Какво са чувствата, приятели и съседи? Нещо неубоздано, кратко и витално. Сега отивам да пишкам. Бъбреците ми отразяват отровата. Пил съм от 3 дена. Алкохол, 40% не касиев сок. Изведнъж се замислям. Защо така става? Ами не знам. Винаги обвинявам сънищата. Те изпълват абсурдното и по някакъв начин го толерират. Един човек се оженва. Невероятно е. Че чука приятелката си, съседка. Запушвам си ухото, лявото. Тоалетните са проектирани в блоковете, да са една под друга. И да са близо до спалните. Така стават и нещата, които не искаш да чуваш. Броиш овце и някой започва да крещи. Просто тройно правило. Чуват се интересни позивни, вече нищо не е същото, гледаш вратата, балкона и после кревата си. Това не става при теб. Пиеш сокче от хладилника. Само шишетата от 2 литра бира, сякаш ти се смеят. Доливаш чашата с водка. Вървят сериали. Щракаш, за да намериш ужас и да ти се приспи. Ужасът е, как режат гърлото на някаква супер-хипер дама. Тя пищи, а ти си наливаш студена бира. Трохите се гонят по масата. Лягаш по гръб в спалнята. Малка въздишка, яка псувня. Прозорецът е зацапан и се радваш, че няма кой да го измие. После пък ти става тъпо. Палиш цигара трудно и се замисляш, защо четеш вестниците само в кенефа. Гасиш лампите и едва се добираш до кревата. Там те чака някакво чудовище, с червени очи. Само фантазия е. Втората възглавница, се мъчи да те стресне. Сънуваш роднините си, отдавна умряли. Карат ти се за нещо. Казваш им да го духат и ставаш, за да се добереш до хладилника. Напипваш бира, седяла изгазирана в трето отделение на хладилника и се пипаш по косата. Почнала е да слепва, от пяната за коса. Хладилникът се е увонял на пушено пилешко бутче. Хващаш водката и пиеш от бутилката. Алкохолът се промъква в цялото тяло. Слагаш ръка на масата, във форма Ф и 20 минути се чудиш, какво се е объркало в живота ти. Доливаш с бира чашата и гледаш Жената Котка, как се мета връз екрана. Започва да ти се повръща, правиш го и чуваш как вентилаторът на кондиционера се върти. Миеш се със студена вода, която е топла и смърди. Намираш последната цигара и с нея се напъхваш в банята. Докато идва топлата вода, се забавляваш, как студената дори не я усещаш. Измокрената цигара пада и я натикваш в дупката за водомерите. В един момент се сриваш, държиш мокрият фас и се разплакваш. Обличаш си хубавите дрехи, нищо, че си мокър и излизаш. Бръсва те снега. Влиза ти под слънчевите очила и почти нищо не се вижда. Взимаш си Tuborg и се хилиш на тийнеджърката продавачка. Тя те харесва, нищо, че може да си й баща. Отиваш при приятели, които все пак са на работа. Нападаш им служебната водка, драйфаш пред офиса и те намразват. Оправяш им проблемите и се прибираш, на зиг-заг. Направил си нещо хубаво. Вратата те посреща с ключа. Елхата нелепо мига с последната си серия лампички. Няма бира, няма водка. Няма пощи, няма ICQ. Просто е тихо.
Чаршафът винаги се опитва да ме дразни. Или са ми открити краката, или ми влиза по тялото. Имам си една възглавничка, която ми подариха, но тя не ме спасява от студа. Много си я харесвам. Дава ми мотивация, да ударя някой на улицата, защото ме дразни. Не е силно - колкото да му се раздвижи кръвта. После го прегръщам и му казвам, че другият път ще го изпратя в болница. В Пирогов са много добри. На времето ме зашиха като прасе, но аз все си мисля, че го заслужавам. Бях много пиян, защото беше Нова Година. Разпраха ми тиквата, а онзи намери време да ми забие шамар, защото му кървях на чаршафа. Доктор не се бие. И си затраях. Този свят винаги ме е впечатлявал, с това, колко е хубав всъщност.

Да сте живи и здрави! Никога не пийте, защото така или иначе, ще ви наритат някога. Дали виновни или не... Друсайте се яко! Така или иначе мои познати може да ги викнете само с дъска за духове, хубаво е да се повръща безспир, поради интоксикацията. Мрете! Така все ще остане някой, на който да ме споделям, колко е лесно да пукне, както си драйфа насън.

