Работата е там, че съв влюбена в женен мъж. Заедно сме от две години. Много го обичам, той мен - също.
Но щастието ми е непълно, понеже приятелят ми си има жена и дете. След работа се виждаме за час-два в моята квартира, след което той отива при семейството си, а аз оставам сама…
Сама съм и по време на почивни дни и празници.
Тогава самотата ми тежи най-много.
Още щом се запознахме и станахме любовници, той ми каза, че ще се разведе с жена си и ще се ожени за мен. Зарадвах се, защото и моя милост, като всяко нормално момиче, искам да имам семейство, дом и деца.
Сподели с мен, че не обичал съпругата си. Оженил се за нея, защото била бременна. Не се разбирали и постоянно се карали.
От две години го чакам, но той нищо прави по въпроса. А времето си минава. Вече минавам за “стара мома”
сред близки и познати, а продължавам да стоя и да чакам търпеливо мига, в който той ще се разведе и ще ме закара пред олтара. Започвам да се отчайвам. На няколко пъти говорих с него насериозно по този въпрос. Всеки път обаче чувах едно и също: “Потрай, потърпи още малко, в момента уреждаме имуществените отношения”.
Много съм объркана, направо не знам какво да правя. С родителите си се скарах, когато разбраха, че имам връзка с женен мъж.
Те ме анатемосаха ме и ме изгониха от къщи. Сега не си говорим.
Приятелките ми ме гледат със съчувствие. Според тях той никога нямало да се разведе с жена си, просто ме лъжел, защото така му било “удобно”.
Понякога си мисля, че са прави и му казвам, че го напускам. После обаче се връщам при него, защото го обичам, и защото не мога да живея без него.
Кажете ми какво да направя, за да се измъкна от този омъгьосан кръг. Просто не мога повече така…

Честно казано и на мен не ми се вярва, че ще се разведе... по ред причини и пак може да те обича...

На каква възраст е този мъж?

Колко е голямо детето му?

От колко години е женен?

Ne iskam da te otchayvam zashtoto sluchaya ti moje i da e individualen i da se razreshi ot samosebe si.No ne vtarvam.Poznavam momiche s tvoeto polojeniye koeto si gubi vremeto dosta dalgo zalagvayki se po sashtiya nachin.Sega sled tolkova godini pak e sama i nyama mnogo golyam izbor.Gleday da ne izpadnesh v ananlogichna situaciya da propileesh jivota si.No pak ti si reshavash!!!

Не мисли за това какво казват другите. Родителите много често не могат да се поставят на наше място и да ни разберат. А истинските ти приятели би трябвало да ти съчувстват, но не да те съжаляват, защото да искаш да си със човека, който обичаш въпреки пречките, не е достойно за съжаление, а за възхищение.

Всички тук ще ти напишат най-вероятно да си намериш друг, несемеен. Но ако той те обича наистина, не го прави. Ти не си виновна затова, че той и жена му имат несполучлив брак, започнал заради нежелана бременност.
От друга страна е много трудно да се разведе човек с деца, трябва и ти да му предложиш своето разбиране. Сигурно ти е много тежко. Възхищавам ти се, че не си се отказала.

Няма да се разведе. Не си губи времето повече с него. Обичаш го, не го обичаш - твоя си работа. Но живота си заминава, а свободни мъже има колкото искаш. Избери си един от тях и не гони повече ветровете.

Само аз си знам какво ми е коствало да не се откажа. Мисля, че негативите като че ли са повече от позитивите в тази връзка. Но той до такава степен е станал част от живота ми, че не мога да си представя света без него...

Добре де - малко хора ли се развеждат? Защо пък да не се разведе? Статистиката сочи, че всеки трети брак завършва с развод. Значи шансовете ми са 33%.

Чудесно отношение имаш към проблема.
Преди време бях в същата ситуация, продължи точно две години. За жалост, нямаше кой да ме подкрепи по този начин и сама стигнах до мнението, което излагаш в момента. Но мисля по същия начин като теб! Подписът не гарантира щастие, а с детето си един родител трудно се разделя. Така че е необходимо страничния човек да прояви търпение и разбиране. Те не трябва да са вечни, естествено, но поне докато страничкия човек има чувства ... Защото пък да се разделиш с някой, когото обичаш, е ужасно трудно. Неизживяната любов тежи дълго време след това.

Успех мило момиче. Зная колко ти е трудно! Зная и че ще се справиш със ситуацията, някога. И ще излезеш по-силна от нея.

Mi ako posle se razvede i s teb kak shte se pochuvstvash ne mojesh da jelaesh tova?Gadno e.Kradesh chujdo shtastie.I zashto priemash za chista moneta vsichko koeto ti e kazal -moje i da laje.