Винаги съм смятал, че това е глупаво оправдание. А ето че се сам попаднах в такава ситуация. Искам да съм с нея, но не мога, нямам силата да повярвам, че мога, че нещо би се получило вече между нас. Как е възможно това? Как може да се страхуваме от най-хубавото нещо в живота си? Как може да пропиляваме щаститето си с лека ръка? И най-вече, как е възможно да нараняваме и отхвърляме любовта на живота си? Как можем да убиваме човека, който значи всичко за нас? Как е възможно да избираме да живеем без човека, който е целият ни свят? Как? Що за лудост е това? Лоша карма? Човешка слабост и страх? Любов към безмерната болка?

понякога обстоятелствата го налагат. ако няма обективни пречки да го направиш не зная какво те спира. в смисъл ако не трябва да оставиш някого примерно в името на новата любов

Какво означава обективни пречки? Или по-точно, кои обективни пречки могат наистина да са пречки в такъв случай? Кого да оставиш и защо?

Аз не разбирам, какво ти пречи да бъдеш с нея освен стаха? Ако наистина обичаш, а и тя теб, тогава това не трябва да те спира

След като имаш вътрешното убеждение, че между вас няма да се получи нищо, няма смисъл да насилваш нещата. Интуицията е хубаво нещо, така че не я пренебрегвай съвсем

Chance never gives, it only lends.

Има ли обективна причина, за да се отказваш от жената, която обичаш?
Анализирал ли си трезво това, което те е накарало да се отдръпнеш?
Ако не намираш пречки да сте заедно, проблемът е в самия теб. Прощавай, но в такъв случай явно твоите емоции, объркване и своеобразен мазохизъм са по-важни за теб от жената, която си оставил. И това "най-хубаво нещо в живота ти"-"човекът, който значи всичко за теб" са само фалшиви думи, бла-бла-бла. Това, което се "получава" между двама души, не е резултат на действието на невидими сили, а зависи от самите тях, от дисциплината им, от отдадеността им на другия, от грижата им за него, от саможертвата им...В този случай не "можеш" да бъдеш с нея, защото просто не го искаш достатъчно... Не си измисляй драми, където няма повод за тях. Защото няма, наистина няма оправдание за такава нерешителност... Извинявай за резкия тон, не съм искала да те обидя, позволих си да ти наговоря тези неща, защото страдам от един малодушен мъж, който по същия начин дори нямаше смелост да ми каже в очите, че се разделяме окончателно, а просто изчезна докато ми повтаряше същите глупости за най-хубавото нещо в живота му......

Да не си пишете с него сега?

Като я обичаш - живейте заедно, оженете се, имайте си дечица и бъдете много щастливи! Кви са тия работи - обичам я, ама не мога да съм с нея? Да не е омъжена? Или ти си женен? В този случай разбирам. Ама иначе това си е излишно усложняване на живота като в сапунен сериал. Страхувал се - абе няма такива филми - хващаш бика за рогата и смело напред. Иначе ще съжаляваш.

Подобни алогизми обикновено са привилегия на дамите, та най-точни отговори може да ти даде жена .

И аз така си мислех за мойта най-голяма изгора...че не мога...ама се оказа че мога,мога и още как.
Щом ограбих цветарски магазин да я събудя със сини рози...представете си доколко можех.
Стига си мрънкал момче !