|
Интересува ме мнението на всички, които разбират в какво съм се набъркала и моля да ми го дадат!
Малко над 30-те съм, от малък провинциален град, но работя в едно съседно село. Всеки ден пътувам. Работата ми не е лоша, икономическа длъжност е, на сравнително добро интелектуално ниво, с една дума - харесва ми...
Семейна съм, имам две прекрасни деца, но отношенията със съпруга ми съвсем не вървяха през последните месеци. Аз ли съм прекалено твърдоглава или той - не знам, но имахме периоди от по няколко седмици, през които почти не си и говорихме. Сексуални контакти почти нямахме, но и не мога да определя моят интерес към него ли беше изчезнал или неговия към мен. Имах голяма, почти болезнена нужда от секс в определени моменти, но така или иначе в къщи не получавах необходимото внимание. Не знам как се стигна до това положение, но нито аз, нито мъжът ми правехме каквито и да е опити да оправим нещата и поне да възтановим сексуалния си живот, ако изобщо беше възможно това...
Почти всички жени, с които работех, а и тези от обкръжението ми си имаха по някаква странична връзка с чужд мъж, която както забелязвах, с нищо не им пречеше на семейния живот, дори смятах, че по този начин даже го обогатяват... Позволих си да се огледам за същото... Прехвърлях мъжете с които контактувах по една или друга причина, най-вече служебно.
В края на лятото миналата година, мисля, че попаднах на мъжа, който в мислите ми запълваше всички празнини, появили се между мен и съпругът ми. Беше със страхотно спортно телосложение, въпреки, че беше по-голям от мен, изключително чистоплътен, добре изглеждащ, добре облечен, имащ добър частен бизнес, който струва ми се беше преуспяващ, също като мен семеен с две деца... В не малкото случаи, когато през обедните си почивки оставах сама, си позволявах да мастурбирам, като във фантазиите ми беше точно този човек... Харесах го и започнах да планирам как да му привлека вниманието, нищо че за него се носеха слухове и минаваше за един от “свалячите” на района...
Няколко пъти в месеца работата ми ме свързваше с него, защото трябваше да бъдат оправяни едновременно негови и на фирмата, в която работя, документи. Използвах тези случаи за да установя и ако мога да задълбоча контактите си с него. Той започна да идва при мен по-често, говорехме както за работа, така и за много други неща и във всички случаи аз чувствах, че тръпката пропълзяваше по мен от главата до петите ми. Беше много мил, подхождаше с разбиране към всичко, за което говорехме, не ме ласкаеше излишно, държеше се много галантно. Усетих, че той сам започна да търси контакти с мен. Започнах да чета в погледа му все по-голям и по-голям интерес към мен и желание да е с мен. Той обаче така и никога не направи първата крачка към физическия ни контакт, а тази крачка направих аз. Просто веднъж му казах, че много го харесвам и го желая, след което веднага последва и първата ни страстна целувка... Така започна всичко....
В началото нашата връзка тръгна като чисто сексуална (поне аз бях само с такива намерения). Сексуалните ни контакти бяха изпълнени с много страст и секс, какъвто никога не бях получавала... Всичко беше много добре. Зачестихме контактите си, започнахме да ходим поотделно до съседни населени места в работно време (за което вземах необходимите мерки), посещавахме частна квартира, ходихме на хотел или най-често се срещахме в офиса, където работех, но също в извън работна време, докато чаках автобуса си, с който пътувах за вкъщи... Никога не си позволих да закъснявам вечер, да излизам по-рано сутрин или да използвам за целта време, през което трябва да съм си вкъщи... Никога не си позволих да не се прибера за цяла нощ или нещо такова... Нямах намерение да предприемам излишни рискове, което важеше както за мен, така и за другия човек... Не сме посещавали заедно нито заведения, нито ресторанти, нито си позволихме да пътуваме в една кола заедно, т.е правехме всичко, което трябва, за да не допуснем някой да предположи за нашата връзка... Стремяхме се да не се срещаме никъде и по никакъв повод пред други хора, освен в случаите, когато това се налагаше служебно. Уговорихме се, че връзката ни ще е абсолютно дискретна, което е необходимо и за двама ни.
Във всички случаи аз се чувствах напълно задоволена сексуално, изключително удовлетворена душевно, с всяка среща аз започвах трепетно да очаквам следващата и т.н... Всичко вървеше прекрасно и аз се почувствах обградена с галантност и внимание, което за мен значеше много... Бях на върха на щастието си! С този човек можех да говоря за всичко. Можех да споделям както лични, така и служебни проблеми. Пращах му предизвикателни СМС-и когато бях на работа и докато мислех кога и как пак ще се срещнем. Той ми отвръщаше със същото... Планирахме да наемем квартира, където да се срещаме, но за съжаление това никога не се случи... Сексуалните ни контакти протичаха бурно и атрактивно. Почти винаги играта ни продължаваше около два часа, преди той да свърши и да задоволим страстите си, във всякакви пози и по всякакъв начин... Всичко беше прекрасно... Имало е случаи, когато сме си говорили с часове за различни неща... Винаги ми е казвал, че ме подкрепя за всичко, както и да постъпя в определени ситуации. Тази подкрепа аз я чувствах, въпреки, че практически никога не се наложи да я потърся от него... В един момент аз почувствах и друго – бях влюбена! Лудо влюбена! Бях готова на всичко, само да имам човека за мен... Мислено започнах да го ревнувам от всички други жени, с които се среща, даже и от собствената му съпруга... Съзнавам, че това не е нормално, но то се случваше с мен... Така и не успях да му кажа, че го обичам, както и той не ми го каза никога...
