Това, което ще прочетете по-долу го преписах от един сайт...направих си труда от любов към клуба и най-вече,всеки,прочитайки това, може да се изкаже в подкрепа или не, относно виждането на жителите на една планета за това какво е любовта.

"Какво е любовта-жителите на една планета ни дават своето познание за нещата"

"Трабва отначало да се разбере какво е любов,защото питайки за божествената любов,вие предполагате,че знаете какво е това любов. Но любовта ви е непозната. Това, което ние приемаме за любов е нещо друго. И преди да се пристъпи към истинското трябва да се изясни лъжливото.
Това,което приемате за любов е само увлечение.Вие се влюбвате. И ако този човек стане напълно ваш,любовта ви скоро умира; но ако има препядствия,ако не можете да получите този когото обичате,любовта ви се разгаря. КОлкото повече препядствия има,толкова по-силна е любовта ви. Ако е невъзможно съединяване с любимия,любовта става вечена,но ако любовта е завоювана без труд, тя много лесно умира. Ако искате и не можете да получите нещо,все по-интензивно се стараете да го получите.Колкото повече са препядставията,толкова повче вашето его изпитва потребността да прави нещо. Това вече се превръща в проблем на егото. Колкото повече ви отхвърлят, толкова по-напрегнати и по-увлечени ставате. И това напрежение , наричате любов!Ето защо след свършване на "медения месец" любовта остарява. Дори по-рано.Това, което си взел за любов ,не е любов. Това е само увлечение на егото,напрежение на егото,борба,конфликт.
Древните общества били много хитри.Те изнамерили начини за продължаване на любовта. Ако мъжът дълго не вижда жена си, расте увлечението, създава се напрежение. Тогава мъжът може да остане цял живот с една жена. Но днес на запад брака вече не може да съществува. Не защото западния ум е по-сексуален, а защото не се натрупва страстно увлечение. Сексът става лесно достъпен и затова бракът не е необходим. При такава свобода и любов не може да съществува. В съвършено свободното сексулано общество може да съществува само секс.
Скуката е обратната страна на страстта. Ако обичате и не можете да постигнете взаимност, страстта ви се задълбочава, но ако завуювате любимия или любимата,скоро ви става скучно и чувствате пресищане.Има много дуалности-страст-скука;любов-ненавист;привличане-отвращение. Със страстта ние изпитваме влечение,любов, а със скуката са свързани ненавистта и отвращението. Нито едно влечение , не може да е любов,защото след него задължително следва отвращението. Природата на нещата е такава,че винаги идва противоположността. И ако не искате тя да дойде, ви се налага да създавате препядсвия, налага се да създавате ежедневно напрежения за да не премине страстта. Тогава страстта продължава.Именно по тази причина съществува цялата древна система за създаване на препядствия за любовта. Но скоро всичко това ще бъде вече невъзможно. Тогава бракът ще умре, любовта също ще умре. ТЯ ще отмине на заден план. Ще остане само секса. Но само по себе си секса не може да съществува защото става твърде механичен. Ницше обявил,че Бог е умрял, но това което настина ще умре в този век е секса. Не казвам,че хората ще престанат да бъдат сексуални, те ще си останат такива, но ще изчезне прекаления акцент върху секса. Сексът ще се превърне в обикновено действие - като уринирането, като храната. Няма да има такова голямо значение.Той е придобил такава важност заради препядствията, които са натрупани около него.
Това, което наричате любов, не е любов. Това е само отсрочване на секса. Какво тогава е любовта?! Любовта изобщо не е свързана със секса. ТЯ може да включва секса, може и да не го включва, но всъщност тя няма никакво отношение към него. ТЯ е съвсем различно явление.
