да те е срам!
По-горе ти споменаха за егото и аз ще ти кажа - прецени дали те боли, защото толкова ти липсва Той, или защото яко ти е ударил егото. Аз съм имала такъв случай и още отначало си разбрах обаче, че не ме боли защото го обичам, а защото си е позволил да ми нарани самолюбието.
Според мен няма смисъл да си връщаш на кой и да е, каквото и да е, защото той ще си го получи някога от някого, пък и в твоя случай не се знае какво точно е станало /защо така изведнъж пак си е тръгнал и дали въобще си е тръгвал/.
Без да те плаша: от сега на татък идва трудното-чакаш да звънне, да пише и т.н пък като го направи или ти се свържеш с него и го попиташ: "ЗАЩО?", а той "Ми незнам" или мън-мън............... така че се подготви!
А, и не влагай много време в разработка на планове по повод бъдещето Ви заедно или по отделно, защото никога не става тая дето си си я намислил

Редактирано от ZENOLA на 15.02.06 10:47.

Това все едно аз съм го писала... само че в съседната тема.
Честно казано, вече не ме е и яд. Струва ми се тъпо да се ядосвам, че съм изпитвала силни чувства, че съм се радвала истински на някого, дори и той да не го е заслужавал.
Както и да е, предпочитам поне в личния ми свят да няма полу- неща. Полу- връзки, полу-приятели, полу-любими. Така че, хванах влакчето и... без излишни обяснения. Признавам, че ми е мъъъъничко тъжно и тъпо. Но пък не мога да изпитвам яд или негативизъм към човека, който дълги години е заемал много важно място в живота ми. Просто приемам, че свърши...

Аз също приемам че е свършило... И то отдавна...

Не тая някви лоши чуства към него. Дори напротив.... [nacup
Баси... Аз още си го обичам... Е тва е тъпото...
Защото започваш да се убеждаваш сам себе си че видиш ли тоя човек вече не е чак толкова важен в твоя живот, а в един момент се оказва че напротив... изобщо не си спирал/а да го искаш...:(

Уфффф, просто ми е гадно, тва е...
Не че няма да го преживея... Не че ще се предам или да се самолинчувам и самосъжалявам... Неееееееее.... Прекалено съм горда и силна да го направя...


Обаче ми е болн и тъжно...

И ... оставете нараненото его... Всички сте прави че това е важно и за съжаление понякога заради това се чустваме така... тъжни /примерно.../

Но... Не е това.. Той не може да нарани егото ми до такава степен... По скоро ме е яд, че повярвах отново на нещо което знаех че е 99% невъзможно..
Не обвинявам него...
Себе си виня..

един свитък със следния текст

'премахвай всичко що ти пречи
мрази обичай и живей
бъди човек а не човече
гори, но никога не тлей'


та... махаш това което ти пречи...и живееш твоя си живот... той ти е наранил егото мила, не лъжи себе си.... махни го от живота си... остави го в миналото ... и си върни душевното спокойствие.... ще дойде ден когато ще гледаш напред по друг начин... човешката душа преживява ВСИЧКО , което и поднесе живота......е става на дупки от раните... но оцелява....

Не даваш на някого това което иска от теб, освободи го от себе си за да го намери при друг.

А на мен ми попадна следното:

И в беда, и във тревога
чистият човек е чист.
Бисерът и в адски огън
грее пак със цвят сребрист.

за съжаление. За това сега най-важното е да простиш на СЕБЕ СИ!

Много точно си го казала....
Знаеш ли, близо година и половина беше времето, в което не поддържахме контакт. През това време аз се опитвах да се самоубедя, че човекът не е важен за мен. Което естествено, рухна при първото негово обаждане. Вече приех, че, да, този човек е бил важен за мен. Да, все още ме вълнува. Да, душата си бих дала, за да е различно. Да, няма да го допусна в живота си, защото знам, че свърши.
Което не пречи да ми е тъжно, тъпо, празно и пр. Но като че ли по-лесно ми минава (поне на мен), когато съм наясно с чувствата и решенията си.

сега вече си разбрала ,че няма смисъл да продължавате - защото винаги ще се въртите в този омагьосан кръг- разбрали си също ,че можеш да се справиш - така че според мене сега си много по- силна !!!! Използвай силата си !!!!Повече никога не би могъл да те манипулира ако я използваш!!!!

Не прави грешката да се идентифицираш само с една част от себе си.
"ТИ" си тази която е повярвала пак
"ТИ" си също и тази която знае, че това 99% е невъзможно.

остави това тъпо и модно клише "бъди себе си". защото каквото и да усещаш, то е все от "себе си", от същото това себе.
като отричаш една негова част като не-твоя, не постигаш кой знае колко.

Опитай поне да излезеш от модела, в който всички сме потопени- "Съдник" или "Жертва". като се замислиш винаги ще видиш, че точно до това се свежда всичко.
А ти сега дори се разполовяваш и едната твоя част е съдник на другата, която се изживява като жертва. Ужасно е тъпо, ако го прозреш.

Мацка, ТОЯ май го познавам....

Хайде спри този влак за нещастници,
измъкни ме от тук най-накрая,
...