Обичаме се с един човек напълно безнадеждно и ме боли идиотски, непоносимо и убийствено. За да се "забравим" се пренебрегваме тотално, което е правилно в нашия случай, но е безкрайно болезнено. Работим заедно (ужас!), а не се поглеждаме, отбягваме се и не си говорим дори, защото в противен случай ни е трудно да устоим на изкушението и се нараняваме, когато се опитваме да не минем границата. Умирам просто... Знам, че няма как да ми дадете съвет, защото ситуацията е ясна - така трябва да постъпим (и двамата имаме семейства и деца и заради това няма как да се получи между нас). А се обичаме... много... Толкова съм сама в това... убива ли любовта??? Умирам наистина... от мъка, умирам!

Защо се случва...?

Миличка, много е тъжно. Според мен не трябва да се виждате и да работите заедно. Така ще е още по мъчително. Най -добре прекъснете всякакъв контакт, вместо да се насилвате да бъдете равнодушни. Невъзможно е, това е против човешката природа. Ако твърдо сте го решили в името на семействата си ще трябва да го преодолявате поотделно и далеч един от друг.
Това е по-малкото зло в случай, че държите на семействата си.
Надявам се с времето да се почувстваш по-добре, приеми го като тест за силата на чувствата Ви. Оставайки без него ще можеш да прецениш без кое не можеш повече и има ли друг приемлив за теб изход от ситуацията.

Be yourself, no matter what they say

нищо което е болезнено, не е "правилно". Нищо.

Болката е неизменна част от живота. Всяка промяна в нас е свързана с душевен дискомфорт. Бягайки всеки път от болката и трудностите бягаш от промяната.
В нейния случай наистина е много тежко, защото избора и засяга още много други хора. Тя действа правилно според ценностите и принципите си, а такива ситуации ги поставят на невероятно изпитание, защото иначе на думи е лесно да си велик и няма и да те боли толкова.

Be yourself, no matter what they say

"Болката е неизменна част от живота. Всяка промяна в нас е свързана с душевен дискомфорт. Бягайки всеки път от болката и трудностите бягаш от промяната. "


...и аз това казвам - болката е "неправилна", затова или променяш ситуацията, или отношението си.

Убива, мамка й!

че о б и ч а ш този човек?
Убедена ли си, че - като повечето хора - просто не се поддаваш на импулс, нагон, либидо, или каквото и да било там?
Едно е да си физически привлечен, друго е - влюбен, а трето, и съвсем по-различно и силно - да обичаш.

Е?

Dolce vita!

"Умът владее една собствена територия, където може да превърне ада в рай, и рая - в ад" - но не си спомням името на личността-притежател на тази велика мисъл.

Dolce vita!

А де! И аз това питам... чета много семейни дхора тук изпаднали в подобна ситуация, но само дългото време заедно може да определи иситинската любов! Защото иначе сме обречени това непрекъснато да се случва...разделяме се намираме нов, известно време с него, после намирам друг нов който е още по верния човек и така до безкрай!