so far so gut
какво да пляска
какво пляскане изобщо
каква връзка виждуш между любовта, обвързването и пляскането
защо бълкаш любовта и пляскането?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...


Пеньо Пенев

този поет е глупак. Говори празни приказки. нима може да се контролира привързването?
Вероятно е бил наранен от привързване, за да го каже. И какво от това? живота е такъв.

Човек просто се привързва, това не е избор.
Избора е после- дали да се чувства наранен, или не. Най-трудния избор.

Знам, знам...ама колкото и да се стиска човек, все пак идва един момент, когато осъзнава, че се е влюбил. Любовта не е лошо нещо. Нищо че боли от нея. Нищо че понякога се чувстваме измамени...За къде сме без любов бе хора? Та това е нещо невероятно! Ако питате мен..., вижте как хубаво вали навън и помислете малко .

то да вали на вън е прекрасно, но вътре в теб...
преживява се, вярно е.
странното е, че този, който ивестира по-малко чувства е в преимуществено пложение. няма логика, но има мъдрост.
и така, по-мъдри, по-страхливи, по-тъжни се срещаме и подминаваме...

Много хора се страхуват да обичат. Предполагам защото някога са били наранени от любим човек и все още не могат да го изживеят. Никой не може да им помогне освен самите те. Вътрешната хармония и покой е един от най-важните "фактори" за достигането на щастието.