• Ти родена , свободно да избираш
Живеш веч във мойте вени
И аз чуствам как сърцето ми те тласка
от клетка в клетка ......навсякаде в кръвта ми
Небосвода чер е кух и празен.
Всичките звезди свалих в морето.
Стоя прегърбен на брега,
пред грохота на яростни вълни
И чувам шепот... Морето ми шепти
със твоя глас......
СПРИ........Не искам .... Сбогом ........ И прости
Смалих се.
Сграпчил собствената си сълза
Аз паднах на земята...
Превърнах пепелта от рози в кал
и пръсках ,газех, мачках, но пак
навсякаде миришеше на теб......

www.borsa.bg

посвещавам го на теб РАДОСТ МОЯ

... имаше една мнОго гадно и смърдяха гувнатъ ... не знам с какво е хранехъ амъ едвам е изтраехме ... и ти казвам никОй не иСкаше да е чука в гъзъ ... щОтъ пОсле мОжеше шпекъ му бая дълго да не се отвОни ... и някОя шъ вземе да си пОмисли ... е па тоя през шпекъ си ли сере дОкатъ му праи свирки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ШШт, Кънчо, тоя път да мълчиш!


Това е красиво чувство, остави човека да му се наслади!

Защото много ми хареса как го е казал...очевидно е, че е щастлив, дано е получил онова голямо щастие, за което всеки се моли!

Много гнусно, бе Кънчо, човекът е влюбен, толкова хубаво го е написал, а ти свеждаш нещата до някаква абсолютна гнусотия...явно му завиждаш за прекрасните чувства, ама това си е твой проблем, не го стоварвай на щастливите.

... мислих тъ за пО умна шундъ ... не виждаш ли,че кОчъ си праи реклама на сайтъ брЯ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пясъци, ветрове.
Керванът плува
във сухото море.
Отбрани камили
вързани, забили
нос една във друга.
Вървят душейки
позната миризма.
Не се страхуват,
че ще се загубят
за това не гледат
на къде пътуват.
Защо ли?Защото!
От стотици векове
керванът винаги
се води от магаре!
хахахаааааа
Та,така и не разбрах
смисъла на кучешкия лай........

Аз имах рояци
пеперуди във главата.
А между тях
хвърчеше, какво ли не.
Бях пълен с носекоми
Но всяка нощ ловях
само, малките мухи. хаххааааааа
Лепях ги с восак по белите листа.
И гледах тъпо как пърхат
с дребните крилца.

Фъррр-пъррр,фър-пъррр
Фъррр-пъррр,фър-пъррр...

Веднъж,обаче при зори.
От многото мухи
листата полетяха
Завъртяха се във кръг
и грабнаха ме със вихрушка.
Опитвах да ги хвана
но все не можех да ги стигна
А те? Те чак до първи петли.
шамари ми шлевиха...охохахаааа...
Обрулен днeс
продължавам да ловя мухите
Ляпя ги пак със восък по листа
Но преди това,с ножичка в рака
подрязвам и крилцата...хахахаааааа

Влязох тайно в Борсовия сайт
ин дъ мидъл оф дъ найт.
И какво да видя там?
Няма да познаеш, знам!
Цял рояк неразгадани
йероглифи разпиляни.
Пеперудите в главата
се чифтосват сред листата
с интернетските маймунки...
Ахххххххххх, аман от тез сапунки!

Веднъж, обаче при зори
видях, че имало мухи
И рекох да си наловя
та тази сган да препол'вя.
Гледам - ножците на садиста
са накълцали и листа,
наред с крилцата на мухите.
Какво му сториха, горките!?
Хартийките се завъртяха
и да не вярваш - полетяха!
Не се опитах да ги хвана,
защото ме мързи да стана,
мързи ме даже да примигна.

Пък друг път може да ги стигна...

АВТОБИОГРАФИЧНО


Времето с многото
страдания,щастие
копнежи и желения
роди във мен моята поезия.

Тласна ме към лудостта...
И сводник,перверзен сводник
ме направи.

За това, сега всяка нощ
реалноста с поезията уреждам.
Да! Тук, върху белите листа
с перо в ръка помагам
здраво, да се оплодят.
А на сутринта?Бабувам,
над изроденото изкуство.
После ,по цял ден лудея,
защото иначе ще полудея...хахахахахааааа!!!

Отдавна мразя своята поезия!
Изхвърлих я, родена недоносена.
Добре, че оттогава съм в амнезия,
та инак още щях да съм ядосана!