И ми идва да крещя!!!!!
Не мога да я търпя тая самота повече!
разделиж се с човека, на който вярвах толкова много и сега ме боли...освен сама съм и с най-наранената гордост на света, той ми наговори ужасни неща.
седя и плача по цели дни, не искам да правя нищо.......само отвратителни спомени за него...и така..
кажете ми моля, какво да правя?
ще откача?!
мисля че никога няма да срещна човек за мен, който да е ДО мен.
по коледните празници винаги съм сама и такава депресия ме наляга.....
Откъде да намеря сили и как да продължа, как да повярвам, как да потърся?
защото искам да търся, втпреки че ме е страх. Не искам да съм сама вече, НЕ ИСКАМ!!
дано някой разбра нещо от обърканите ми писаници.
искам да умра

усмихни се и да не ти пука. Самотата ще те напусне, когато спреш да й се вживяваш :)

Първо скъсай с гордостта и честолюбието. Това е необходимо условие за всяко добро начинание.
Желая ти успех в търсенето!

Знам миличка,така е боли...но с времето ще мине,имай търпение.
Страх те е от самотата,но се постарай да не мислиш за това,срещай се с приятели да се разсейваш.Ще срешнеш човек който ще те оцени и с който ще си щастлива.Желая ти успех,усмихни се и горе главата

... че си една разглезена егОисткъ

До болка ми е познато сегашното ти състояние, но... за себе си се убедих, че такава самота ни се дава, за да обърнем очи вътре в себе си, да се опознаем по-добре и да разберем какво точно искаме от живота си.
Запълвай времето в което "нищо не ти се прави" с четене на книжки от серията "Опознай себе си" и с разговори със себе си. Помага, повярвай ми!
Желая ти да използваш самотата си по най-полезния за теб начин и след това да намериш точната половинка на душата си и да бъдеш истински щастлива ОБИЧАНА и ОБИЧАЩА жена!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Айдеее, мине не мине време и се появи умиращо момиче. Особено с наближаване на празниците хваща предновогодишната депресия.Все сама си бях по това време и все умирах, ама на...оцелях.Сега ми се ще домочадието да замине някъде за седмица по празниците за да си почина.Само ще лежа с поглед в тавана и ще релаксирам, ама нямаааа!
Ако така се умираше за някакво егоцентрично леке, живо женско нямаше да е останало на този свят, горе главата!

Не е лошо да си сама, кофти е да си самотна.
Тичай при приятелите си, завъртете си някой страшен купон, отиди на дискотека с голяма компания, поживей си малко като свободна птичка, да видиш как бързо ще ти мине :)
Желая ти успех и знай, че всеки край е ново начало, може би по-добро :)

Eто това е най-точното мнение... Вживяла си се в идеята, че не трябва да бъдеш сама. Успокой се. Може и да си заобиколена от десетки хора и пак да си САМА. Това да си сама и самотна са различни неща. Не го превръщай в самоцел. Човекът, когото заслужаваш, ще се появи при теб, когато най-малко го очакваш. Колкото повече търсиш, толкова по-грешен избор ще направиш. Нещата много често сами се нареждат. Чети книги, гледай филми, слушай музика, запълвай времето си с неща, които ти харесват, не се вторачвай във всеки срещнат питайки се не може ли да бъде до теб. Това само те прави уязвима. И не умирай .... това няма да те направи по-малко самотна

Какво да ти кажа, и аз се чувствам така, наистина, човека който обичах ме напусна, и то доста отдавна, повече от половин година. Чувствам се самотен, но излизам с приятели и приятелки по дискотеки, филми, кафета. Това ме разсейва. Работя, работата ме разсейва, НО когато се прибирам в къщи пак се чувствам самотен, глеам филми- това ме разсейва, НО след това пак се чувствам самотен, Имам най-великите приятели на света, приятели които никога няма да ме оставя в беда. Току що се връщам от парти, извинявайте за правописните грешки ако има такива, ама съм изморен. Връщшам се от страхотно парти... сам. По някога ме обзема онова мрачно настроение, когато не ми пукас нищо, когато вървя на червено на светофата и колита спират, НО аз въря сам, аз дори скочих от Аспаруховия мост, но го направи САМ, е и кво.. такъв е моят път, АЗ ще си вървя по него, докато не срещтна пак моята нова или може би стара любов. Едно нещо ме крепи, ВЪПРОСЪТ! Как ще свърши всичко това, в крайна сметка май всички сме смъртни и нищ ме е вечно. В момента може би направих едно откровенив, но в крайна сметка отдавна не ми пука, аз вървя напред без да се обръщам назад, твърде мног преживах. Ееее написах голяма глупост, и тъй като вероятно повече няма да погледна тази тема, тъй като твърде рядко влизам тук, а и нямам много време от работата си..... Хммм, ако искаш можеш да ми пишеш на майла ми, вече не ми пука че ще го видят всички, и вез това е пълен със спам, но може ви ще намерим начин да си помогнем един друг.. mail to: y.velichkov@mail.bg .. дано те разпозная между всичкия този спам, зависи от теб, ако не пишеш то единствено мога да ти кажа, че "Всяка любов е предпоследна и всяка следваща е по силна от предишната!" Трябва само да издържиш, аз все оше се държа.

Всяко нещо, което не ме убива, ме прави по-силен.