...Всеки ден ще чупя по нещо грубо и твърдо от себе си... Докато стигна до меката сърцевина и ти я подаря. Ще я пазиш ли?!
Ще ме боли ужасно. Ще бъдеш ли до мен да поливаш раните ми с живата вода на гласа и очите си?...
Всеки ден ще умирам по малко, за да се роди нещо красиво. Ще го откърмиш ли?...
Ще си проправям път през собствената си джунгла... Ще бъдеш ли мачетето в ръката ми?... Моята посока?...
Готова ли си да ме следваш в това пътуване ... към мен ... към теб ... към щастието...към нищото...?
Ще бъда уязвим и слаб! Безкрайно беззащитен! Ще бъдеш ли черупката на голата ми душа?... Ще попият ли устните ти завинаги тайната на моите сълзи – последните момчешки сълзи в уморените ми мъжки очи?
Готова ли си да сънуваш заедно с мен най-страшните ми кошмари?... Най-красивите ми сънища?...
Готова ли си да провериш колко дълга е една малка вечност?...

Иначе всичко ще е тъй ненужно! Безпричинно... Недовършено...
Докато те няма...

Нямаше те през онази майска утрин, когато долината се пробуждаше след дъжд, обляна в слънце и зеленина... Когато изгревът над гората беше толкова красив, само заради самия себе си... Затова не успях да се зарадвам докрай на пейзажа... и все ми се стурваше, че нещо липсва. Търсех го и не го откривах. Не разбирах,че липсваш ти...!
Ще бъдеш ли онзи последен допир на четката с платното, който превръща пейзажа в шедьовър?... Онзи последен стих, който крие ключа към смисъла на една поема?...

Нямаше те в кафенето да посрещнеш погледа ми, когато между репликите на моите приятели не намерих себе си и се почувствах чужд на мястото и времето... Когато с поглед, реещ се над съседните маси, те потърсих, но не те намерих...
Ще бъдеш ли нежният ловец, който ще улови всички мои препуснали в степта на самотата погледи...? Ще бъдеш ли моята тишина...?

Нямаше те в малката къщурка с кирпичена душа и варосани стени, която толкова харесах... Нещо избяга тогава горе в планината, когато отворих прозоеца на бялата стаичка и ми се стори,че светът изглежда съвършен единствено от този дървен прозорец с олющена боя...
Ще дойдеш ли, за да пуснеш слънцето през прозореца на варосаната ми душа?... Да чуя смеха ти като ято пеперуди над поляна с цветя?.... Да донесеш въпросите на моите отговори?... Да предусетиш и най-тихите ми вътрешни повеи и да бъдеш повелителката на моите ветрове?...
Ще дойдеш ли?!

Отварям ти врата:

despairado@abv.bg

__________________________________

Точно сега имам нужда от много приятели! Не е задължително всеки, кото изрази отношение, да е безумно млада, престъпно красива, невъзможно нежна, вдъхновяващо духовита и обезоръжаващо добра девойка, но много би ми помогнало,ако е така...! Особено, ако можем да говорим не през мониторите... Отдавна нещо в мен крещи, че иска нещата да се случват истински... Всяка виртуална дума уморява...!

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

...
"...Отвори ми,
нося светлина...
зная тайни,
притчи за душите.
Погледни ме
само във очите,
за да видя,
малко топлина..."
......



...........

Хубава песен...подарявам ти я...

А когато дойде твоето момиче, ще го познаеш ли между тълпите поклоннички, готови да те последват навсякъде??

А какво ще стане, когато тя стои някъде далече, а ти не я виждаш, но тя е дошла за теб, и все пак сте далеч?

Търсейки се, ще се намерите ли????
И аз имам въпроси, на които още нямам отговор.

Estestveno che shte q poznae,shte q zabeleji....ako naistina e TQ nqma nachin da q izpusne...

Звучи наистина красиво.Лошото е че са амо думи

Най-лошото е, че не са само думи...!

____________________________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

...би дошла.

не!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

аз бих отишла, но това не е за мен

Прекрасно е.Красиво,нежно,звучи истинско....Пожелавам ти успех.Внимавай само да не подариш тези чувства не на която трябва,ще боли много,ако те нарани. Късмет