Re: засмукала те е / Контакти / Любов

Значи аз трябва сега да пиша от някоя лудница. Вече не помня от кога лазя по нервите на хората в Мрежата. И те по моите. На времето даже нямаше GUI интерфейс. Влизаше се през БАН-аджийският сървър, от там през CITA-net (май беше) и... абе вече не помня. И всичко на UNIX машина. Половин час глупости, за да драснеш на някой ентусиаст няколко реда. Преди 15 години. Тогава и аз го сънувах, баси. Сега ако някой ми спре тока или се изнеса на квартира (което ме заплашва и все заради шибаната Любов) със сигурност ще откача. Нали нещо безработен го раздавам и постоянно чета нещо в Интернет. Намразих IRC защото тече такъв бесен поток от кретени, че не си чувам дори собствените мисли. Иначе си бях опър, защото един от спонсорите на #Bulgaria, Sofia и там още няколко канала ми е клиент и си поркаме заедно честичко. И к'во? Да ритам и банвам? И да участвам във вечните войни с руснаци, тъпаци и кретени с по 6 Shell-Account-а ли. Просто ми писна. Тука скачам по нервите на електората, на спокойствие. Разбира се, не е така точно. Има много готини хора, а кретените трудно измират. Мразя срещи на клубари. При цялото ми уважение, са по-интересни когато пишат. Иначе се събират 15 души и дори не могат да се натряскат като хората. Става си махленска сбирка. Някои се натискат, други седят като гипсови статуи, трети си се изненадват, колко приличат на хора до преди време виртуалните им приятелчета. Скръб, пълна скръб. Сега ще се разквичат, че никой не ме е карал на сила да идвам. Определено е истина. За това и не ходя. Да се натъпчем 200 души в триместна палатка, докато вали дъжд, ме грабва. Да ми гърми музиката, която не слушам и да не можеш да вземеш думата, без да се разкрещиш - съвсем е различно. Това си го правя и в квартала. Поне се прибирам сам или не и си лягам в креватчето.

Много прекалих с писането и клетвите. Някои са си такива, каквито са. Другите - да гледат на какви се правят. А ти си сънувай. Страшно е готино. На последък имам един повтарящ се кошмар: Слизам по стълбите на един висок блок. Толкова тъпо са направени, че може да се изтърся от 100 метра, чак в мазето. Все пак се кривя и го минавам. Не мога да ти опиша с какъв ужас. И после идва асансьорът. Точно бил оправен. И ми се хилят. Ама все жени на по 40 години. Не искам да ги ударя, а ми се иска. И се будя. Като всеки сън е някаква глупост. Усещанията обаче са истински. Белег за това, че сънуваш е, че винаги нещо не можеш да направиш, колкото и да искаш. Аз все натискам копчето на асансьора и той все не идва. И пак слизам по проклетото стълбище.

Хайде лека нощ и успешен ден. Пак не мога да заспя и отново ще сънувам глупости.