Сигурно сама съм си виновна,но все пак ви моля за мнение и евентуално за подкрепа или съвет.
От две години имам връзка с един мъж.Дарили сме се с много прекрасни мигове.И продължава да се случва.
Но...
Освен тези и има и други мигове ,които просто ме разбиват.Той има склонноста да изпада в различни състояния,в които той е просто друг човек.
Като чи ли между нас пада стена,става толкова студен че просто замръзвам,няма ми доверие,обвинява ме в какво ли не.
А после се завръща и всичко е отново прекрасно....до следващия път.
Способен е за секунди да се превърне от любящ в подозрителен и студен мъж.
Никога не знам какво ще го провокира ,защото всеки път е различно.
Страшно го обичам,но тези отивания и завръщания от и към мен просто ме убиват.Всеки път се страхувам,че няма да се върне и като че ли това убива любовта ми.А и вече ми се струва,че някога няма да успея да изчакам завръщането му,толкова е болезнено.
Случвало ли ви се е подобно нещо?Можете ли да ме посъветвате?
А и това въобще любов ли е според вас/от негова страна/?

ами като те убива разкарай го- кво се терзаеш - той няма да се промени- най-голямата глупост е да си въобразяваш че може да се промени !

Говорила ли си с него за това?

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Говорили сме.
Казва "такъв съм,просто не ми обръщай внимание",ама как да не обърнеш внимание на такова преобразуване.
За да не обръщам внимание на такова нещо,значи изобщо да не ми пука за него.
А в случая не е така.

случва се, да.

елементарно обяснение - не те обича достатъчно.

по-сложно обяснение: не знае дали те обича.

Ми или го приемаш такъв какъвто е или сядаш и му обясняваш, че това страшно те наранява и така не може да продължава или го зарязваш. Изглежда простичко нали? Ама знам, че не е.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Права си.Изглежда просто.Съветите ти са чудесни и аз сигурно така бих посъветвала някого.
Там е работата,че съм много влюбена и изобщо не си представям да го зарежа.
А не се свиква лесно с такова чудо.
Явно ще трая докато хубавите моменти са повече от тежките.
За сега е така,ама хич не съм фен на тежките и ми се ще да ги няма.

най- глупавата стратегия е да се вглеждаш в миналото и да се опитваш да разбереш какво не е наред та да го оправиш- най- тъпото е да си търпелива и разбираща и усилено да се стараеш да откриеш някакво обяснение за поведението на мъжа - да четеш книги ,да пишеш по форуми и да научаваш всички предполагаеми причини за неспособността на мъжете да влизат в стабилни връзки и трудностите ,които срещат при взаимоотношенията с жени и в крайна сметка да поемаш отговорността за коренния обрат настъпил в поведението на младежа- ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е В ТЕБЕ ИЗОБЩО - всичките ти опити да обсъждаш причините поради които не е щастлив са абсолютно безплодни -и само ще те изпълват с чувство на безсилие и провал! той няма да ти даде никакъв смислен отговор- защото е разкъсван между желанието да те накара да го харесваш и стремежа да си му е добре лично на него _ не го глези не му угаждай кажи му че съзнаваш че в него се води вътрешна борба и затова му е необходимо известно време да остане на спокойствиеу и се отдръпни- така ще го накараш да се почувства малко неудобно и ще му затрудниш живота защото за пръв път ще му наложиш да вземе той някакво решение - естествоено ще доприпка самичък - ще видиш

mislq 4e toi e emocionalno nestabilen - da ide na terapiq

where there's a will, there's a way...

Само дето аз не съм "ТЯ" а "ТОЙ"
Ами виж какво съвети се дават лесно. А иначе със всичко се свиква. Днес нещо ни се вижда невъзможно, а когато днес стане вчера понякога се чудим, как така е минало и що сме още живи, дори може и да сме позабравили и когато някой друг го изпитва се някак си не можем да разберем болката му. Така, че споко ще оживееш ще го преживееш, и ще продължиш да живееш. Не е болка за умирачка, макар и да ти се струва, че това е целият ти свят.
Никой не е фен на тежките моменти

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)