За мен любовта е продукт на медитативния ум. Любовта е свъразана не със секса , а с медитацията. Колкото по-мълчаливи ставате, толкова, по-освободни ставате,толкова повече ще чувствате удоволетворение и толкова по-явно ще се прояви новия израз на вашето битие. Вие ще започнете да обичате, но не някого. Възможно е и някого, но това вече е друг въпрос.Вие започвате да обичате. Това състояние на любов става ваш начин на съществуване. То никога не ще премине в отвращение защото не е влечение.
Необходмо е добре да се разбира разликата.Обикновено когато се влюбите в някого, главния стремеж е да получите от него любов. Вие обладавате другия за да получите от него нещо. Ето защо любовта става собсвеничка.Но любовта за която говоря, никого не притеснява и няма никакви очаквания. Това е просто вашето поведение. Вие ставате дотолкова безмълвни и любящи,че вашето мълчание се излива и в другите. Когато се сърдите, гневът ви преминава върху другите. Ненависта ви също преминава върху другите. Когато обичате струва ви се,ч е любовта ви също се предава на другия,но на вас не може да се разчита. Сега обичате, а след минута вече ненавиждате. Ненавистта не противоречи на любовта,тя е нейна неразделна, част, нейно продължение.Този, когото обичате,също и ще го ненавиждате. Може и да не ви достига мъжество да си признаете това,но ще го ненавиждате.Любовниците винаги са в конфликт когато за заедно. Когато са далеч един от друг, те пеят песни за любовта, а когато са заедно се карат. те не могат да живеят сами, но и заедно също не могат да живеят. Когато единия го няма се разгаря страстта, отново се обичат. Но когато и двамата за заедно, страстта изчезва и отново идва ненавистта.
Любовта за която говоря ви прави толкова мълчаливи,че няма нито гняв, нито,нито влечение, нито отвращение.Тогава няма любов, няма и ненавист. Вие не сте ориентирани към други го. Другият изчезва, вие сте насаме със себе си. И в това чувство на уединиение, любовта идва при вас като благоухание.Мерзост е да се изисква от другия любов.Зависимостта от другия,изискването на нещо,винаги поражда страдание,конфликти,окови.Човек трябва да си е самодостатъчен. Това, което аз разбирам като медитация е състояние когато човек си става самодостатъчен. Вие се превръщате в кръг,уединение. Мандалата е завършена.
СЕга се опитвате да завършите мандалата с помоща на другия:мъжът-с помоща на жената,жената-с помоща на мъжа. В определени моменти, линиите се пресичат, но още преди да са се срещнали,започва раздялата.Само когато се превърнете в съвършен кръг- цялостен и самодостатъчен,във вас ще процъфти любовта. тогава обичате всичко, което се доближи до вас. Това не е постъпка, вие нищо не извършвате. Самото ви битие,самото ви присъствие е любов.През вас тече любов. Ако попиташ човек достигнал такова състояние: "Обичаш ли ме?"-ще му бъде трудно да ти отговори. Той не може да каже "обичам те", защото това не е дйствие от негова страна, не е деяние. И не може да каже "не те обичам",защото той обича. По същество той е любов.такава любов идва само със свободата за която говорих. Свободата е това,което изпитвате вие,любовта е това как другите ви възприемат. Когато вътре се случава медитация, вие се чувствате абсолютно свободен. Тази свобода е вътрешно чувсво, другите не могат да го усетят. Те не чувстват вашата свобода защото сами не са изпитвали нищо подобно,но те ще почустват вашата любов, защото жадуват за нея и я търсят,но я търсят в оковите,които сами си създават..."