Толкова много черногледрство и негативизъм в една тема не бях чела отдавна... И все пак ми хареса защото е действителността за някои хора...

Но всеки сам избира как да живее. Всеки сам избира дали да се напива като прасе и да повръща.. Или да се друса. Аз лично избирам второто когато искам да изчезна, защото е по-малко унизително...

Но днес искам да живея. Не искам да мра. За това избирам да не пия и да не се друсам.
А съветът ми към теб е винаги когато си мъртво пият и косата ти лепне да си взимаш душ веднага.

"Един човек се оженва" - no comment

Как разбра, че пиша за себе си?
Това, че е в първо лице, не означава непременно, че става дума за мен. Когато го прехвърлях от Word, просто ми хрумна да направя възстановка от пощата на един приятел. Той дори не е в BG и дори не знам, дали точно така изглежда мястото в което живее. Аз също подпийвам понякога дори в повече, но избягвам от цели 6 години и кусур, защото нещо не ми се връзва на възрастта. Последната трева, пък съм пафкал от преди цели 16-18 години. Малко над грам кока се връзва на цената на SGH X-100 който си купих за Нова Година.
Темата беше по негово писмо, какво му е останало от Любовта. Всъщност бившата му жена, живее с децата им в стая от къщата, която ще изплаща 25 години. Останалата я е дал под наем, а самият той се свира в някакъв бардак, пак под наем. На скоро една приятелка ми беше на гости и се притеснявах, колко са ми се зацапали прозорците. А вестниците аз поне се ги чета в кенефа. Имам си стилажче на колелца и е пълно с тях. Обожавам бира, като всички от моето поколение. Асоциацията е ясна, предполагам. Който ми е идвал на гости, едва ли се е спъвал в празни, прашни шишета и трохите са повече от хлебарките, които пък изобщо никога не съм имал. Всъщност, наистина имам 2 възглавници и една малка - подарък. А елхата (фалшивата) от разни ангажименти, срам не срам - още мига. "Who else" е head-on от първата голяма промоция на ProSoft в далечната 1991-ва. Не знам някой да ме е виждал с мазна коса, дори когато съм болен не мога да понасям да съм мръсен. В банята наистина имам неприятна ниша за водомерите, но не виждам как ще вляза с цигара и ще замятам фасове вътре. Защото е дълбока 15-тина сантиметра.
Несъзнателно съм проектирал нещата в тази тема. Всъщност се получи интересно. Когато нещо се пише в детайли, то веднага се вменява за реалност. Просто се стряскам, как един сравнително добре написан текст съвсем фриволно се асоциира с дадена личност. Всъщност този мой приятел, след като ми написа тегобите си, дойде в BG и така и не го видях трезвен. Точно малко над 2 седмици. Отпърво се опитах да го успокоя, но на всеки му писва едно и също плюнчене за нещо, което можеше и да промени сам. Завършека на темата е цитат по памет, когато започна в една кръчма да поучава всички, от висотата на самосъжалението си. Не че на никой не му се случва. Очаквах някаква реакция, но чак пък такава... Излиза, че всички се спасяват поединично, ако нещо с някой се сговни. Получих една камара пощи, да се стягам etc. От хора, които уж ме познават! Защо някой не пробва да се налива 2 седмици и да сглоби смислено изречение? Като вижда "червени очи" в мрака и etc. etc. Тотална липса на логическо мислене. Ами ако бях написал, пак в първо лице, как съм забил вилица в окото на съседа, защото се карахме сума ти време да си премести WelКоте изтривалката 5 сантиметра, за да мога да си отварям вратата на Блатото? И съм го заровил в градинката отсреща? Част по част, като съм ги носил в един хубав голям сак, който имам? Много народ ми знаят и пощата, и телефоните, и адреса. НСБОП да ми счупи вратата за 400 EU? Така ли? Както и да е.
Знам, че огромна част от нещата които съм писал тук - уви са истина. Ама чак пък толкова? Що иде реч за моята персона.
И до сега съм почти убеден, че моят приятел е в някаква подобна фуния. Виждал съм какво отчаянието и проклетата Любов прави от хората. Не знам за вас, но на мен много ми идва понякога. Сега разбирам, защо хората са по-склонни да си създават социопатичен модел. Защото се стремят да се откъснат от собственият им, не чак толкова уютен свят. Това им вдига нивото и панически стъпват по главата на някой, който е в по-кофти положение. За да оправдаят собственото си. Направо ме хваща страх, ако наистина бях на подобно ниво, как просто щяха да ме игнорират или още по-лошо: да ми наврат главата в тинята, за собствено успокоение.
Само се вижте! А head-on на любимото ми (вече се съмнявам) клубче е Любов.

