Скъпа феерична приятелко, това беше опит да провокирам мисълта в самия процес на търсенето, раждането и осъзнаването на Любовта. Защото силата на търсещия е не в желанието да стигне до крайната цел на всяка цена /ако фиксираме целта по този начин не рядко се откланяме от посоката/, а да осъзнава всяка своя стъпка по пътя .....битката ражда война, а не победата или загубата. в този смисъл извървявайки дългият път от ловец ти се превъплъщаваш в лечител, маг, творец на живота си, живописец, виртуоз или..с какво там се оприличаваш.....думите само създават формата
и когато влезеш в тази битка със съдбата, търсейки любовта, разбираш, че браниш собственото си Его, закърмено с идеята за единение, за да се чувства удовлетворено.
не, не трябва да сме сами...идеята на живота е да се споделят опитностите - закономерен резултат водещ до развитие, но и превръщането на любовта в самоцел не е рецептата за оцеляване... а когато се вгледаш в очите на партнъора, търсейки себе си всъщност искаш да докажеш, че си успял, че си победил г-н Живота, че си оцелял въпреки коварните му планове всъщност никой освен ти самия няма нужда от доказване, съревноваване...
е, ръка за ръка с Любовта е по-лесно, нямаш нужда да търсиш причините на своята неудовлетвореност, просто тя е удобното извинение, не мислиш ли...
аз също преследвам все още тази блудница, но не за да я заключа вкъщи, за да ми служи, нито за да я превърна в жертвена клада или пък за да получа отговорите на философските ми търсения..

Ти ме уби :)) Не мога да кажа доколко съм интелигентно същество, но този отговор трябва да го прочета поне още няколко пъти, за да мога да отговоря адекватно. На първо четене съм направо шокирана.... има страшно много смисъл в думите ти, както и теми за разговор - поне няколко.
Но има нещо, на което те моля да ми отговориш
"аз също преследвам все още тази блудница, но не за да.... " ? А за какво тогава е преследваш.

П.П. Утре ме няма, но в четвъртък ще ти отговоря. Лека вечер

всичко Е толкова безсмислено!...
въпросът е да Я срещна въпреки това!...
Нея или някое друго по-скромно и обикновено девойче...
важното е да се случи нещо, да прогоня Нищото...!

_______________________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

моята битка отдавна е на Любов и Смърт!...
случаят е много частен...


__________________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

момичета, наистина, не разбирам за какво е всичката тази философия...
аз искам нещо толкова простичко и естествено... нещо, което виждам да се случва всеки ден на разни непознати хора, които вървят пргърнати по улиците... но не и на мен... дори на плешивите хора с шкембенца, както казва *\*\*\, им се случват такива неща... а аз не съм от тях, но може би трябва да бъда, знам ли... недоумявам какво става!...

аз само искам... как го беше казал поетът:


Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи...


и никакво търсене не е в състояние да ме утеши! защото един ден, когато се замисля за нещата, които изпълват живота ми, ще се сетя не за протяжните години търсене, а за този сюблимен миг чиста красота!...
надявам се да мога да се сетя!...




_____________________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

че кажи му го!
може да му е нужно точно това.


На човек малко му трябва...
( ама от сърце )

Някой ден ще ти разкажа моята история.Ей така-лаф да става,по мъжки.Знам,че сега правиш кисела физиономия.Спирам.

Колкото до това,което си написал-не съм чел нещо по-силно и по-истинско!

Жестоко е-животът да те накара да пишеш ТАКА!
Страхотно е-да чувстваш нещата по ТОЗИ начин!

Аз ти Я пожелавам.Дано да Я намериш и по-скоро,защото съм сигурен че имаш много да и даваш!
И Тя на тебе!

Редактирано от Logoff на 18.05.05 03:16.

Що не я отвлечеш и не си живеете славно? Но ти всъщност не искаш. Дълбоко вътре те радва това ти положение, дава ти криле, вдъхновява те. Ти може би си от онези хора, които леко мазохистично са влюбени в състоянието на откъснатост от любовния обект, на копнеж по някаква идилия. Иначе написаното е красиво. Защо не й го пратиш, защо не й кажеш? Светът наистина е съвършен в онази къщичка с варосани стени...особено с мисълта за Нея, нали? Тогава? Или всичко е една огромна илюзия, или е най-истинското, с което си се сблъсквал. А може би е и двете. Приятно съзерцаване!

аз го съжалявам не заради самотата му, а заради заблудата, която си създава и в която вкарва и другите...и заради духовната му бедност! знам, че няма да ме разбереш...
и смяташ, че това, което е написал е истинско..?! о, наивнио дете...
това е толкова напудрено...!

Здравейте на всички. След като прочетох коментарите започвам да питам и отговарям подред. Първо въпрос към автора относно: "Тя все още не е преминала през вратата, която отворих за нея, фея... сигурно съществува някъде, но аз не съм виждал очите й и не съм чувал гласа й... написах този текст, за да я намеря, но явно нейният път не минава от тук... "

Добре де Десперадо. Ами ако предположим (хипотетично разбира се), че тази жена, която търсиш съм аз примерно!!!!! Как ще разбереш, че съм аз тази, която търсиш? При положение, че това, което си пишем тук не е чак толкова реално..... в смисъл, че някой боравят с думите по-добре, отколкото други, а това води понякога до големи заблуждения.
Как ще разбереш коя съм аз, каква съм, дали съм Тази, която търсиш. Ами аз - как ще разбера дали ти си този, който може да събуди тръпката на любовта в мен?

П.П. И изобщо имаш ли някаква представа какво ще правиш с тази жена след/ако я срещнеш - тук или където и да е?
Но първо ми кажи как ще я познаеш? И докога ще чакаш нещо да се случи?