Хайде сега да видим, каквоо ще кажем в наша защита и с какво ще се съгласим с тях

В началото ми хареса, ама после нещо много на будистки идеи го избива. Самодостатъчен - по-идиотска дума не съм чувал. Това може да го измисли само някой, който никога не е обичал. И изобщо всички опити да се формулира човешкото същество с една обща формула са глупави и наивни. Това което важи за теб, не важи за мен и обратното. Не всички си омръзват. Аз лично познавам хора дето са заедно по 20 години и повече и пак са неразделни. Който е писал тази статия е духовно сляп човек, който не познава Божията любов. Има разбира се и такава любов която ръждясва, но това е от лукавия, не е от Бога. Не мога да говоря от името на другите в клуба, но от мое име - не ми харесва статията - светът на любовта според мен е много по-хубав отколкото тази статия го описва. Хем съм патил много и продължавам да патя, ама пак съм оптимист и романтичен.

Това което нямаме винаги е по блазнещо... а тва което имаме винаги ни омръзва... защото е нещо което познаваме

Try to fight me but in vain... When I come I end your pain

Съгласна съм,че няма и не може да има една универсиална формула за всеки как да достигне до божествената любов,защото проявлението на егото при всеки е строго индивидуално и трябва всеки сам да намери пътя за да достигне до себе си,защото тази така наречена божествена любов си е в нас самите, ние сме божесвена любов...защо смятаме, че трябва да я търсим отвън или просто ей така в един момент да ни осени "нещо"... просто робуването на всякакви мисли, желания, страсти,привързаности,които са точно плод на егото, а не на някакъв си имагинерен "лукав дявол" са причината да не можем да се вслушаме в душата си,която е божесвена.
И точно това побеждаване на егото всъщност е постигането на самодостатъчност, което не означава,че трябва да си сам или,пък,че не можеш да живееш и да обичаш някой...май точно тогава започва истинския живот...когато си в хармония със себе си, ти си и в хармония и с останалите. Така не 20 години, ами цял живот можеш да бъдеш само с един човек, нали?!

даа...докато разберем,че всичко е едно и също, само илюзиите, които си създаваме за нещата са различни...

"И ако този човек стане напълно ваш, любовта ви скоро умира...Човек трябва да си е самодостатъчен."- с това съм съгласна напълно, затова винаги човек трябва да запазва свое лично пространство, което си е само и единствено негово...полезно е и за двамата.
"Нито едно влечение, не може да е любов, защото след него задължително следва отвращението...Това, което наричате любов, не е любов. Това е само отсрочване на секса. "- това пък са пълни простотия и въобще не е вярно, е, поне за мен...
В общи линии има доста верни неща, но наистина няма формула и рецепта...Субективно е като всяко чувство...Колкото души, толкова и нюанси на чувствата...Като си представя само и ми става хубаво...

"Любовта е лудост!" и "Лудите, лудите, те да са живи!"

Хармонията си е хармония, любовта е друго... Можеш да бъдеш с някой 20 години, можеш да бъдеш и цял живот с него, но дали това е проява на любов?! Дали не е навик? Дали не е страх от неизвестно, самота? Дали не е просто състояние на покой, което ти носи вътрешно спокойствие? Това звучи като идеята за медитацията, но как може да се нарече тя любов? Любовта не е ли копнежа, желанието да притиснеш някой до себе си толкова силно, че да се слеете в едно?

boZa

Първо, благодаря за усилията да препишеш този материал тук

И второ, не съм съгласен с това, което пише, защото имам чувството, че то по-скоро се опитва да ни накара да спрем да вярваме в собствените си илюзии..
Е, общо или не, вярно е че хората не обичат да им се обезмислят илюзиите...
Аз също...
Разделял съм се няколко пъти с приятелката ми, в момента - също, но знам че пак ще се съберем, рано или късно...което донякъде доказва теорията, която си постнала....
но като цяло не съм съгласен...
Защо обичам, изпитвам любов...дори да е само илюзия, не давам на никой да ми я отнеме...

kato porasna......shte se opravq...

Именно...тази любов, която ние изпитваме е на базата на желанията и копнежите ни, а всичко в живота ни се определя от тях,защото винаги едно е устремено да се породи, а друго да престане да бъде и от това, което се е породило, нещо в теб вече е угаснало. Е тогава как в този поток от променливи неща ти можеш да обичаш само един човек и той да ти е достатъчен?!
Значи ако водещото при нас да се породи една любов е желанието и копнежа, неминуемо след време тя е обречена на провал...поне това е моята логика

Щастливка си,че гледаш на нещата от забавната им страна То реално погледнато си е много забавно, стига да можеш да се дистанцираш и да погледнеш нещата отстрани...