Искам да благодаря на tara, че взе страна, ИДИНСТВЕНА от всички тук. Не може и не бива да се говори само за птички, пчелички и Лунната пътека. Тя поне мисли позитивно. До колкото е възможно. Всеки, изпаднал до някакво ужасно състояние иска поне парченце подкрепа. Направо ме разби, хора, които ме познават лично, поне да бяха се обадили. Имам 3 телефона, 6 пощи и ми знаят и адреса. Бог да ни пази всички, ако някога нещо такова се случи наистина. Приятели и съседи. Ако някой се хване за това, че приятелят ми, ми е писнал със самосъжалението си - не е така. Щом човек се напие до безпаметност, просто го оставяш, да не се нарани (не в канафката на някоя улица). Хората са създадени по презумпция силни. Без подкрепа - нямат никакъв шанс.

Живи и здрави!
1.44

Кажи ми защо пишеш?Винаги когато те чета си намирам по нещо тъжно .Независимо за какво и кого пишеш.Може да е защото живота ми е тъжен.Хубав е ,но тъжен..Никога не съм писала по нечия тема......И мнение имам и какво да кажа също,но смисъл няма.На никой не му пука .....тук хората пишат с точна ясна и конкретна цел.Задават въпроси на които очакват точно определени отговори.Често пъти не ги получават и също толкова често една наглед прилична тема се превръща в кофа с плюнки и сополи.Е какво?Трябва ли да допълвам хомогенната смес в кофата.Даже и в момента е тъпо ,че точно на теб ти обяснявам .
Нали клуба е ЛЮБОВ ......къде им е любовта?
Къде е любовта в твоите теми?Няма я или е толкова скрита ,че само болен би я доловил ...... аз затова те чета?

"Искам да благодаря на tara, че взе страна, ИДИНСТВЕНА от всички тук... Всеки, изпаднал до някакво ужасно състояние иска поне парченце подкрепа. Направо ме разби, хора, които ме познават лично, поне да бяха се обадили. Имам 3 телефона, 6 пощи и ми знаят и адреса..."

бих искала като те видя, да повториш тези думи, да ги кажеш на мен. Дали са истина?

ей ся стана мазало

Ще разочаровам публиката, но няма да има сеир. Всъщност плахо се надявам да няма.
Дори се учудвам на себе си, че се обадих тук! Обикновено само чета.
Май ще започна да съжалявам за необмислената си реакция.

Какво ще каже публиката, дали не трябваше да си мълча?

Ama kakwo zna4enie ima kakwo shte kave publikata ako ti taka 4uwstwuwash neshtata!!
A i mneniqta na anonimna publika , ne sa kato parite, 4iato naj dobra ka4estwena ocenka e w tqhnoto koli4estwo.

Няма значение какво ще каже не само публиката, а и който и да е друг, за това, дали е трябвало да се обаждам или не. Факт е, че се развълнувах и реагирах, няма връщане. Въпроса ми беше малко нещо риторичен. Но и това не е важно! Оставете ме мен, темата е важна. 1,44 пише различно от всички, така че, пишете по темата.
аз съм просто една от многото, които четат тук

Mojto mnenie e 4e temata e pou4itenla za wsi4ki, i naj-we4e za mladite hora, kojto si mislqt 4e towa koeto ne mogat da namerqt tuk shte go namerqt zad granica.
Naj 4esto vestokata realnost e 4e powe4eto ot emigranite se prawqt nikoga ne se adaptirat kam edna dosta 4ushda za tqh sreda.
Lubowta kam blivniq e po shiroka forma na lubowta mevdu mava i venata. No obiknowenno fizi4eskoto premestwane ot edna w druga teritorq ne move da te otkasne ot blivnite ti w rodinata ili tezi kojto sa se razpilqli po shirokiq swqt.
E izwinete za mara4nite miski. Wse pak dnes e praznik na nevniq pol.
4estito Wi uwavaemi dami.