Самотна съм!
Господи колко е празно в мен...толкова е тихо, че чувам мислите си. А те са в унисон с моето настроение.....Някой някога беше казал, че никога не можеш да се изкъпеш два пъти в една и съща река. Е, аз пък мога! ....в мислите си.
Те са като необуздани диви коне. Препускат стремглаво една след друга, връхлитат ме ненадейно...после незнайно къде изчезват, за да се появят отново ....и отново.... и отново....
Толкова е самотно, когато можеш да "виждаш".
Сляпа съм, но "чувам".
Понякога си мисля, че съм глупава.
Понякога искам да съм още по-глупава.

Искам да съм пепел....да не усещам нищо, да не чувствам нищо, да не обичам нищо....да бъда нищо.

Искам толкова малко....искам една прегръдка -
от някой, който ще ме погледне като "единствената",
ще ме прегърне като "кристална",
и ще ме целуне като "последна".
Искам да се разтопя в тази прегръдна - искам да бъде "нечия" за някой.
Искам да усещам допира на кожата му....да го обичам, да го желая, да го погледна в очите и да се разтворя в тях.

Жените на 35 години не говорят така.
Те дори не мислят така....имат си други проблеми. И аз имам, но не това е важното.

Аз чаквам тази любов... търся я, искам да я преживея, да я усетя, да бъда в нея, да се променям чрез нея.
А я няма....няма я.

Има ли такава любов?
Къде е?

Казват, че всяко нещо си има смисъл. Добре, съгласна съм.
Но къде е смисълът на живота без любов?
И как се живее без нея?

Единия пише, че когато си сам си получовек, другия, че нямало смисъл в живота като няма любов...
Ако единствено любовта определя смисъла на живота ти...защо живееш?
И когато станеш на 80-100 години (дай боже всекиму толкова) и си направиш равносметка на живота - изведнъж ще се плеснеш по челото - пропиляла си толкова години в търсене на някой и този някой е ОПРЕДЕЛИЛ целия ти живот. Нищо, че не си го срещнала, нищо, че не си го познавала - той е бил там и те е направил непълноценна, хленчеща и недоволна жена.
А аз ти гарантирам, че в момента, в който намериш друг смисъл на живота си - любовта сама ще те намери.

И друго - само искаш. Искаш да те прегърнат, искаш да те...едикакво си, ти какво правиш за да го получиш? Отоговри на себе си, не на мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

zdravei. ti prekaleno si se vtora4ila v tazi tvoq samota i propuska6 da vidi6 hubavite momenti v jivota si! budi uverena v sebe si i prevru6tai tozi strax ot samotata v polujitelna energia,kazvai si go naum vseki put kogato se po4uvstva6 taka ,povtarqi si go vsqka sutrin i 6te vidi6 kolko po dibre 6te se po4uvstva6 i ne6tata sami 6te zapo4nat da se promenqt i narejdat togava kogato ti promeni6 na4ina si na mislene vratite samo 6te zapo4nat da se otvarqt!

Смисъла на живота....вечния въпрос без отговор. Но едва ли любовта е единственния смисъл да живее човек. И струва ли си цял живот да се стремиш само към нея. Нали се сещаш, че с годините тя става все по идеална в главата ти, все по непостижима в онази си прекрасна форма, която ти сама си и създала. А може тя, любовта, вече да е минала край теб и ти да не си забелязала унесена в копнежа по химерата.....
Казват, че за любовта няма граници, няма възраст....Според мен обаче тя е различна при всяка възраст.На 20 човек се влюбва по лесно, по лесно и разлюбва. Тогава още няма изградена представа за любовта и му е лесно да обича и да бъде обичан На 30 нещата вече са добили цвят и форма. Представата за любовта вече е изградена независимо дали я е преживял човек или не.На 40 опита и натрупаните сполуки и несполуки вече си казват думата. На 50.....и така до края на дните ни.
Живота е кратък. Наслаждавай му се. Не го губи в стремеж към нещо съвсем непостижимо и идеално.

Редактирано от iagodka_ на 17.01.06 17:41.

E hubavo de, az imam takava ljubov i kakvo-da ne misli6, 4e sum 6tastliva??? Ljubovta edno dava, no drugo vzima, ima6e ne6to pisano po tozi vupros tuk njakude, pro4eti go i re6i za sebe si ot kakvo moje6 da se otkaje6 za ljubovta.....Shtoto tja v mnogo slu4ai e ljubov, poneje e nevuzmojna vuv vida, v koito na nas ni e potrebna, znae6 li?

Здрвей,Фея.Мисля,че на всеки се е случвало да се чувства самотен,да мисли за смисъла на живота и дали изобщо има смисъл той,да има нужда от любов и тнт.... Знам че на думи всичко е по-лесно.Но наистина с отчаянието си не можеш да промениш нищо.Според мен трябва да се отвориш към хората,да се виждаш с различни хора,които да ти носят различни емоции и настроения.Виждай се дори с хора,които не са ти толкова близки.Просто за да се разнообразиш и живота ти да придобие друг цвят.Така ще бъде много по-лесно да откриеш някой,с който да бъдеш щастлива.Желая ти го от сърце!УСПЕХ!!!