Кажете ми нещо успокояващо. Кажете ми, че всичко ще се оправи.
Кажете ми да поумнея. Кажете ми, че ще поумнея по-скоро.

Обичам го толкова много, а той винаги успява да ме разплаче.
Бяхме заедно, после си тръгна внезапно. Почти от независещи от него причини. Заради старата си любов, която още не беше преживял и която имаше нужда от него тогава. Ако го обичаше щеше да е с него и сега- след като единствената причина да е с него е, че го обича. Но тя не е с него, не го иска и не го обича вече, а колко различни щяха да бъдат усещанията ми за свобода иначе... Той остана сам.

След като отново ме потърси всичките ми надежди се възвърнаха. Мислех си, че всичко ще може да бъде както преди и дори по-хубаво.

Но не е. Той е в постоянно колебание. Опитвам се да се боря за любовта му. Все повече със съзнанието, че това е напълно погрешен ход. И с ясното съзнаие, че докато той самият не ме пожелае отново с любов, нещата няма да се променят.

Искам да мога да предизвикам промяна. Сега се носи по течението. Губя себе си и избледнявам в силното си желание да съм до него и да му дам всичката любов, от която се нуждае. Тпй сякаш спира да цени, забелязва и разбира любовта ми. Сякаш тя е даденост за него, а аз машинка, която да го обича по подразбиране, неуморно. Без условности, без отказване, без фичическо и емоционално изтощение. А той с великото си его, да бъде разколебан и да прави фасони как не е готов... как иска да е сигурен в чувствата си.

Нямам сили вече, от най-малкото нещо съм готова да се разплача. Вече не се и виждаме, но говорим и съм толкова изчерпана вече. Искам да се гушна в него и чувствата ни да са взаимни и непоколебими.

Приземете ме, моля ви. Толкова изгубена се чувствам в емоциите си, че уж съм трезв и разумен човек, а не мога да мисля трезво точно по този въпрос.
Боли ме чак физически.

Какво трябва да се случи, за да излезе всеки от ролята, в която сам се е наблъскал и нещата да тръгнат в друга посока.
Защо каквото и да направя, все греша и нещата от ден на ден ми се струват по зле за мен самата?

Разбирам те напълно.Самата аз,а и мои приятелки са били в такова положение.Мога само да ти кажа,че човек е подвластен на чувствата,а не на разума,че когато обича си затваря очите,утешава,разбира,помага,само,за да види,че всичко,което го кара да бъде е просто до него,така свободно,адски недостижимо,но до него.Има и друго или любовта се отива един ден /ако я е имало /или тя изобщо никога не идва!Ти прецени,дали така ще продължиш да се "раздаваш" или ще се опиташ да живееш истински без да си затваряш очите и без да се жертваш.
*все пак аз продължавам да вярвам,че там някъде има хора,които се обичат за цял живот!

Благодаря, че ми писа

Опитвам се да се самоубедя, че трябва отново да се почувствам цялоста. Без него. Казвам си, че ще се дистанцирам, ще бъда хладна и разумна, докато нещата завършат по един или друг начин.
Че няма да настоявам да съм с него и да го обгръщам с любов.

И се провалям.
Ден след ден.

И все по-зле се чувствам.

Трябва да има начин да се свърши с цялата тази мъка, която ме връхлита, щом си помисля за нас.

че си прекрасна.
Щастлив е онзи който може да обича.
Обичай го. Но не го искай.
Давай но не искай.
Просто когато има възможност бъди до него. Когато няма пак бъди до него. Ти знаеш как.

И помни че не той е важен а ти. Това което е във теб.
Един ден търпението се възнаграждава.
Но не се дръж лигаво и не натяквай. Това което изпитваш е дар за ТЕБ.
А с твоето търпение и спокойствие един ден (дай Боже) може да се превърне в дар и за него.

Не се обричай и не се подарявай.
Просто споделяй онова което е в теб тогава когато имаш възможност.
А и той има сърце.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти.
Много топли неща си ми написал.:)
И аз залагах на търпението, но вече се изчерпвам вече от липсата на взаимност и пълното игнориране на всеки мой прилив на нежност...