Всичко това продължи около два месеца, когато в един момент разбрах, че съпругът ми е бил в течение на всички тези неща почти от самото им начало. Някой някъде ни беше видял, някой нещо му беше казал и той беше решил, без да ми казва нищо, да достигне до правилния извод сам и когато бъде сигурен във всичко, едва тогава да предприеме някакви мерки по отношение на мен или на другия човек. В един предизвикан разговор вкъщи аз разбрах, че наистина в много от нещата, които бяха ставали, мъжът ми е сигурен и то съвсем основателно. Нямаше как да отричам, защото когато ви покажат регистрационните карти за един хотел, на името на двама души, единият от които сте самата вие, а другият е точно този, върху когото падат съмненията и за когото се носят слуховете и когато тези карти носят една и съща дата и когато на тях е отбелязан един и същ номер на стая, просто е излишно да се обяснява повече каквото и да било... Освен това, почти всички СМС-и, които бях изпращала на въпросния човек (а те не бяха малко), мъжът ми ги показа на един лист описани по дати и часове и с точните им текстове... Не знам откъде се беше сдобил с тях, но със сигурност не е от моя телефон, защото съвсем предвидливо и грижливо ги изтривах, след като ги изпратех... Просто е факт, че той ги имаше с всичките им подробности... Мъжът ми знаеше и много други неща и то с големи подробности. Бяха му направили впечатление неща, които никога не съм допускала, че може да забележи, като промяната в поведението ми, новото бельо, което си бях купила, някои несъответствия във времето на определени случаи и т.н...
Това съвсем ме срина и реших, че просто е излишно да упорствам и евентуалното ми упорство само щеше да усложни ситуацията. Реших, че трябва да прекратя с връзката и да разкажа всичко на съпруга си. Противно на очакванията ми, той не само, че не ме докосна с пръст (а очаквах да ме пребие!), но и подходи изключително деликатно и търпеливо в тази ситуация - изслуша ме, поправи ме в някои моменти, когато без да искам пропусках или изменях отделни детайли, каза ми, че е готов да ми прости, защото напълно разбирал причините, поради които съм го направила, а и напълно осъзнавал собствената си вина за това. Искаше от мен само да гарантирам, че нещата ще престанат и връзката ще бъде прекратена, като ме помоли пред него да говоря с другия човек и да му обясня, че всичко е било ясно отдавна и че желая всичко да приключи на момента. Искаше да съм достатъчно ясна, конкретна и точна, без да съм груба, но и без да увъртам и усуквам и без да си оставям “вратичка” в разговора, която да даде възможност за допълнителен разговор в последствие... Въпреки, че не можех да повярвам на всичко, което се случва, аз наистина проведох въпросния разговор. Другия човек остана много изненадан от това, което му казах, но в крайна сметка го прие, въпреки, че беше с нежелание...
Тогава мъжът ми ми разказа за един негов случай на извънбрачна връзка, за която дори и не допусках. Стана ми много криво, въпреки всичко...
Всичко в издънката на моята връзка беше започнало от там, че до съпругът ми бяха стигнали слухове, казани от определени хора, че пред тях другия човек е говорил за връзката си с мен и е споменавал някои интимни подробности, които са направили впечатление на съпруга ми. Аз не знаех и не вярвах, че е възможно един мъж да се похвали или да сподели с някого подобни неща, но е факт, че интимните подробности бяха истина... Просто не го допусках...
Около месец след първия разговор със съпруга ми, ние продължихме да говорим на всички тези теми. Казахме си много неща, за някои от които никой от нас не беше предполагал, че могат да се случат с другия... Станахме по-близки от когато и да било... Сексуалните ни контакти се възтановиха, станаха по-чести и по-силни от преди, започнахме да изпитваме влечение един към друг...
След всичко това, анализирайки случилото се, у мен възникват следните наколко въпроса:
1. Бил ли е искрен в отношенията си с мен “другият човек”? Имал ли е наистина някакви сериозни намерения спрямо мен, или просто е играл познатата игра, виждайки, че аз жадувам за хубав секс, нежност и нормално отношение?
2. Била ли съм използвана (употребена) от този човек, влюбвайки се и отдавайки му се напълно? Изкуствен ли е бил образът, който той сам създаде у мен за себе си, виждайки и разбирайки аз какво търся и какво очаквам да видя?
3. Каква е била перспективата на тази връзка, ако не беше спряна в този момент и по този начин? Другият човек виждал ли е някаква перспектива или просто е използвал това, че съм “хлътнала” и ме е оставил по течението? Ако не е виждал перспектива, защо не ми е дал да разбера сериозността на нещата, виждайки ме, че съм била в състояние, при което мисля за всичко друго но не и за това?
4. Това, че той нито веднъж не ми се обади, след като нещата бяха приключени, поне да разбере какво става с мен и дали имам проблеми, означава ли, че за него този край е бил очакван и е посрещнат с голямо удовлетворение? Как трябва да възприемам това, че нито за 1-ви март, нито за 8-ми март получих обаждане или поздрав? Какво означава всичко това?
5. Трябва ли да приема, че за “този човек” аз съм била поредната “бройка”? Всичко това театър ли е било от негова страна и ако е така, трябва ли да се чувствам обидена от това?
Моля тези, които могат да анализират внимателно тази ситуация, да дадат мнението си и ако е възможно, нека отговорят на поставените от мен въпроси! Предварително благодаря!
|
