Ще се опитам да бъда кратка..
С приятеля ми живеем заедно от 3 години..връзката ни е бурна, но и стабилна..Имаме проблеми, разбира се, но това е нормално и преодолимо..До тук добре, но не е добре това, което преживявам в момента..
Имам приятелче, с което се виждаме от време на време на кафе....,той винаги ми казва, че много ме харесва, но знае, че имам сериозна връзка..До сега овладявах положението, но преди няколко дни се видяхме и се оказа, че много сме си липсвали..., не само аз на него.....Страшно се изненадах от себе си, винаги съм била моногамна и се чувствам виновна и гузна..:((( Но наистина немога да спра да мисля за него и да го искам неистово..Чувствам се като влюбена ученичка..До сега не го приемах насериозно и защото е по-малък от мен, аз съм на 25, а той на 20...Да, сигурно ви е смешно...,но исках да споделя..на никой немога да кажа..:((( Позволих му да ме гали по лицето и косата и сега само за това си мисля, толкова е нежен и чувствен...,надявам се че поне жените ще ме разберат, за нас нежността е много много важна (приятеля ми също е нежен, но аз искам другия :((()...Искам да бъда с него много силно, но сега се крия, защото съм страшно объркана и изплашена..незнам какво да правя..Неискам да изневерявам на приятеля ми, просто не съм такъв тип, но това е по-силно от мен.....Какво да правя ??? Някой преживявал ли е подобно нещо ? Как се справихте ?? Пооомооооооощщщщ !!!

Бих те посъветвала да се изолираш за седмица и от двамата и да размислиш внимателно, с кой от двамата искаш да продължиш. Но не изневерявай! После съвестта ще те изяде жива.

"Човешките заблуди се пораждат от пожелателното мислене..."
бих ти препоръчала да разбереш себе си...кое е нещото, което те кара да останеш при приятеля си и това, което те тегли към другия и сама прецени, но най-вече следвай сърцето си!
В крайна сметка всичко тече, всичко се променя и няма нищо лошо в промяната, стига тя да е осъзната!

щом като искаш 20-годишното, значи направо го зарязвай оня дето "и той нежена, амъ....".
Няма смисъл просто. За какво ще продължаваш да се въргаляш с него - по задължение ли или зарад СТАБИЛНАТА ВРЪЗКА ???
Ей тва жените много я цените СТАБИЛНАТА ВРЪЗКА - да има на кво да се подпирате е много важно....

не си омъжена за него в крайна сметка.
А чувствата мисля, че са най-ценното, което има една жена.... Така, че не ги предавай.

ами да, такива сме представи си. търсим стабилната връзка и държим на един човек, пък когато се случи да не можем да контролираме поривите си, се измъчваме като онова момиче горе, а не ходим да се фукаме на приателчетата си и да си го вадим на всяка крачка. ако не ти харесва какви сме, обръщай шайбата и ще бъдеш с такива каквито ти хапесват.

"стабилната връзка" не е някаква готова форма в която да се напъхаш, тя се гради и се доказва непрестанно...нищо стабилно няма защото ние самите не сме такива, така,че в тоя ред на мисли, търсим това, което не можем самите ние да предложим...
и какво значи да "държиш на един човек" , когато в мислите си си вече с друг?!

за мен нещата са прости. да държа на някого означава да го познавам и да го приемам и обичам с всичките му качества и недостатъци и да искам да бъда с него дълго. моментното захласване е обикновено само по качествата на някой друг. ако не познава и не съм приела и недостатъците му - значи е моментно увлечение и ще мине. човек не е от желязо, но освен хормон му е даден и акъл. на хормона не можеш да попречиш да те тресне внезапно и за малко, но връзките между хората са по-ценни и по-рядко се случват, а когато се случи това наричам го "стабилна връзка"

Точицата е права - каква стабилна връзка е тази - че тя направо заявява, че иска другия !

Жените май разбират друго под стабилна връзка - нещо различно от ЛЮБОВ!!! Например живеене под един покрив, в едно легло (с обичайните му процедури в него), ходене заедно по заведения, общи приятели,...... Въобще наричате другия "моя близък", когато той всъщност е нещо като НАВИК и ПРЪТ, на когото да се опирате, понеже имате нужда - нали сте слабия пол и прочее,..... а всъщност търсите ПОДКРЕПА и СЪДЕЙСТВИЕ, за да ви е протече по-лесно и гладко живота..... И да се чувствате ЖЕЛАНИ и ЦЕНЕНИ, включая и за пред хорта!

ами ако и за нея изглеждат нещата така, значи няма проблем...
аз смятам по-горе достатъчно ясно се изразих...да прецени и да осъзнае какво точно иска!
че нещата са прости, прости са...че ние си ги усложняваме пак си е така, ама то в това се състои живота ни май..вечно да търсим отново и отново нещо, което всъщност в доста от случаите е до нас, само дето не можем или не икаме да го видим..
пък и в крайна сметка не се знае нейните усещания все пак на какво се дължат, само на хормона или и на нещо друго...но тя самата си знае най-добре или поне ще се помъчи да се разбере..дано в карйна сметка избора и се окаже правилния!

Точно и ясно казано.
Напълно съм съгласна.

И какво значи "слушай сърцето си", ако то не те отведе

при точния човек?!

Понякога трябва да се слуша и акъла, особено ако си решила да прекъсваш 3-годишна връзка! Мисля, че точно в този случай не можеш да си позволиш да се поддадеш само на поривите на сърцето си! По-скоро би трябвало поне да се опиташ да си обясниш откъде и защо са се породили тези пориви и кое е по-важно за теб и за живота ти. И естествено, че не трябва да мислиш само за себе си, защото вече си свързала някой, който е с теб вече 3 години. Ще трябва да помислиш и за него! Не казвам, че трябва да останеш и да бъдеш с него от съжаление, тогава ще го нараниш още повече! Но не трябва и да забравяш, че този човек може и да те обича. И доколко си сигурна в чувствата на 20-годишния? Да не стане така, че в един прекрасен момент да останеш без нито един от двамата, от които в момента избираш. Все пак, не забравяй, че избираш между хора, а не ястия от меню...

Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите