Тъй като чета нещата тук и като имам в предвид това което се е случвало с мен си мисля: Колко са еднакви хората и в същото време много различни. И как повечето проблеми идват от това, че човек не разбира сам себе си и не знае какво точно иска, пък какво остава да разбира друг човек- неговите чувства, желания, мисли...Напоследък страшно много хора около мен се развеждат, разделят, карат се- става все по-често, чак ми е тежко да гледам всичко това...Хората са станали по-неотстъпчиви, стресирани, напрегнати,празни, уплашени...как да изпитват любов сред всичко това. Любовта е тъкмо обратното на всичко което са те...което изпитват всеки ден...
А любовта може да бъде всякаква- виртуална, физическа, телефонна...Можете ли да влезете в душата на всеки човек...За вас може да не е възможно сега, но за друг...Хората имат нужда от любов, дори най-дебелокожите и саможивите. Тъй, че не ги съдете когато са влюбени по какъвто и начин, това е хубаво, независимо какво ще стане накрая, чувството е изживяно, това е важното!
"Любовта ще спаси света." или май беше казано за красотата, но то е същото- Красотата във всичко, най-вече в отношенията...Обаче не я виждам често...Много повече е грозното...Дайте да направим нещо...Може да звучи смешно, но ми се иска да направя нещо...Дори и да не са отвърнали на любовта ми, дори да има болка и страдание, любовта дава живот на човека, надежда, прави го от обикновенна пионка в главен герой...Обичайте, хора...Дори и да не ви отвръщат, дори да ви се смеят, каквото и да правят...
Летете не само на сън...

И любовта е заразна да знаете...Дайте да се включим в епидемията!!!

Брой ме

Много красиво казано и вярно и аз имам подобни наблюдения.А и хората вече ги е страх да се отдадат напълно на любовта без непременно да вкарат вътре голяма доза писимизъм.....всякаш предизвикат лошото....вместо да мислим позитивно и да си кажем дори и от тази любов накрая да страдам ще съм извлякъл/а нещо от нея дори и поука.Поне човек знае,че като се остави на Любовта той ще живее емуционално.Няма да е емуционален инвалид което е по-страшно от това да си физически....



Може да си разочарован,ако не успееш,но си обречен ако не опиташ!

Наистина добре казано, явно хората имат нужда да обичат да изпитват това толкова сложно за мен чувство свързано предимно с негативни последици но това не пречи на любовта да се ражда обикновено неканена и в най-неподходящия момент. И все пак съм щастлива когато обичам, летя в облаците е развръзката не винаги е красива но все пак не може да помрачи прекрасните моменти.

Love is fuel,
Love is fire...
Love is all that I desire
Не помня кой го беше казал, но може и да е бил прав

Try to fight me but in vain... When I come I end your pain

Редактирано от Grave Heart на 11.10.04 21:22.

ДАааа такива са и мойте изводи, защо мамка му нямам някъде около мен поне наполовина щастливи заедно хора? Защо дори моите родители след толкова години не се обичат вече? Защо хората неумеят да говорят помежду си? Защо преглъщаме, преглъщаме и когато се задавим вече усещаме че е минал целия ни живот?
За тайната аз си мисля че се крие в сходството - в приемането на другия такъв какъвто е! Усещам че ние се заблуждаваме сами себе си, правиме планове без половинката си и когато премине онзи полухипнотичен момент от връзката между двама души усещаме че мечтата е все още някъде там а това което лежи до нас в леглото е студено и чуждо! Усещам че в яда си на нас- на него/нея че неможем да го/я променим - съсипваме ценното ни време в което можем да отдадем цялата си любов на правилният човек!

ЖАЛКО, но се питам каква е рецептата ? Трудно мога да си представя такъв синхрон на развитие на чувствата между двама души че когато и колкото и да са заедно те да вървят ръка за ръка и да се разбират!

Хммммммм

СКОРО някой ще напише нова Библия...

Понякога минават дни или седмици без да чуем нито една топла дума от някого. Такива периоди са трудни; тогава ни се струва, че човешката доброта е изчезнала, а животът ни изглежда просто съществуване. Ние трябва да изучим собственото си огнище. Ние трябва да добавим повече гориво и да се опитаме да осветим тъмната стая, в която се е превърнал животът ни. Когато чуем, че нашият огън бумти и горящото дърво хвърля искри, и когато четем истории, пламенно разказани, в нас се връща надеждата. Ако сме способни да обичаме, и нас могат да ни обикнат. Това е само въпрос на време.

Вселената е твърде огромна,за да можеш да я повредиш.......