здравейте,

негова състудентка съм. срещнахме се 10 години след университета, не бях обвързана или омъжена, той се оказа че е женен, като го криеше около месец. Изостави жена си заради мен, защото аз не исках такава връзка. Пътуваше всяка събота и неделя за да ме види, живеем на голямо разстояние един от друг , а той служебно беше 1 година в град влизо до мен. Разделиха се с жена си, но и до ден днешен той не направи нищо за развода си, въпреки обещанията, вече година и половина. Казваше че съм любовта на живота му, че през тези 10 години е мечтал за мен, да живеем заедно, да имаме деца... Сега му приключи проекта тук и той се върна обратно там където живее и след като се дразнеше от незначителни неща, след като ми тряскаше телефона дни наред, след като не се обаждаше почти една седмица, ми заяви че това е края на връзката. Той не се чуствал добре в тази връзка, нямало уж друга,радва се че не се развел, провалил си брака заради мен, аз съм виновна за всичко. До преди една седмица бях най-обичата жена, страхотна, умна, добра, секси и т.н., а ето че днес съм била малоумна имало много други сериозни и свестни жени по света. Какво е това, жестоко, грубо отношение. Чуствам се ужасно, смазана, унижена, без самочуствие. Кажете ми, моля мнението си.

Според мен той изпитва вина,че е изоставил жена си.Може би знаеш,че голяма част от мъжете си падат по беззащитните жени,каквато може би в случая му се струва бившата му...След като са поохладнели първоначалните страсти вихрили се в началото на вашата връзка,може би е започнал да изпитва вина..Едва ли ще заживее отново с нея,едва ли и тя ще го приеме .Но ако един ден той заживее с друга,почти съм убедена,че ще дойде момент,когато ще му е жал и за теб и грубото отношение,което е проявил към теб...Но ние,жените нямаме нужда от съжаление,а от любов,нали??..Искрено се надявам да се осъзнае твоя човек и макар твърдението му,че света е пълен с интересни жени,то той би трябвало да има мъдростта и смелостта да избере една измежду тях.И искрено се надявам все пак тази жена да си ти...успех,мила

Мнението ми е да си извлечеш поука и с женени мъже никога, ама никога да не се занимаваш. Кой, какво, защо - тези неща вече са без значение, стомната е счупена, грижи се за себе си и май ти е време да пораснеш. Сигурно си към 35, времето си тече, но да се стремиш да разведеш някого на всяка цена е мизерна работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

чук-тряс и чао.
А тия глави за какво са -да се чуди човек.

keep wondering

Aха, чук чук, кой живее тук? Е, хайде аз бях за малко, трябва да потеглям...та да допълня, никога с женени , особено с деца.

(R)evolution man