Знам си аз, че не стана ли силна, докато съм без него, и незвсисима от него, няма как да се балансиране.
Чувствам се толкова слаба и уязвима когато съм цялата любов, а той не откликва. Вече.

От НГ до сега сме се виждали всичко 4 пъти.
Първите два пъти- един след друг, бяха по негово желание и инициатива(след дългото невиждане, когато беше с нея), вторите два пъти май аз бях по-настоятелната.

Сега, като го пиша тук, на теб, ми идва да се плесна по челото и да си кажа: Безнадеждно е! Ако ме обичаше, нямаше да се виждаме толкова рядко.

Иначе, почти всеки ден общуваме по един или друг начин, което удължава агонията ми.
Все отлагам бягството с мисълта, че утре, може би, ще настъпи промяна и ще ми каже: Ела при мен.

Но то промяна не виждам как ще настъпи, като дните като цяло са еднакви и няма какво да предизвика обрат в сегашното му поведение, докато съм толкова близко... и така достъпна...

С нея не знам колко се вижда и дали въобще се вижда. Ако тя искаше да е с него, щеше да е с него, защото той не я е забравил. Но тя не иска, явно. И това е от доста дълго време вече. Той й е като стара удобна дреха.
Говорили са за това, и аз с него съм говорила за това...

Разбери че силен е онзи който има любов в себе си.
Ти си силна, но не го виждаш, защото го ИСКАШ.
Спри да го искаш, но и не се отвръщай от него.
Хора разни и ситуации разни... пък знае ли човек може и на него да му е кофти и да страда много.
Просто прояви любовта си бестрастно. Ей така.
Един ден ще видиш колко е хубаво че е имало любов във теб...щото тя не идва нито с покана нито когато искаш, нито с рецепти... и ти го знаеш.

Просто се стегни и не проливай сълзи и сополи. И утре е ден.
Живей така че онова което има от теб към него да не секва. Не се надявай, не се измъчвай, но и не мрази. Просто се кефи че го обичаш.... наистина прекрасно е това което е в теб... и аз много ти се радвам.
Съчетай нежност и сила. Първото го имаш.
Гуш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Abe mislya si nikoga li ne ti se e iskalo da mu izigraesh scenka.Che nashto v teb se e promenilo.Che si zagubila interes.Che ne ti e do nego sega.Ama chak da studenee ot teb.A zashto ne i che si vlubena v drug.Ama taka istinski da go izigraesh cha da si povyarvash chak i ti i da si vikash ,,brey az sam za narodniya teatar be,,.I togava ... ... ...
Moje pak i da mu stane interesno?Shto taka?
Ideyata mi beshe da ti vnusha-Ti ne obichash nego,aideyata i ambiciyata si i mevazmojnostta ne mislishli?Moje i toy da se trese ot nyakavi takiva?
A tova e smeshno povyarvay.Pogledni go ot veselata strana.I povyarvay v sebe si.
Krayno vreme eda badesh shtastliva ne mislishli.
Xayde sega se usmihni i mi obeshtay che si silna i shte se preborish .OK?

мона, сценките не са за хора пълни с любов.
Това е за недозряли пубертети.

Момичето си има Злато ти я караш да го заменя за тенеке.
Бе страни са ви разбиранията.
Да му въртяла номера.
Аде без такива.

Ще пострада ще се помъчи и така ще стане по-силна. Онова което не те убива те прави по-силен. А тя има нужда явно точно от това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ей такива неща като започнат да се случват и хората и осъзнаваме колко сме безсилни и колко много още има да учим от този живот в този привидно объркан свят.

Вероятно си прав, че кашата, в която газя е урокът ми по обичане без да искам да притежавам.
И не само вероятно, но си напълно прав.
Слънчева и лъчезарна съм през целия си ден. И ми е леко на душата.
Щом си помисля, обаче колко го обичам и как не откривам взаимност, всичко сякаш рухва.

А наистина не е никак трудно да съм си просто аз. Само трябва да се съсредоточа над мисълта да не го пожелавам. И да е свободен от моите надежди, за да реагираме и двамата адекватно.
Ако това е урокът, заслужава си да го науча.