрастявате към любовната болка и тъга? - НЕ!
Да осъзнаваш че можеш да предприемеш мерки да ти е по леко и да не го правиш. - Категорично НЕ!
Да слушам определена музика, да пазя предмети, които ми напомнят - Да, това ми се е случвало или по-скоро все още ми се случва. Имам си тефтер, фигурка, кутия от цигари и едно лисче , а касетата с музичка си я пазя, но вече никаква техника не я върти. 
Понякога ми става тъжно, когато ги докосвам, но после се усмихвам и хайдеее "Животът продължава". Някои болки не си отиват никога, само се притъпяват и си стоят, там, в някое ъгълче на душата.
Зависи каква е била раздялата.
Може да съм зла, ама съм обична!
| |
Тема
|
Re: Пристрастяване към болката
[re: elii]
|
|
Автор |
pipinela_ (непознат) |
Публикувано | 27.02.06 19:16 |
|
Минава със сигурност! Но трябва време. Друго лекарство май няма
| |
|
да, дори го правя по-тежко, и когато нямам уж нужда, знам, че нямам нужда. знам че така пропилявам време... но така или иначе докарвам нещата докрай и когато се изчерпи чувството, каквото и да е, мога да съм напълно свободна. нищо че може би ще са минали години.
някои хора могат и го постигат иначе - за много по-кратко време забравят, но бъди сигурен че или са били повърхностни, или имат тайна някаква, но едва ли е твърде дълбока.
...еднакво неточни са стрелата, която надскача целта и тази, която не я достига...
| |
Тема
|
i az,i az,i az...
[re: Tpyпaщият пeчaл]
|
|
Автор | dujdec (Нерегистриран) |
Публикувано | 28.02.06 01:42 |
|
бих искала да знаех лек...не мога да забравя.изпитвам физическа болка...като теб.да не съм се хвърляла...да не съм посягала...ако намериш лек, кажи ми го.мразя се за мазохизма...изпитвам само печал...не знам как да обясня случилото се...плача...няма надежда...и пак...ето какво казват по-мъдрите:
И рече му Ал-Митра:
— Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.
Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
|
|