Четири съдби, събрани в една хронологична и географска точка в пространството. Четири жени във втората половина на двадесетте. Нещо като трите сестри, но не съвсем. Всяка от тях е образована, амбициозна и независима. Всяка има професия и самостоятелност.

Първата. Обикновена, “кестенява” жена. Добра, възпитана, мълчалива, сравнително прикрита. Живее с един смотаняк от повече от година. Бременна в 5 месец. Когато питам защо не се оженят, все пак детето има нужда от двама родители, ми отговарят, че той още не бил сигурен. Псувам на ум смотаняка, чудейки се кога ли, аджеба, ще реши – може би след третото дете?!

Втората. Малка и хубава. Харесвана жена. Вероятна мъжка мечта. Самоуверена и студена. Злобен пламък винаги проблясва леко в очите, колкото да държи настрана досадниците. Повърхностна, не обича да се задълбочава в каквото и да било. Връзки с мъже, подбирани на принципа на собствеността – възрастни, богати. Не умее да обича и не изпитва необходимост от това.

Третата. Ледената кралица. Липса на особено самочувствие и множество комплекси. Въпреки, че е хубава. Тема номер едно – работата. Тя заема огромната част от живота й. Съзнателно отстранява всеки мъж от живота си, отблъсква и най-минималния опит за контакт, може би от страх, може би, защото така е по-лесно. Същевременно по нощите мечтае за принца. Доста безпредметно...

Четвъртата. Казват, че е умна над средното равнище, но това трудно може да се разбере. Затворена в себе си. Когато е сред хора, обикновено мълчи или приказва френетично. Обича да се рее и потъва в безсмислени философски размисли. Мързелива. Лесно се изнервя и депресира. Връзки с мъже – хаотични, не безразборни, но странни. Привлича всякакви интересни и необичайни личности. Никога сама, винаги самотна.

Това са четири образа от всекидневието. Всяка от тях ще оцелее, вероятно сама. Те са представители на “загубеното поколение”.

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

В тази епоха на изгубени ценности и свръхегоизъм всичко е нормално. На власт са нихилистите. Щом всичко е възможно в света на неограничените възможности на социалните и екзистенциалните различия и противоречия, то всичко е позволено.

И все пак всеки избира сам от кои да бъде.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не 4, а три милиарда жени. И всяка е различна.

Mogat da se izbrojat i drugi personaji, no i tezi stigat, za da dokagat kolko glupavi i marzelivi geni ima v BG. Geni, koito ne znajat ot kade im idvat problemite i sigurno vse obvinjavat magete za deredgeto si.
Dobre che ne sam mag da izbiram....

Според мен, ако се приеме за нормално такова поведение, и съответно се заключи че то е вследствие на недостатъчна цивилизация на духа/не материална цивилизация/, стесняване и дори загубване на някои духовни и морални ценности, връщане назад в развитието на индивида към първичното и преследване на първонеобходимото като единствена цел,
то тези жени са от масовите категории жени/а и защо не мъже/ в България,
но пък да му мислят онези които не са като тях, дали ще дочакат да заплуват в по-подходящи води, дали ще се претопят или ще се наслаждават на многообразието от първичности около тях/малко извратено но приятно/,
има много посоки, но разбира се остава най-важен избора...
Брех че го казах, пак в едно изречение!

NA

Те живяха заедно няколко години. Една особена симбиоза от хора, които нямат много общо помежду си. Обстоятелствата ги бяха принудили и съдбата ги събра - случайно, неведомо и странно. Бяха малки момичета тогава, за да станат после големи жени. А големите не плачат, нали?

През времето се научиха да използват своите основни предимства. Първата разбра как да печели от своята незабележимост. Тя имаше цели и ги постигна до една без да остави следа в ничие сърце. Втората употребяваше красотата си. Може би просто не можеше да остане сама? Третата направи чудеса с тялото си, но това не й помогна да се усети щастлива. Четвъртата опитваше да използва интелект там където друго врати не отваряше. Но познанието не беше достатъчно, за да се научи истински да живее.

А всъщност всяка една от тях остана дълбоко нещастна...

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

Всеки избира колко щастлив да бъде по един начин и колко нещастен по друг,
и важното е да остане доволен от този свой избор,
останалото е здраве! :)

NA

Винаги ми е било интересно какво е това "дълбоко нещастен". Разбира се, много драматично звучи, ама не виждам за какво могат да се чувстват нещастни точно тези жени? Нито са сакати,нито са болни, а всяка си живее живота "дълбоко нещастна". Дълбоко нещастните хора се самоубиват, Кларис, защото за тях няма надежда, а женските префърцунени изпълнения и леки истерии са нещо съвсем друго.
Ако са нещастни, това не е поради стечение на обстоятелствата, а защото така са си уредили живота.
Звучи като ученически лексикон направо. Хората се променят, съдбите се променят, за пустотата си всеки си плаща сам.